Решение № 8327 от 29.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 244/2017 г.

Решение № 8327 от 29.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 244/2017 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК, по касационна жалба на гл. архитект на община В. против решение № 2221/08.11.2016 г., постановено по адм. дело № 2258/2016 г. по описа на Административен съд- В., с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № ДК-10-СИР-15/07.07.2016 г. на началника на РДНСК-Североизточен район. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост, като се иска отмяната му и постановяване на друго по същество за отмяна на оспорената заповед. Ответникът началник на РДНСК- Североизточен район оспорва жалбата. Ответниците "Р. Б." ЕООД В. и Д. К. Г. не вземат становище. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира касационната жалба за допустима- подадена срещу подлежащо на обжалване решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлено оспорването на заповедта на началника на РДНСК, с която е отменен отказ на гл. архитект на община В. за съгласуване на инвестиционен проект и за издаване на разрешение за строеж за "Жилищна сграда" в УПИ I-407-407, кв. 7, по плана на II -ри м. р., жк В. В., гр. В., мотивиран с невлязла в сила заповед за налагане на строителна забрана за същата територия. За да постанови този резултат първоинстанционният съд приема заповедта за изцяло законосъобразна и без наличие на основания за отмяна. Решението е валидно, допустимо и правилно. Материалната законосъобразност на административен акт се преценява спрямо фактите, посочени като основание за издаването му- чл. 142, ал. 1 АПК. При безспорното установяване, че към момента на издаване на отказа на гл. архитект за съгласуване на инвестиционен проект и за издаване на разрешение за строеж, не е влязла в сила строителната забрана относно територията, в която се намира процесното УПИ, правилно началникът на РДНСК и административният съд приемат, че отказът е незаконосъобразен. Строителната забрана спира прилагането на влезлите в сила общи и подробни устройствени планове за частите на територията, за която се отнася (чл. 198, ал. 4 ЗУТ), но след влизането й в сила. В случая това не е налице и не може да бъде основание за издаване на оспорения отказ на гл. архитект, независимо че контролът по изпълнението на заповедта на кмета на община В. за строителната забрана е възложен на същия орган и че той е известен за издаването й преди обнародването в ДВ. Затова касационните доводи се явяват неоснователни, а обжалваното решение правилно и като такова следва да остане в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният администартивен съд, второ отделение,