Решение № 7335 от 12.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 513/2020 г.

Решение № 7335 от 12.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 513/2020 г., VII о., докладчик съдията Мирослава Георгиева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на председателя на Комисията за защита на потребителите, чрез адв. Костова срещу решение № 6680 от 08.11.2019 година на Административен съд София град по адм. д. № 2057/2019 година, с което е отменена негова заповед № 11/07.01.2019 година. Релевира касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК – неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Счита за неправилни изводите на съда, че не са налице доказателства за установяване на констатираната нелоялна търговска практика. Твърди, че съдът не е уведомил Комисията за защита на потребителите (КЗП), че към административната преписка не е приложен протокол № 26 от 07.11.2018 година от заседанието, на което е взето решение, че "Групово България" ЕООД е нарушило разпоредбите на Закона за защита на потребителите (ЗЗП). Счита, че са налице всички елементи от фактическия състав по чл. 68д, ал. 1 ЗЗП и съдът неправилно е приел, че е налице съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като КЗП е доказала наличието на основанията посочени в заповедта. Излага съображения за наличието на забранената с процесния административен акт нелоялна търговска практика. Съдът приел жалбата срещу административния акт за основателна, без да е посочил конкретни съображения за този извод. Като отменил обжалваната заповед, първоинстанционният съд постановил неправилен съдебен акт, който трябвало да бъде отменен и вместо него постановен друг, с който да се отхвърли като неоснователна жалбата на "Групово България" ЕООД. Претендира направените по делото разноски. Ответникът, "Групово България" ЕООД, чрез адв. Александрова в писмен отговор, оспорва касационната жалба като неоснователна. Твърди, че АС София град правилно е приел, че при издаването на административния акт е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Комисията не е установила наличието на нелоялна търговска практика. По делото не е приложен протокол от заседанието, на което е взето решение, че търговецът е осъществил сочената в оспорения административен акт практика. Твърди, че при упражняване на дейността си дружеството не е прилагало твърдяната нелоялна търговска практика. Моли, съставът на Върховен административен съд да отхвърли жалбата като неоснователна. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неправилност на обжалвания съдебен акт поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. При извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба, съдебният състав приема, че същата е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес. Производството пред Административен съд София град е образувано по жалба на "Групово България" ЕООД срещу заповед № 11/07.01.2019 година на председателя на Комисията за защита на потребителите, с която на основание чл. 68л, ал. 1 във връзка с чл. 68в, чл. 68г, ал. 4 във връзка с чл. 68д, ал. 1, предложение първо от Закона за защита на потребителите на "Групово България" ЕООД е забранено да използва нелоялна заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1, предложение първо от ЗЗП, като предоставя невярна и подвеждаща информация в интернет сайта http: //vilipodnaem. bg, където туристическият обект, категоризиран от кмета на община Троян с Удостоверение за категоризация № 00437 от 25.11.2017 година като "стаи за гости" "Боровете", е обявен от търговеца като "къща за гости" "Боровете". За да отмени заповедта, първоинстанционният съд е посочил, че въпреки няколкократното задължаване на административния орган, по делото не е приложен цитирания в оспорената заповед протокол № 26 от 07.11.2018 година, поради което не може да се установи наличието на решение на КЗП по чл. 68л, ал. 1 ЗЗП. Приел е, че административния акт е издаден от компетентен орган в предписаната от закона форма, но при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Kормата на чл. 68л, ал. 1 ЗЗП, изисква Комисията да установи, че търговската практика е нелоялна, като същото следва да бъде обективирано в нарочно решение и на следващо място въз основа на това решение председателят на КЗП, издава заповед, с която забранява използването на установената от Комисията практика. Административния съд е посочил, че непредоставянето на протокола, възпрепятства упражняването на съдебен контрол, поради което е отменил заповедта като незаконосъобразна, издадена при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Решението е правилно. Противно на твърдяното от касационния жалбоподател, видно от определение от 06.06.2019 година на Административен съд София град постановено по адм. д. № 2057/2019 година, съдът е задължил председателя на КЗП в 3-дневен срок от получаване на съобщението да представи по делото заверено копие от решението на КЗП по протокол № 26 от 07.11.2018 година. Същото е надлежно съобщено на 12.06.2019 година. С протоколно определение от 26.06.2019 година, съдът повторно е задължил страната в 7-дневен срок от получаване на съобщението да представи решение по протокол № 26 от 07.11.2018 година. Съобщението е редовно връчено на 17.07.2019 година. Дадените указания не са изпълнени в рамките на проведеното първоинстанционно производство. Съгласно разпоредбата на чл. 68л, ал. 1 ЗЗП, когато Комисията за защита на потребителите установи, че търговската практика е нелоялна, председателят на комисията издава заповед, с която забранява прилагането на търговската практика. Следователно, председателя КЗП има право да издаде административен акт, с който се забранява прилагането на дадена търговска практика, след като КЗП установи, по надлежния ред, че търговец осъществява такава и обективира установеното в нарочен акт. В процесният случай, в заповед № 11 от 07.01.2019 година на председателя на КЗП е посочено, че същата е издадена на основание решение на КЗП, съгласно протокол № 26 от 07.11.2018 година. По делото не е спорно, че същият не е представен в рамките на проведеното първоинстанционно производство, въпреки че е изискан от първоинстанционния съд. С оглед изложеното законосъобразен е изводът на АС София град, че по делото не са представени доказателства, от които да е видно, че КЗП е установила наличието на твърдяната в административния акт нелоялна заблуждаваща търговска практика, поради което същият е издаден без да е изпълнен фактическия състав на чл. 68л, ал. 1 ЗЗП. Съответен на закона е първоинстанционният извод, че непредоставянето на решението на КЗП по протокол № 26 от 07.11.2018 година, което е основание за издаване на процесния акт, възпрепятства упражняването на съдебен контрол по отношение материалната законосъобразност на административния акт от страна на първоинстанционния съд и е основание за отмяна на оспорената заповед. С молба от 16.12.2019 г. касационният жалбоподател е представил пред настоящата инстанция протокол № 26 от заседание на Комисията за защита на потребителите, проведено на 07.11.2018 година. Същият обаче е недопустимо да бъде разгледан за пръв път в настоящото производство, тъй като не се явява допустимо доказателствено средство, съгласно разпоредбата на чл. 219 АПК, а съгласно нормата на чл. 220 АПК Върховният административен съд преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, като цитираната разпоредба въвежда изрична забрана за извършването на фактически установявания пред касационната инстанция. Изложеното обосновава правилност на формирания при преценка на представените доказателства извод на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на оспорения административен акт. На следващо място, касационно основание за неправилност на решението на първоинстанционния съд е процесуално нарушение, допуснато от съда. Процесуалното бездействие на страната в хода на първоинстанционното производство, при изпълнени от съда задължения за указване липсата на доказателства, не може да се санира чрез релевиране на основания по чл. 209, т. 3, предл. второ АПК. Предвид гореизложеното, като правилно, обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. В полза на ответника по касационната жалба не следва да се присъждат претендираните разноски, тъй като по делото не са представени доказателства за реалното им извършване. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, настоящият състав на седмо отделение на Върховен административен съд