Решение № 60212 от 24.11.2021 г. на ВКС по н. д. № 817/2021 г.

Решение № 60212 от 24.11.2021 г. на ВКС по н. д. № 817/2021 г., I н. о., НК, докладчик съдията Румен Петров Производството е по реда на чл. 423 и сл. от НПК. Образувано е по молба на осъдения М. Е. К. за възобновяване на нохд № 7853/2013 по описа на Районен съд - София и отмяна на постановената на 13.05.2015 г. присъда, изменена с решение № 137/31.01.2017 г. по внохд № 5461/2016 г. на Софийски градски съд. В саморъчната молба - искане е посочено, че К. не е участвал в наказателното производство, не е получил призовка и съдебните актове са произнесени в негово отсъствие. Претендира делото да бъде възобновено като същото се върне за ново разглеждане. В съдебно заседание осъденият и назначеният му служебен защитник за нуждите на настоящото производство адв. И. В. поддържат депозираното искане. В допълнението към искането, прието на основание чл. 426 вр. с чл. 351, ал. 4 от НПК, наред с изложените аргументи в подкрепа на твърденията за пороци в проведената процедура по задочното осъждане, са направени и възражения, че присъдата е незаконосъобразна, тъй като е постановена при съществени нарушения на процесуалните правила, включително и такива от категорията на абсолютните, при нарушение на материалния закон и явна несправедливост на наложеното наказание. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на искането, тъй като не са налице основанията за възобновяване и счита, че същото следва да бъде оставено без уважение. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Искането е постъпило директно във ВКС на 24.08.2021 г., т. е. в законния шестмесечен срок, считано от 11.05.2021 г., когато в присъствието на К. е обявено протоколното определение, влязло в сила на 27.05.2021 г., с което е постановено осъденият да изтърпи наложеното му наказание от три години лишаване от свобода при първоначален "строг" режим, направено е от процесуално легитимирана страна, по отношение на съдебен акт, който подлежи на проверка по реда на чл. 423 от НПК, поради което е допустимо, но разгледано по същество е неоснователно. С присъда от 13.05.2015 г. по нохд № 7853/2013 г. по описа на Софийски районен съд М. К. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 198, ал. 1 от НК и при условията на чл. 54 от НК е осъден на три години лишаване от свобода, което наказание на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за изпълнение с изпитателен срок от пет години. По жалба на служебния защитник адв. Ж. Ж. е образувано внохд № 5461/2016 г. по описа на Софийски градски съд. С постановеното по делото решение № 137/31.01.2017 г. е изменена първоинстанционната присъда единствено по отношение на посочената рождена дата и ЕГН на К.. Видно от приложените на л. 5 - 8 от досъдебното производство постановление и протокол за разпит от 15.03.2013 г. К. е привлечен в качеството му на обвиняем за престъпление по чл. 198, ал. 1 от НК, спрямо него е взета мярка за неотклонение подписка, непосредствено след което той е заявил, че не желае да ползва адвокатска защита, възползвал се е от правото си да не дава обяснение и изрично е посочил, че не желае да му бъдат предявени материалите по делото. По внесения от прокуратурата обвинителен акт с обвинение, идентично на повдигнатото, е образувано нохд № 7853/2013 г. по описа на СРС. В продължение на близо две години ход на делото не е даден поради нередовното призоваване на подсъдимия на посочения от него на досъдебното производство адрес. Въпреки положените усилия от страна на съда, К. не се е явил, а производството е продължило при условията на чл. 269, ал. 3, т. 2 вр. с ал. 1 от НПК и съдът е произнесъл посочената по-горе присъда, изменена впоследствие с въззивното решение и влязла в сила на 31.01.2017 г. С определение от 11.05.2021 г. по нохд № 329/2019 г. по описа на РС - Костинброд е одобрено споразумение, по силата на което на К. е наложено наказание от осем месеца лишаване от свобода, при първоначален "общ" режим. С протоколно определение от същата дата е постановено осъденият да изтърпи изцяло и отделно наложеното му наказание от три години лишаване от свобода по нохд № 7853/2013 г. на РС - София. Определението е влязло в сила на 27.05.2021 г., като е зачетено начало на изтърпяването от 18.02.2021 г. При тези обстоятелства настоящият състав счита, че М. К. безспорно е знаел за започналото срещу него наказателно преследване, в чието досъдебно производство той е взел лично участие. Действително присъдата и въззивното решение са постановени в негово отсъствие, но това се дължи на собственото му недобросъвестно поведение. По силата на взетата на 15.03.2013 г. мярка за неотклонение "Подписка", той е имал задължение да не напуска местоживеенето си без разрешението на съответния орган, с което не се съобразил, т. е. очевидно е било намерението му да се укрие, въпреки че спрямо него е имало висящ и неприключил наказателен процес. В случая не е могло да бъде изпълнена процедурата по действащата към онзи момент разпоредба на чл. 254, ал. 4 от НПК (отм.); , тъй като местоживеенето на подсъдимия не е било известно и след щателно издирване не е установено, т. е. той се е укрил, а съдът е разгледал и решил делото в негово отсъствие, при спазване на изискванията на чл. 269, ал. 3 от НПК. Въз основа на изложеното настоящият състав намира, че не са налице предпоставките на чл. 423, ал. 1 от НПК за възобновяване на наказателното производство и искането за възобновяване следва да се остави без уважение. Искането за възобновяване в частта, съдържаща оплаквания за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, нарушения на материалния закон и явна несправедливост на наложеното наказание, по смисъла на чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, което налага делото да бъде изпратено на АС - София, който е компетентен да го разгледа на основание чл. 424, ал. 1 от НПК. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение