Решение № 15481 от 23.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4469/2011 г.

Решение № 15481 от 23.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4469/2011 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 7 от 14.02.2011 г., постановено по адм. д. № 587/2010 г. Административен съд гр. Русе е отхвърлил жалбата на Росен Минчев Михайлов от гр. Русе срещу решение № КРД 56/01.07.2010 г. на директора на ТП на НОИ - Русе, с което е потвърдено разпореждане № 59/02.06.2010 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО при ТП на НОИ-Русе. Осъдил е Росен Минчев Михайлов да заплати на ТП на НОИ-Русе разноски по делото в размер на 150 лева. Срещу това решение чрез пълномощник е подадена касационна жалба от Росен Михайлов с оплакване, че е порочно, постановено при нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Моли обжалваното решение да бъде отменено с произтичащите от това последици. В съдебно заседание касационният жалбоподател се представлява от пълномощник, който поддържа жалбата и моли да бъде уважена. Ответниците по делото, редовно призовани, не се представляват. Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационната жалба за подадена от надлежна страна и процесуално допустима, но по същество за неоснователна. Върховният административен съд прецени данните по делото, обсъди правилността на обжалваното решение и намира касационната жалба за неоснователна. Първоинстанционният съд не е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила, изяснил е изцяло фактическата обстановка по спора и обосновал правните си изводи по спора съобразно приетите по делото доказателства. Предмет на производството за осъществяване на съдебен контрол за законосъобразност е решение № КРД 56/01.07.2010 г. на директора на ТП на НОИ - Русе, с което е потвърдено разпореждане № 59/02.06.2010 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО при ТП на НОИ-Русе за приемате като трудова злополука по чл. 55, ал. 1 от КСО станалото на 18.03.2010 г. внезапно увреждане на здравето, от което е настъпила смъртта на Георги Маринов Янакиев. Административното производство е започнало с подадена от Марин Димитров Янакиев - баща на пострадалото лице, Декларация за трудова злополука вх. № 59 от 17.05.0 г. За проведеното разследване от комисия по реда на чл. 58 от КСО, е съставен протокол № 10/02.06.10 г., отразяващ обстоятелствата и причините за инцидента. В него се посочва, че Росен Михайлов - касатора по делото, се е занимавал с покупка, ремонт и продажба на автомобили и ремаркета, разглобяването на някои от тях и продажба на части след разглобяването. С пострадалия Георги Янакиев се познавали от края на 2009 г., същият бил студент и помагал на жалбоподателя в дейността му като осъществявал охрана на имуществото, а също ремонт и разглобяване на автомобили. На 18.03.10 г. в периода от 9.00 до около 10-10.30 часа, Янакиев бил сам на работната площадката и извършвал разглобяване на наличното при жалбоподателя хладилно ремарке. При завръщането си на обекта, Росен Михайлов констатирал, че покривът на ремаркето е паднало и янакиев е останал под него. Извикал спешна помощ, която констатирала настъпилата смърт на работника. Въз основа на резултатите от разследването на нарочната комисия, длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО при ТП на НОИ гр. Русе е издадено разпореждане № 59/02.06.2010 г., в което злополуката се приема за трудова с мотиви, че увреждането на здравето е станало по време на работа, а извършвана в интерес на предприятието. Разпореждането № 59/02.06.2010 г. е било обжалвано по административен ред пред директора на ТП на НОИ Русе от Росен Михайлов, като с обжалваното решение № КРД 56/01.07.2010 г. на директора на ТП на НОИ гр. Русе същото е потвърдено. Първоинстанционният съд е приел оспорените административни актове за законосъобразни, издаден от компетентни органи, в рамките на правомощията им. а Решението на директора на ТП на НОИ - Русе съдържа мотиви и законоустановените реквизити, спазена е процедурата, предвидена в КСО и нормативните актове издаването му. Съгласно разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от КСО понятието "трудова злополука" е дефинирано като всяко внезапно увреждане на здравето, станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило неработоспособност или смърт. Тълкуването на цитираната материалноправна норма налага извод, че фактическият състав на трудовата злополука включва следните предпоставки: 1. увреждане на здравето на осигуреното лице; 2. това увреждане да е настъпило внезапно; 3. увреждането да е причинило неработоспособност или смърт на пострадалия; 4. наличие на причинна връзка между внезапното увреждане и настъпилия резултат; 5. увреждането да е станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на осигурителя; 6. наличие на функционална връзка между настъпилото увреждане на здравето и условията на труд. АС-Русе е изложил подробни правни доводи, в които е приел, че са налице всички предпоставки по чл. 55, ал. 1 от КСО за квалифициране на злополуката като трудова. Обосновал е всяко едно от условията за наличие на трудова злополука с доказателствата по делото. Неоснователни са твърденията в касационната жалба, развити и пред първата съдебна инстанция, че между Росен Михайлов, като физическо лице и Георги Янакиев се е имало установени трудови отношения. По делото е прието като доказателство постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение по реда на чл. 405а от КТ, издадено на 18.03.2010 г. от ИА"Главна инспекция по труда", дирекция "Областна инспекция по труда" - гр. Русе, с което е било обявено съществуването на трудово правоотношение между жалбоподателя и пострадалия. След като въпросът за наличие на трудово-правни отношения е решен по установен от закона ред от компетентен орган с влязъл в сила административен акт, то недопустимо е неговата доказателствена сила да бъде оспорена инцидентно в рамките на друг процес, какъвто е настоящия. Поради това, съдът не следва да обсъжда и възраженията на касатора относно липса на трудов договор. По изложените съображения Върховният административен съд счита, че не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение, същото е правилно и обосновано, постановено в съответствие с материалния закон и при спазване на процесуалните правила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,