Решение № 4766 от 18.5.2022 г. на ВАС, VI о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 76, ал.5 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). Образувано е по касационна жалба на директора на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) Бургас срещу Решение 1582/22.10.2021г., постановено по адм. дело 1507/2021г. по описа на Административен съд Бургас, с което по жалба на Университетска многопрофилна болница за активно лечение - Бургас АД е отменена Заповед за налагане на санкции РД-25-845/07.06.2021г., издадена от директора на РЗОК - Бургас. Наведените в жалбата възражения относно неправилно приложение на нормата на 75, ал.1 ЗЗО са относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата срещу заповедта за налагане на санкции. Претендира се присъждане на разноски, включително юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - Университетска многопрофилна болница за активно лечение - Бургас АД ( УМБАЛ Бургас АД), представлявано от изпълнителния директор д-р Б. Миразчийски, в писмен отговор оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е основателна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, настоящият състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Заповед за налагане на санкции РД- 25-845/07.06.2021г., издадена от директора на РЗОК Бургас, с която за 8 нарушения, квалифицирани по чл. 55, ал. 2, т. 2 и т. 3 от 33О, чл. 280 и чл. 292, т. 7 от НРД за медицинските дейности за 2020-2022г., е наложена санкция финансова неустойка в размер на 200 лева за всяко нарушение. Първоинстанционният съд намира, че в хода на административното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Приема за нарушена разпоредбата на чл.75, ал.1 ЗЗО. Въз основа на представеното известие за доставяне 4982568, изпратено на дата 23.04.2021г. е установено, че отправената покана до председателя на БЛС - Бургас за сформиране на арбитражна комисия не е била връчена на адресата й. Предвид горното е обоснован извод, че двуседмичният срок за сформиране на арбитражна комисия не е изтекъл към датата на издаване на оспорената заповед - 07.06.2021г. Развити са съображения, че в известието за доставяне - в сектор получаване освен индивидуализация на изпратения документ, се съдържа отбелязване в графа опит за връчване - В. Бойчева, дата 01.06., час 11.50, подпис на куриер. Графа, индивидуализираща получателя е непопълнена. От първоинстанционния съд е възприето, че посоченото отбелязване предпоставя извод, че на 01.06.21г. е бил извършен опит за връчване, който е останал нереализиран. Предвид горното е формиран решаващ мотив досежно наличието на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на оспорената заповед за налагане на санкции, довели до ограничаване правото на защита на санкционираното лице. Върховният административен съд шесто отделение намира първоинстанционното решение на валидно и допустимо, но неправилно. Оспореният съдебен акт е постановен при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, а именно от съда не са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за спора, предвид служебното начало в административния процес, което преклудира възможността на касационната инстанция да извърши в пълен обем контрол за материалната законосъобразност и обосноваността на проверяваното решение. Със Заповед РД-25-335/04.03.2021г., на осн. чл.20, ал.1, т.2, чл.72, ал.2 от ЗЗО, директорът на РЗОК - Бургас разпорежда извършване на тематична проверка на УМБАЛ Бургас АД по изпълнение на индивидуален договор 020607/18.02.2020 към НРД за медицинските дейности 2020 - 2022г., със задача: Контрол относно спазване изискванията на НРД за медицинските дейности за 2020г. и ЗЗО по отношение на дейност м. февруари 2021г. по КП 104; Контрол относно спазване изискванията на НРД за медицинските дейности за 2020г. и ЗЗО по отношение на дейност м. януари и м. февруари 20201г. с вложените медицински изделия, заплащани от НЗОК извън цената на КП; Контрол по писма от Управителя на лечебното заведение; Контрол по справки от РЗОК-Бургас; Определени са лицата, които да извършат проверката - двама контрольори към отдел Договаряне, контрол и информационно обслужване на дейността и срок за извършването й. Заповедта е връчена на проверяваното лице на 08.03.2021г. Резултатите от проверката са обективирани в Протокол 414/09.04.2021г. на РЗОК Бургас, като са констатирани нарушения на чл. 55, ал. 2, т. 2 и т. 3 от 33О, чл. 280 и чл. 292, т. 7 от НРД за медицинските дейности за 2020 - 2022г. по изпълнение на договора с изпълнителя на медицинска помощ, посочени по т.2.1, т.2.2, т.2.3, т.3.1, т.3.2., т.3.3, т.3.4., т. 3.5, т.3.6, т.3.7. Видно от депозираното Становище от УМБАЛ Бургас АД с вх. 29-02-577/15.04.2021г. по описа на РЗОК Бургас, на основание чл. 76а, ал.2 ЗЗО са наведени възражения срещу Протокол 414/09.04.2021г. на РЗОК Бургас, по т.3.5. за пациента С. Димитров с ИЗ 2264 и т.3.7 за пациента С. Узунова с ИЗ 2880. По отношение на останалите точки от Протокол 414/09.04.2021г. на РЗОК Бургас, в които са описани нарушенията, в становището на изпълнителя на медицинска помощ не са наведени възражения по направените от длъжностното лице констатации. От лечебното заведение е представено и Становище вх. 29-02-576/15.04.2021г. по описа на РЗОК Бургас срещу Протокол за неоснователно получени суми 416/09.04.2021г. на РЗОК Бургас, в което отново са наведени възражения по т.2.5 за пациента С. Димитров с ИЗ 2264 и т.2.7 за пациента С. Узунова с ИЗ 2880. Първоинстанционният съд не изследва въпроса констатираните нарушения от Протокол 414/09.04.2021г. на РЗОК Бургас по т.3.5. за пациента С. Димитров с ИЗ 2264 и т.3.7 за пациента С. Узунова с ИЗ 2880, възпроизведени ли са в заповедта за налагане на санкции. Не са изложени мотиви относно представеното Становище 02/259-29/26.04.2021г. на началник отдел ДКИОД в РЗОК Бургас във връзка с Възражение вх. 29-02-576/15.04.2021г. по описа на РЗОК Бургас, в което се приема, че по отношение на двата случая за пациентите С. Димитров с ИЗ 2264 и С. Узунова с ИЗ 2880 не следва да се налага санкция и да се иска възстановяване на неоснователно получени суми. Липсват формирани изводи от първоинстанционния съд относно релевантността към предмета на спора на приетия по делото с административната преписка Протокол за коригиране на ПНСП 416/09.04.2021г. Административният съд не обсъжда законосъобразността на констатациите по посочените нарушения по т.2.1, т.2.2, т.2.3, т.3.1, т.3.2., т.3.3, т.3.4, т.3.6 от Протокол 414/09.04.2021г. на РЗОК Бургас, възпроизведени в Заповед за налагане на санкции РД-25-845/07.06.2021г., издадена от директор на РЗОК Бургас, по отношение на които не са наведени възражения в срока по чл. 74, ал.4 ЗЗО. Производството по реда на чл. 76 ЗЗО е уредено в раздел десети от ЗЗО "Контрол, експертиза и спорове . Всички въпроси в това санкционно производство по отношение на установяване на фактите, оценка на доказателствата, фактически и правни изводи относно формулиране на нарушението, санкциите, размер и индивидуализация, изключващи наказуемостта обстоятелства и други относими факти и доказателства съставляват предмета на контрола за законосъобразност в съдебното производство за наличие на основанията по чл. 146 АПК. Дали е спазена процедурата при произнасяне от арбитражната комисия, която е следвало да се произнесе или не се е произнесла когато е задължена да стори това, са само част от проверката на административно производствените правила в контрола за законосъобразност пред съда. Като не е извършена пълна проверка от съда за законосъобразност на акта е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В този контекст се налага извод за нарушаване на процесуалното правило по чл. 172а, ал. 2 от АПК. Неизлагането на мотиви и правни изводи в дължимия обем и смисъл винаги представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила и има за последица постановяването на неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 2 от АПК решение, което обуславя отмяна на обжалвания съдебен акт по реда на чл. 221, ал. 2, изреч. 1, предл. 2 от АПК. Съгласно въведената с императивната разпоредба на чл. 220 АПК забрана за фактически установявания, касационната инстанция преценява прилагането на материалния закон спрямо фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. Доколкото по силата на чл. 218, ал. 2, предл. 3 АПК, за съответствие на решението с материалния закон съдът следва да следи и служебно, неизяснеността на спора от фактическа страна преклудира възможността за извършване на касационна проверка от настоящата инстанция. Налице са условията на чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, след отмяна на неправилното решение делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния административен съд, който да разгледа по същество жалбата на лечебното заведение срещу заповедта за налагане на санкции. При новото разглеждане на делото съдът трябва да извърши цялостна преценка на всички относими и допустими доказателства, които са събрани по делото като обсъди доказателствената им сила и да обоснове фактическите и правните си изводи относно релевантните по спора факти и обстоятелства. При условията на чл. 226, ал. 3 АПК съдът следва да се произнесе и за разноските по делото, включително за извършените за водене на делото пред Върховния административен съд. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение второ от АПК и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд в състав на шесто отделение,