Решение № 11099 от 21.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12573/2015 г.

Решение № 11099 от 21.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12573/2015 г., III о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Образувано е по касационна жалба на А. С. С., чрез процесуален представител адв. Д. против решение № 1813/11.09.2015 г., постановено по адм. дело № 234/2015 г. по описа на Административния съд - гр. В. /АС/. Изложени са съображения, че същото е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се отмяната му, като вместо него се постанови друго, с което се уважи предявеният иск изцяло, като се присъдят и направените по делото разноски. Ответната страна - Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", чрез процесуални представители юрк. Т.-С., с писмено становище оспорва касационната жалба като неоснователна. Участвалият по делото прокурор на Върховната административна прокуратура намира касационната жалба за неоснователна. Върховният административен съд - трето отделение, след като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, намира същата за допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административният съд гр. В., е отхвърлил изцяло предявения от А. С. С. иск с основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 60 000 лева, претърпени в резултат на незаконосъобразно бездействие на ответника да изпълни задължението си по чл. 84, ал. 2, т. 3 от ЗИНЗС, да осигури на лишения от свобода вещево доволство по таблици утвърдени от министъра на правосъдието: обувки, бельо, дрехи, спални принадлежности перилни и миещи препарати за периода 6.04.2012 г. - 1.10.2014 г. За да стигне до този правен резултат, Административният съд, след обсъждане на доводите на страните и събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната цялост, е приел, че предявеният иск е изцяло неоснователен, тъй като липсват елементи от сложния фактически състав на отговорността за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, без наличието на всеки един от които не може да бъде ангажирана отговорността на ГДИН за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Първоинстанционният съд е приел, че за част от претендирания период на лишения от свобода не са били предоставени част от полагащите му се вещеви доволства, но същият не е ангажирал никакви доказателства за да може да докаже настъпването на неимуществени вреди за него. Изложени са мотиви, че с оглед краткия престой, факта, че ищеца е работил през времето в което е в затвора и съобразно практиката на Европейския съд по правата на човека и приложението на чл. 3 от ЕКПЧОС, лишения от свобода не е претърпял твърдените от него неимуществени вреди - унижение на неговото достойнство, чувство на уязвимост, безпокойство, малоценност и безпомощност. С оглед на тези констатации, и липсата на една от задължителните предпоставки за реализиране отговорността на държавата в лицето на ГДИН, а именно доказани претърпени вреди, административния съд е отхвърлил исковата претенция на А. С.. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният административен съд е постановил обжалваното решение при спазване на всички процесуални права на страните, разпределил е доказателствената тежест, съобразно предвиденото от закона и е извършил обстоен анализ на същите като е направен обоснован правен извод за неоснователност на исковата претенция, който извод изцяло се споделя от касационната инстанция. Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица, като тежестта на доказване е оставена на ищеца. Основателността на такъв иск предполага предварителното установяване на точно определени от законодателя кумулативно налични предпоставки: незаконосъобразен административен акт, незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или общината; този акт, действие или бездействие да е при и по повод изпълнение на пряка административна дейност; да е отменен по съответния ред; да е настъпила вреда от такъв административен акт, действие или бездействие; да е налице пряка и непосредствена връзка между постановения незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие и настъпилата вреда. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата или общините по посочения в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ ред. Практиката на административните съдилища в това отношение е постоянна и последователна. Важно е да се посочи, че този сложен фактически състав не се презюмира, а подлежи на установяване от ищеца с необходимите за това доказателства. В конкретната хипотеза, ищецът не се е справил с възложената му от закона доказателствена тежест. Настоящият съдебен състав на ВАС смята, че правилно и обосновано на доказателствата АС - В. е достигнал до извод, че претендираните неимуществени вреди изразяващи се в унижение на неговото достойнство, чувство на уязвимост, безпокойство, малоценност и безпомощност са недоказани. Административния съд е изследвал много подробно всички предпоставки за възникване правото на иск по чл. 1 от ЗОДОВ, и след като е установил, че липсват някои от тях правилно е отхвърлил иска. Доказателствената тежест в исковото производство лежи върху ищеца, които следва да докаже с допустимите, относимите и необходимите доказателствени средства осъществяването на фактите, от които черпи права. Видно от протокола от проведеното открито съдебно заседание на 13.05.2015 г. /л. 59/, първоинстанционния съд е дал указания в на С. по чл. 171, ал. 4 като му е указал, че трябва да представи доказателства за настъпилите неимуществени вреди. В следващото проведено открито заседание на 2.09.2015 г., призования от страна на ищеца свидетел П. С. П. е бил заличен от списъка по желание на процесуалния представител на Славов, като твърдените неимуществени вреди са останали недоказани. След като ищеца не е ангажирал доказателства във връзка с твърденията си, то административния съд правилно е приел, че исковата претенция е недоказана и е отхвърлил иска. По изложените съображения, първоинстанционното решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото разноски не следва да се присъждат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,