Решение № 2140 от 11.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7684/2010 г.

ВАСVI отделение11.02.2011 г.докладчик Румяна Папазова

Диспозитив

ОТМЕНЯ решение № 330 от 26.04.2010 г. по адм. дело № 1008 по описа за 2009 г. на Административен съд - София област и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ решение № 1752-1/19.11.2009 г. на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт - София област и потвърденото с него разпореждане № 4509137387 от 09.03.2009 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване, с което е извършено изменение на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на Илия Радев Илиев от гр. Етрополе, обл. София. ИЗПРАЩА преписката на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт - София област за решаване на въпроса по същество съобразно дадените задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. ОСЪЖДА Териториалното поделение на Националния осигурителен институт- София област да заплати на Илия Радев Илиев от гр. Етрополе, Софийска област, деловодни разноски за първоинстанционното производство в размер на 800 лв. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 2140 от 11.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7684/2010 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Илия Радев Илиев от гр. Етрополе, Софийска област, против решение № 330 от 26.04.2010 г. по адм. дело № 1008 по описа за 2009 г. на Административен съд - София област, с което е отхвърлено оспорването на решение № 1752-1/19.11.2009 г. на директора на ТП на НОИ - София област. Посочените пороци се свеждат до нарушения на съдопроизводствени правила и неправилно прилагане на материалноправната норма на т. 30в от ПКТП (отм.) - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Директорът на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт - София област не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. След като я разгледа по същество, Върховният административен съд прие следното: Предмет на оспорване в производството пред Административен съд - София област е решение № 1752-1 от 19.11.2009 г. на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - София област и потвърденото с него разпореждане № 4509137387 от 09.03.2009 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване, с което е извършено изменение на основание чл. 99, ал. 1, т. 6 от КСО на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на Илия Радев Илиев от гр. Етрополе, отпусната с разпореждане № 4509137387 от 12.02.2009 г. Постановеното от Административен съд - София област решение е правилно в частта, с която е прието, че положеният от лицето труд на длъжност "огняр" в РК "Елаците" - ТСЦ от 19.04.2004 г. до 31.10.2004 г. се причислява към трета категория. Изводите на съда се основават на извършената преценка на данните от изплащателните ведомости и размера на внесените осигурителни вноски. Неоснователни са изложените в съдебното заседание оплаквания, релевиращи допуснати съществени нарушения на съдопроизводственото правило на чл. 142, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във вр. с чл. 144 от АПК. С определение от съдебно заседание на 02.03.2010 г. Административен съд - София област е уважил искането на процесуалния представител на жалбоподателя за отлагане на делото и е насрочил следващото съдебно заседание за 10.03.2010 г. На основание чл. 137, ал. 7 от АПК на страните, призовани редовно са съдебното заседание на 02.03.2010 г., не са били изпратени призовки, с указание, че се считат за уведомени. Правото на защита на жалбоподателя не е било нарушено и при проявена активност той е имал възможност да упражни процесуалните си права. Жалбоподателят и неговият пълномощник не са се явили не само на проведеното съдебно заседание на 10.03.2010 г., но и в следващото съдебно заседание на 24.03.2010 г., когато са били приети основното и допълнителното заключение на допуснатата съдебно-счетоводна експертиза. Назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза с даденото допълнително заключение е потвърдила констатациите на административния орган, че съгласно данните по изплащателните ведомости на РК "Елаците" през периода 19.04.2004 г. - 31.10.2004 г. жалбоподателят Илиев е заемал по трудов договор извънщатна длъжност "огняр" в ТСЦ (топлоцентралата), като върху полученото възнаграждение са били начислени осигурителни вноски в размерите за III категория труд. ТСЦ (топлоцентралата) е самостоятелно звено, което не е цех към "Взривна фабрика" на РК "Елаците", гр. Етрополе. При това фактическо положение следва да се приеме, че с оспорените административни актове трудът законосъобразно е причислен към трета категория съобразно разпоредбите на действащата Наредба за категоризиране на труда при пенсиониране, в сила от 01.01.2000 г. Следва да се добави, че по отношение на този осигурителен стаж няма категорични данни, че с първото издадено разпореждане е бил зачетен от втора категория. Решението на Административен съд - София област е необосновано в частта, с която е прието, че с оспорените административни актове положеният от лицето труд на длъжност "дърводелец" в ДСП "Звездец" от 01.01.1967 г. до 01.11.1969 г. законосъобразно е бил зачетен от трета категория. Съдът е пренебрегнал доказателствената стойност на констативен протокол вх. № 1/03.06.2009 г., съставен от финансов ревизор в ТП на НОИ - София, за проверка на верността на издадено УП-3 с изх. № 13/26.03.2009 г. на ТПК "Звездец", с което спорният труд е причислен към втора категория. Със съставения от длъжностното лице на ТП на НОИ - София констативен протокол вх. № 1/03.06.2009 г. е установено, че в продължение на 2 години и 10 месеца жалбоподателят Илиев е работил като работник в цех "Дърводелски" в ДСП "Звездец" (трудово-производителна кооперация). Констатирано е също, че цех "Дърводелски" е "обособен цех за услуги на населението, за бичене на трупи и производство на детайли, производство на дограма". Видно от УП-3 с изх. № 13/26.03.2009 г., след 01.11.1969 г. жалбоподателят е продължил да работи в същия цех, но като настройчик на машините. След проверка на запазените изплащателни ведомости, които на основание чл. 40, ал. 1 - 3 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) са надлежни документи за установяване на осигурителен стаж, назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза е дала заключение, че категориите "дърводелци" (между 18 и 27 човека) и "строители" (между 300 - 380 човека) са били разграничени като отделен персонал. При така установените фактически обстоятелства относно трудовите функции на жалбоподателя като дърводелец, състоящи се в "бичене на трупи и производство на детайли, производство на дограма", следва да се приеме, че лицето е било заето в машинна обработка в дървообработването и в производството на дограма. Положеният труд попада в уредените хипотези от т. 30в от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (отм.), поради което следва да бъде зачетен от втора категория, както впрочем е бил първоначално зачетен при отпускането на пенсията. Оспорените административни актове за изменение на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на Илия Радев Илиев от гр. Етрополе поради прекатегоризиране на осигурителния му стаж от 01.01.1967 г. до 01.11.1969 г. на длъжност "дърводелец" в ДСП "Звездец" подлежат на отмяна поради материалноправна незаконосъобразност. Като е отхвърлил подадената жалба като неоснователна, Административен съд - София област е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо това да бъде постановено друго, с което оспорените административни актове бъдат отменени. На основание чл. 173, ал. 2 от АПК преписката да се върне на административния орган за издаване на ново разпореждане съобразно дадените указания с настоящето решение. Следва да бъде уважено отправеното в жалбата до първоинстанционния съд искане за присъждане на направените деловодни разноски за адвокатско възнаграждение и експертиза. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,