Решение № 1499 от 4.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7657/2020 г.

Решение № 1499 от 4.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7657/2020 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на община Главиница, представлявано от кмет Неждет Джевдет срещу решение № 24/13.04.2020 г., постановено по адм. дело № 2/2020 г. по описа на Административен съд – Силистра, с което е отхвърлена жалбата на община Главиница против Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 01-0800/2142/6 от 14.11.2019 г. на Заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие"-София. Според касатора решението е неправилно, постановено е в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Иска се отмяна на обжалваното решение и отмяна на АУПДВ, както и присъждане на разноски по делото. Ответникът - заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", в представен по делото писмен отговор и становище по съществото на спора, подадени от процесуалния представител гл. юрск. Людмила Железарова, излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение за касационна съдебна инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Силистра е законосъобразността на Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 01-0800/2142/6 от 14.11.2019 г. на Заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - София, с който е определено публично държавно вземане в размер на 120519, 80 лв., представляващо 10% от изплатена субсидия по мярка 214 "АЕП" от ПРСР 2007-2013 г., направление "Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност" за кампании 2011 г., 2012 г., 2013 г., 2014 г. и 2015 г. За да отхвърли жалбата първоинстанционният съд е приел, административният съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби. Преди издаване на АУПДВ община Главиница е била надлежно уведомена за откриване на административното производство по издаването му по смисъла на чл. 26 от АПК. При постановяване на акта са обсъдени всички представени доказателства, посочени са относимите правни норми, АУПДВ е надлежно мотивиран и съдържа всички изискуеми по закон реквизити. Правилно са изчислени и дължимите суми, установени по основание и размер на база влязлото в сила уведомително писмо за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214 "АЕП". Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Съдът е обсъдил доказателствата по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактическите констатации се подкрепят от приложените доказателства. Спрямо релевантните и установени факти съдът е приложил правилно материалния закон. По делото безспорно е установено, че с Уведомително писмо с изх. № 01-0800/2142 от 25.10.2017 г на зам. изпълнителния директор на ДФЗ агроекологичния ангажимент на жалбоподателя по мярка 214 "Агроекологични плащания" от ПРСР за периода 2007-2013 г., е прекратен, поради невъзстановяване на разораните затревени площи, съгласно чл. 18, ал. 3, т. 5 от Наредба Н-11 от 06.04.2009 г. Актът е влязъл в сила и съставлява достатъчна предпоставка за търсене на изплатените на община Главиница суми във връзка с ангажимента му по мярка 214. Обосновано съдът е заключил, че в конкретния случай административният орган действа в условията на обвързана компетентност и е длъжен да проведе производство по събиране на изплатените суми при наличие на надлежно прекратен агроекологичен ангажимент, по който е реализирано плащане. Недопустимо е в рамките на съдебно-административно производство по обжалване на друг административен акт да се извършва косвен съдебен контрол за законосъобразност на влязъл в сила индивидуален административен акт. Съгласно чл. 41, ал. 1, т. 3 от Наредба Н-11 от 06.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от ПРСР 2007-2013 при управлението на дейностите по направление "Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност" подпомаганите лица не трябва да разорават затревените площи. Съгласно разпоредбата на чл. 18, ал. 3, т. 5 от Наредбата държавен фонд "Земеделие" прекратява агроекологичния ангажимент и подпомаганите лица възстановяват получената финансова помощ по съответното направление съобразно разпоредбите на ал. 4, когато не са възстановили разораните затревени площи. Административния съд правилно е приел, че установените по делото факти осъществяват фактическия състав на чл. 18, ал. 3, т. 5 във вр. с ал. 4, б. "г" от Наредба Н-11 от 06.04.2009 г., съгласно който подпомаганите лица възстановяват получената до момента финансова помощ, заедно със законните лихви в зависимост от годината на първоначално одобрение по мярката до годината, в която е прекратен агроекологичния ангажимент. Предмет на това производство е публичното държавно вземане, което се изразява в 10% от сумата, представляваща сбор от изплатеното финансово подпомагане по направлението "Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност" по мярка АЕП през периода 2011 г. – 2014 г., предхождащи годината на прекратяване на ангажимента. При постановяване на първоинстанционното съдебно решение не са допуснати и останалите, твърдени от касатора пороци, които да съставляват касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационната жалба е неоснователна, а обжалваното съдебно решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, в тежест на касатора и в полза на ответника по касация следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 24 НЗПрП, чл. 37, ал. 1 ЗПрП и чл. 78, ал. 8 ГПК вр. с чл. 144 АПК – в размер на 100 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение