Решение № 12311 от 21.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5887/2009 г.

Решение № 12311 от 21.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5887/2009 г., I о., докладчик съдията Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Емпайерс" ЕООД, гр. София, срещу решение от 23.02.2009 г. по ахд № 211/2007 г. на Софийски градски съд, III "е" състав, с което е отхвърлена жалбата му срещу данъчен ревизионен акт (ДРА) № 610/27.01.2003 г. на данъчен орган на ДП "Триадица", потвърден с решение № 803/25.04.2003 г. на директора на РДД - София. Касаторът поддържа в касационната жалба чрез процесуален представител, че обжалваното решение е неправилно - необосновано, материалноправно незаконосъобразно, постановено в нарушение на съществени съдопроизводствени правила, иска отмяната му, отмяна на ДРА и присъждане на разноските по делото. Ответникът по касационна жалба - директорът на дирекция "ОУИ", гр. София, при ЦУ на НАП, взима становище чрез процесуален представител за неоснователност на касационната жалба и иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо "а" отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна. Обжалваното в настоящето производство съдебно решение е постановено, след като с решение № 12466/12.12.2006 г. на ВАС, първо отделение е отменено решение от 21.12.2005 г. по ахд № 2814/2003 г. на СГС и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд със задължителни указания за провеждане отново на опорочените процесуални действия след редовно призоваване на страните. За да постанови обжалваното решение, СГС е приел, че с обжалваната част на ДРА законосъобразно е отказано право на приспаден на данъчен кредит за данъчен период м. 08.2002 г. в размер на 44 782,44 лв. на жалбоподателя по фактура № 1312/30.08.2002 г., издадена от "ГОРУБСО-РОФ" АД, гр. Рудозем, по изпълнение на договор от 11.09.2001 г. за доставка на оловен и цинков концентрат. Съдът е изложил доводи, че през м. 08.2002 г. не е било налице данъчно събитие - прехвърляне на правото на собственост върху оловния и цинков концетрат поради липса на процесните количества в склада на доставчика - производител на стоката, предвид изготвената в данъчното производство счетоводна експертиза, нито данъчно събитие - авансово плащане. С оглед изложеното съдът е приел, че са налице следните основания за отказ на право на приспадане на данъчен кредит - чл. 64 вр. чл. 6 ЗДДС (отм.) - липса на реална доставка на стока и чл. 65, ал. 4, т. 3 от ЗДДС (отм.) - доставчикът е начислил данък, без да са налице основания за това. Настоящата инстанция констатира по договора от 11.09.2001 г. между доставчика и жалбоподателя, че уговорените количества концентрат, които следва да бъдат предадени на купувача са значително по - големи от посочените в ДРА за м. 08.2002 г. Уговорени са периодични доставки и задължение на купувача да заплаща уговорената цена на месечни вноски, авансово, до пълното покриване на цената на договорените концентрати, като месечните вноски следва да се заплащат до 30-то число на всеки месец. В данъчната преписка е приложен и приет по делото и приемо - предавателен протокол, с който "ГОРУБСО - РОФ" АД, гр. Рудозем във връзка с договора и фактура № 1312 прехвърля правото на собственост на "ЕМПАЙЕРС" ЕООД, гр. София, върху следните концетрати - сух оловен концентрат - 306,99 т. и сух цинков концентрат - 368,98 т. По делото няма спор, че както доставчикът, така и жалбоподателя, са осчетоводили по надлежния начин фактурата, както и че доставчикът е отразил фактурата в дневника за продажби, а ДДС по нея в справката - декларация и като задължение в счетоводството по сметка 453/2 за данъчния период м. 08.2002 г. В самата фактура е посочено, че се издава авансово съгласно договор от 11.09.2001 г. за продажба на оловен и цинков концетрат. Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира, че през м. 08.2002 г. се е осъществило данъчно събитие по смисъла на чл. 26, т. 3 ЗДДС (отм.) - специфичен случай при периодични доставки, настъпила е датата - 30.08.2002 г., на която плащането е станало дължимо (в случая авансово). Съгласно чл. 25, ал. 3 ЗДДС (отм.) на дататата на възникване на данъчното събитие за доставчика възниква задължение да го начисли, което същият е направил в съответствие с разпоредбата на чл. 55, ал. 6 ЗДДС (отм.) включително и чрез издаване на данъчна фактура. Съгласно чл. 67, ал. 1 ЗДДС (отм.) в редакцията към процесния данъчен период за жалбоподателя възниква право на приспадане на данъчен кредит за данъчния период, през който е издадена фактурата - м. 08.2002 г. Изводът на СГС, че е налице хипотезата на чл. 65, ал. 4, т. 3 ЗДДС (отм.) - доставчикът да е начислил данък, без да са налице основания за това, противоречи на по-горе цитираните материалноправни норми. Алтернативните доводи в обжалваното решение за липса на реалност на доставката по чл. 6 ЗДДС (отм.) противоречат на установените от съда факти - заключението на СИЕ установява заплащане на пълната данъчна основа по фактурата с няколко платежни нареждания от м. 10 и 11.2002 г., за което не се твърди и доказва да е върнато на платеца и е косвено доказателство за получена насрещна престация, както и договаряне за закупуване на стоката с производител, който е технически и кадрово обезпечен да я произведе. Дори към 30.08. производителят да не е имал в наличност процесните количества концентрат, това не означава, че жалбоподателят не ги е получил в един по-късен момент. С оглед изложеното решението е неправилно - необосновано и постановено в нарушение на материалния закон, следва да бъде отменено, да се отмени обжалвана част от ДРА и с оглед изхода на делото да се присъдят на касатора всички разноски по делото за четирите съдебни инстанции в общ размер на 1 300 лв. (хиляда и триста лв.), платими от дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" при Централно управление на Националната агенция за приходите, гр. София. Воден от горното и на основание чл. 227, ал. 1 АПК Върховният административен съд, първо "а" отделение