Решение № 5138 от 22.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3165/2021 г.

Решение № 5138 от 22.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3165/2021 г., II о., докладчик съдията Диана Петкова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/. Образувано е по касационна жалба от Главния архитект на Столична община против Решение № 11/4.01.2021 г. постановено по адм. д. № 428/2020 г. по описа на Административен съд-София град. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на съдебното решение като постановено в нарушение на материалния закон-касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи се, че съдът неправилно е приложил закона приемайки, че процесната масивна плоча е част от преместваем обект, поради което не съставлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. Иска се отмяна на съдебното решение, след което да се постанови ново с което жалбата срещу оспорения административен акт да се отхвърли. В съдебно заседание процесуалният представител на касационния жалбоподател поддържа изцяло касационната жалба. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна, чрез процесуалният си представител оспорва изцяло основателността на касационната жалба. Представя и писмен отговор с подробно изложени възражения. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Второ отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в законовия срок по чл. 211, ал. 1 ЗУТ, от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 ЗУТ и срещу съдебен акт подлежащ на касационен контрол. Разгледана по същество същата е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд- София град е отменил по жалба на "ПИ АР СТУДИО БЪЛГАРИЯ"ЕООД със седалище и адрес на управление гр. София Заповед №РА-30-324/30.10.2019 г. издадена от Главния архитект на Столична община, с която на основание чл. 225 а ал. 1 във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ е наредено премахването на незаконен строеж "масивна стоманобетонова фундаментна плоча под преместваем обект А-павилион-купол за обществено обслужване/събития и презентации/, находящ се ПИ с идентификатор 68134.2044.794 по Кадастралната карта и кадастралния регистър, Район"Витоша"-Столична община. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, но в противоречие със закона и при съществени нарушения на административнопроизводствените правила- чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК, което обосновава нейната незаконосъобразност. По същество е приел, че процесната масивна стоманобетонова плоча съставлява фундамент на преместваем обект А, поради което е част от последния. Приел е, че административният орган е допуснал нарушение на чл. 35 АПК, като е постановил своя акт без да събере и обсъди всички относими към спора факти обстоятелства. Отделно от това според съда с издаването на Разрешението за поставяне на преместваемия обект за адресата на последното е възникнало"легитимно очакване", защитено от чл. 1 по Протокол № 1. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си, решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, включително вземайки предвид заключението на вещото лице по назначената и приета СТЕ и доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. Последните се споделят изцяло от настоящата инстанция, поради което с настоящото решение, на основание чл. 221, ал. 2 изр. 2 от АПК се прави препращане към мотивите изложени в обжалвания съдебен акт. По делото е установено, че с разрешение за поставяне № 11/10.05.2018 г. издадено от Главния архитект на Район"Витоша" на "Пи Ар Студио България" ЕООД се разрешава съгласно одобрените проекти на 10.05.2018 г. поставянето на преместваем обект по индивидуален проект: Преместваем обект А-павилион-купол за обществено обслужване/събития и презентации/ и Преместваем обект Б-павилион за обществено обслужване/събития и презентации/ в ПИ с идентификатор 68134.2044.794, Район"Витоша"-СО. В обяснителната записка към Инвестиционния проект на обект: Преместваем обект-А по част Архитектура е посочено, че обекта съставляващ 9/16 части от сфера/купол/ стъпва върху единични сглобяеми фундаменти, а подът е проектиран от преместваеми стоманобетонови панели. В част Конструктивна е посочено допълнително, че между единичните сглобяеми фундаменти се монтират стенни панели за оформяне на престен, а фугите между подовите панели се замонолитват. Следователно с РП е разрешено и изграждането на фундамент което е в съответствие с чл. 26 а ал. 1 от Наредбата за преместваемите обекти, за рекламните, информационни и монументално-декоративни елементи и за рекламната дейност на територията на Столична община/Наредбата/. Съгласно сочената разпоредба в случаите в които поставянето на преместваем обект или рекламен елемент изисква изграждането на фундамент, същият се разрешава с разрешението за поставяне, като неразделна част от обекта, а ал. 2 създава задължение след демонтиране на обекта и преместването му на друго място, собственикът на съоръжението да възстанови терена, върху който е бил поставен, във вида му преди поставянето, включително и премахване на фундамента. При това положение както и изрично сочи разпоредбата на чл. 26 а ал. 1 от Наредбата така разрешения фундамент съставлява част от преместваемия обект, поради което и неговото премахване не може да стане по реда на чл. 225 а ал. 1 ЗУТ. Той не попада в хипотеза на строеж по § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. Действително на място, вместо предвиденото по проект, стоманобетоновия пръстен и подът на помещението под купола са изпълнени монолитно, но това не променя характера му на фундамент и не му предава характеристики на строеж. В самата заповед обекта е посочен като масивен стоманобетонов фундамент под обект А. Последния безспорно съставлява преместваем обект по смисъла на § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ. Настоящата инстанция намира са правилни и изводите на съда относно нарушаване на принципа на легитимните очаквания по смисъла на § 1 от протокол № 1 на Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи. След като е налице влязъл в сила административен акт-Разрешение за поставяне въз основа на одобрен проект, който предвижда изграждането на фундамент, като неразделна част от обекта и при положение че този фундамент като краен резултат е идентичен с проектирания безспорно дружеството е разчитало на този стабилен административен акт. По изложените съображения и мотивите към които настоящата инстанция препраща по чл. 221, ал. 2 изр. 2 АПК, обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на Второ отделение