Решение № 6586 от 7.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1789/2019 г.

Решение № 6586 от 7.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1789/2019 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 от АПК. С решение № 1885 от 26.10.2018 г., постановено по адм. дело № 2498/2018 г., Административен съд – Б., трети състав, е отхвърлил жалба на "Бестимар" ЕООД, ЕИК: *********, представлявано от управителя Т. Т., със седалище и адрес на управление в гр. Б., ж. к. "Лазур" бл. ..., партер между вх. ... и вх. ..., срещу Заповед за налагане на ПАМ № ФК-632-0263970/17.08.2018 г. на началник отдел "Оперативни дейности" Б., дирекция "Оперативни дейности", главна дирекция "Фискален контрол" в ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС, за нарушение на разпоредбите на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на министъра на финансите, вр. чл. 118, ал. 1 от ЗДДС е постановена принудителна административна мярка – запечатване на търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 ДР на ЗДДС – бирария "Даляна", находящ се в парк "Росенец", стопанисван от "Бестимар" ЕООД и забрана достъпа до него за срок от 15 дни. С решението съдът е осъдил дружеството да заплати съдебни разноски в полза на НАП в размер на 100 лв. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от "Бестимар" ЕООД, ЕИК: *********, представлявано от управителя Т. Т.. В същата се прави оплакване, че решението на Административен съд – Б. е неправилно, като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон - – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд – Б. и отмени оспорената заповед като незаконосъобразна. Претендира разноски по делото. Ответният по касационната жалба началник отдел "Оперативни дейности" Б. в главна дирекция "Фискален контрол" в ЦУ на НАП не взема становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, като обсъди оплакванията в жалбата и данните по делото, намира за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. По същество е неоснователна. С решението Административен съд – Б. е отхвърлил жалбата на "Бестимар" ЕООД, ЕИК: *********, представлявано от управителя Т. Т., със седалище и адрес на управление в гр. Б., ж. к. "Лазур" бл. ..., партер между вх. ... и вх. ..., срещу Заповед за налагане на ПАМ № ФК-632-0263970/17.08.2018 г., издадена от началник отдел "Оперативни дейности" Б., дирекция "Оперативни дейности", главна дирекция "Фискален контрол" в ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС, за нарушение на разпоредбите на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на министъра на финансите, вр. чл. 118, ал. 1 от ЗДДС е постановена принудителна административна мярка – запечатване на търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 ДР на ЗДДС – бирария "Даляна", находящ се в парк "Росенец", стопанисван от "Бестимар" ЕООД и забрана достъпа до него за срок от 15 дни. Съдът е описал установената фактическа обстановка по издаване на оспорената заповед за налагане на принудителна административна мярка, след което е пристъпил към изграждане на своите мотиви относно нейната законосъобразност. Посочено е правното основание за издаване на заповедта и че същата е издадена от компетентен орган. Прието е, че оспорената заповед е законосъобразна, като систематизирани аргументите на първоинстанционния съд в тази насока могат да бъдат сведени до следното: 1. Налице са мотиви в самата заповед, като освен това административният орган изрично се е позовал на съставения ПИП. 2. Принудителната административна мярка е наложена на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС, като е отчетено нарушение на разпоредбите на чл. 3, ал. 1, чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ. 3. Изложени са материалноправните предпоставки за налагане на ПАМ - при извършена контролна покупка в 18. 00 ч. на 12.08.2018 г. на 1 порция сафрид, 1 порция рапани, 1 таратор и 1 минерална вода на обща стойност 17, 60 лв, заплатени в брой, не е издаден фискален бон от наличното в обекта фискално устройство в работен режим. Установено е също така разминаване между отчетените и налични суми, като отчетените са по-малко от наличните, без надлежно отразяване на служебното въвеждане на цялата излишна сума. 4. Определеният срок на действие на принудителната административна мярка е обоснован с тежестта на нарушението и вида и характера на извършваната търговска дейност. Съдът е анализирал приложимите норми и е приел за неоснователни възраженията на жалбоподателя за незаконосъобразност на оспорената заповед, поради издаването й при липса на материалноправните предпоставки за това, липса на издаден АУАН и на наказателно постановление. На основание изложеното е направен краен извод за законосъобразност на заповедта и неоснователност на жалбата. Решението на Административен съд – Б. е правилно и законосъобразно. Касационните оплаквания са за неправилност на решението, поради необоснованост и нарушение на материалния закон. Навеждат се доводи, че неправилно административният съд е приел оспорената заповед за законосъобразна. Изложени са възражения, че не търговецът, а служител на търговското предприятие е автор на извършеното нарушение. Твърди се, че изложените в заповедта мотиви са общи и не са съобразени с фактите по делото, че не са налице констатации за вредни последици за фиска и наложената мярка е в нарушение на целта на закона. По направените оплаквания настоящата инстанция приема за установено следното: В случая оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Релевантните по спора факти и обстоятелства са правилно установени от съда и отразени в мотивите на съдебното решение, както са възпроизведени накратко по-горе. Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба. В нормата на чл. 118, ал. 1 ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. По силата на чл. 187, ал. 1 ЗДДС при прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 се забранява и достъпът до обекта или обектите на лицето, а наличните стоки в тези обекти и прилежащите към тях складове се отстраняват от лицето или от упълномощено от него лице. Мярката се прилага за обекта или обектите, където са установени нарушения. В конкретния случай съдът е установил, че от "Бестимар" ЕООД не е изпълнено задължението за регистриране на извършена продажба на храни и напитки, чрез издаване на касова бележка от работещото в обекта фискално устройство. Макар търговецът да оспорва описаната в акта фактическа обстановка, последната се установява от събраните по делото доказателства. При тези факти законосъобразни са изводите на съда, че са налице предвидените от закона предпоставки за налагане на принудителна административна мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС и приложението на чл. 187, ал. 1 ЗДДС. Несъстоятелно е твърдението на жалбоподателя за несъответствие на акта с целта на закона. Наложената принудителна административна мярка съответства на чл. 22 ЗАНН - за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. При налагането на ПАМ по чл. 186, ал. 1 ЗДДС органът по приходите действа при обвързана компетентност. За констатираното нарушение на реда за издаване на документ за продажбата, чл. 186 ЗДДС, предвижда освен налагане на имуществена санкция или глоба, и налагането на принудителна административна мярка "запечатване на обекта за срок до един месец". Този вид нарушения на обществения ред се характеризират със значителна обществена опасност, тъй като нарушават установения правов ред за отчитане на извършените продажби, водещо до избягване от заплащане на данъци. Именно поради тази значимост законодателят е предвидил при констатиране на такова нарушение, освен издаване на наказателно постановление, така също и налагане на принудителна мярка чрез запечатване на търговския обект. В тази насока с оглед на данните по делото първоинстанционният съд правилно е приел, че органът по приходите е обосновал и мотивирал срока за налагане на принудителната административна мярка. Неоснователен е доводът, че не търговецът, а служителят на търговското предприятие е отговорен на извършеното нарушение. Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД. Служителката е действала от името и за сметка на дружеството, което е задълженият субект. Нейната вина е ирелевантна доколкото отговорността на дружеството е обективна и мярката е приложима по отношение на същото. Като е стигнал до краен извод за законосъобразност на оспорената заповед за налагане на ПАМ и е отхвърлил жалбата като неоснователна, Административен съд – Б. е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците твърдени в касационната жалба на "Бестимар" ЕООД и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, състав на първо отделение,