Решение № 1398 от 7.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3781/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Национална агенция за приходите (НАП), представлявана от изпълнителния й директор, чрез процесуални представители, срещу частите от решение 565/02.02.2023 г. по адм.дело 10477/2019 г. по описа на Административен съд - София - град, с които е отхвърлена в останалата част жалбата на НАП срещу решение ППН -02 -399/22.08.2019 г. на Комисията за защита на личните данни и е осъдена НАП да заплати 194 лева разноски по делото на КЗЛД. Касаторът поддържа в касационната жалба и в съдебно заседание чрез процесуални представители, че оспореното решение е неправилно - постановено е при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и е необосновано, иска отмяната му, отмяна на спорната част на решението на КЗЛД или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на АССГ, присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационна жалба - КЗЛД, чрез процесуален представител в съдебно заседание, иска оставяне на решението в сила и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, ВАС, пето отделение взе предвид следното: АССГ е отменил с необжалваната и влязла в сила част от съдебното си решение оспореното пред него решение на КЗЛД в частта му относно разпореждания 7, 14, 15 изцяло, разпореждане 5 в частта му "Да се предприемат необходимите действия за създаване на одитни записи на отделните събития и дневници (журнали) за привилегированите потребители" и разпореждане 16 в частта му относно "повторното използване на такива данни" и с обжалваната част от съдебното си решение е отхвърлил жалбата в останалата й част. За да постанови обжалваната част от решението си, АССГ е взел предвид, че решението на КЗЛД е издадено предвид установения нерегламентиран достъп до личните данни на общо 6 074 140 броя физически лица (български и чуждестранни, част от които - починали), съдържащи се в информационните масиви на НАП, за който НАП е узнала на 15.07.2019 г. от информация в интернет пространството. КЗЛД е изложила доводи, че в НАП не са предприети подходящи технически и организационни мерки за защита на данните съгласно чл.5, пар.1, буква "е" от Регламент (ЕС) 2016/679, които са конкретизирани в 20 точки на л.6 - 7 от решението (л.149 -150 от делото). КЗЛД на основание чл.58, пар.2, буква "г" във връзка с чл.57,пар.1, буква "а" и чл.83, пар.2, букви "а", "в", "г", "е" и "ж" от Регламент (ЕС) 2016/679 е разпоредила на администратора на лични данни НАП, да съобрази операциите по обработване на лични данни с 20 броя разпореждания, които следва да бъдат изпълнени в шестмесечен срок, считано от датата на получаването им. АССГ е приел, че решението е издадено от компетентен орган - КЗЛД, при необходимия кворум и мнозинство, в изискуемата от закона писмена форма и съдържа изискуемите от чл.59, ал. 2 АПК реквизити. По материалноправната законосъобразност са изложени доводи по всяко от двадесетте разпореждания и в обжалваната част на съдебното решение са формулирани изводи за материалноправна законосъобразност и съответствие с целта на закона изцяло на разпореждания от 1 до 4 вкл. изцяло, за 5 - частично,6 - изцяло, от 8 до 13 вкл . изцяло, 16 - частично, от 17 до 20 изцяло. Решението е неправилно в обжалваната част - постановено при допуснато съществено съдопроизводствено нарушение. Основателно е оплакването на касатора за допуснато съществено съдопроизводствено нарушение - приобщаване към доказателствата по делото на експертно заключение, дадено по назначена по друго дело експертиза. Видно от определение от 04.07.2022 г. на л.664 от делото съдът е определил да се приобщи служебно към доказателствата по делото изготвена по адм.дело 5183/2021 г. експертиза чрез изслушването на вещото лице Й. Василев по настоящето дело. Със същото определение е наредено служебното изготвяне на три броя заверени преписи от заключението на вещото лице Василев по адм.дело 5183/21 г., изпратени са преписи на страните и е призовано вещото лице в открито заседание на 19.09.2022 година. На 12.09.2022 г. е постъпила молба от НАП, приложена на л.692 от делото, с която се възразява мотивирано срещу приобщаването по делото на експертно заключение, изготвено по друго дело и то се квалифицира и като липса на безпристрастност на съдията - докладчик и на основание чл.22, ал.1, т. 6 ГПК му е направен отвод. Видно от протокола от открито съдебно заседание от 19.09.2022 г. , съдията - докладчик е отхвърлил искането за отвод и е приел заключението на вещото лице. В съдебното решение АССГ неколкократно се е позовал при установяване на фактите по делото на това заключение, което нарича "трета СТЕ по делото" - а именно на л.33 от решението, абзатц1, л.727 от делото и на л.38 от решението, л.729, стр.2 от делото. Така извършеното приобщаване на експертно заключение от друго дело е в нарушение на разпоредбите на чл.195, ал.1 и чл.197, ал.1 ГПК вр. чл.144 АПК. Разпоредбата на чл.171, ал.2 АПК даваща възможност на административния съд да назначи служебно вещо лице, също не му дава възможност да използва експертиза, назначена по друго дело. Трайна е съдебната практика по приложение на нормите, свързани с допускането и назначаването на вещи дела в съдебните производства при приложението на ГПК, че изготвено по друго съдебно производство заключение не може да бъде използвано пред съда. В този смисъл е и теорията - "Българско гражданско процесуално право", професор доктор Ж. Сталев, шесто допълнено и преработено издание, л.307. В случая експертизата, допусната и изготвена по друго дело, е и послужила за формиране на фактическите установявания, въз основа на които са направени изводите за материалноправна законосъобразност на обжалвания административен акт в спорните пред настоящата инстанция части от съдебното решение. Предвид изложеното процесуалното нарушение е съществено и е самостоятелно основание за отмяна на обжалваната част от решението, включително и в спорната част за разноските, която е следствие на на отхвърлянето на част от жалбата на НАП срещу решението на КЗЛД. Настоящият съдебен състав намира второ оплакване на касатора за съществено процесуално нарушение, състоящо се в твърдяната от него предубеденост на докладчика за неоснователно, тъй като само от погрешното прилагане на нормите на процесуалните закони не може да се направи извод за предубеденост на съдията. Решението следва да бъде отменено в обжалваните части като неправилно и делото да бъде върнато за ново разглеждане в тези му части от друг състав на същия съд, при което фактическите установявания следва да се формират на надлежно събрани в съдебното и в административното производство доказателства и доказателствени средства, като съдът да има предвид и разпоредбата на чл.171, ал.1 АПК относно доказателствата, събрани редовно в административното производство, които също следва да бъдат обсъдени. По направените пред настоящата инстанция искания за присъждане на разноски следва да се произнесе АССГ при новото разглеждане на делото предвид разпоредбата на чл.226, ал.3 АПК и като вземе предвид изхода на спора по същество. Воден от горното и на основание чл.222, ал.2, т.1 АПК Върховният административен съд, пето отделение