Решение № 9209 от 9.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4146/2019 г.

Решение № 9209 от 9.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4146/2019 г., III о., докладчик председателят Жанета Петрова Комисията за енергийно и водно регулиране е подала касационна жалба срещу решение № 71/7.01.2019 г. по адм. дело № 13771/2017 г. на Административния съд–София град в частта, в която по жалбата на "Вентус България" EООД е отменено издаденото от този орган решение № Ц-29/16.11.2017 г. в частта по точка 1, в която са определени, считано от 01.07.2012 г., преференциални цени, без ДДС за изкупуване на електрическа енергия, произведена от вятърни електрически централи, работещи до 2250 часа – 148. 71 лв/ MWh, при нетно специфично производство в размер на 1860 кWh/kW. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с присъждане на разноски. "Вентус България" ЕООД със седалище и адрес на управление Варна е подало жалба срещу същото решение в частта за прекратяване на производството по подадената от дружеството жалба, в частта срещу решение № Ц-29/16.11.2017 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране, в частта по точка 2, в която са определени, считано от 01.07.2012 г., преференциални цени, без ДДС за изкупуване на електрическа енергия, произведена от вятърни електрически централи, работещи над 2250 часа – 132. 71 лв/ MWh, при нетно специфично производство в размер на 2139 кWh/ kW. Поискана е отмяната на решението в тази част с връщането на жалбата на съда за разглеждането й по същество "Вентус България" ЕООД обжалва решението и в частта, в която ".. съдът е отменил, а не е прогласил нищожност на обжалвания административен акт по отношение на придаденото от административния орган обратно действие на административния акт относно определеното нетно специфично производство (количество енергия, което се изкупува по преференциална цена)". Поискана е отмяната на решението в тази част и обявяване нищожността на решението на Комисията за енергийно и водно регулиране в частта по т. 2 "Национална електрическа компания" ЕАД със седалище и адрес на управление София не изразило становище по основателността на подадените жалби. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението на административния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери като провери допустимостта на жалбите и правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, прие следното: Касационната жалба на Комисията за енергийно и водно регулиране и жалбата на "Вентус България" ЕООД срещу решението на Административния съд-София град в частта за прекратяване на производството по делото са подадени в срок, от страни в първоинстанционното производство, срещу неблагоприятен за жалбоподателите съдебен акт и са допустими. Недопустима е жалбата на "Вентус България" ЕООД, с която решение № 71/7.01.2019 г. по адм. дело № 13771/2017 г. на Административния съд–София град се обжалва в частта, в която ".. съдът е отменил, а не е прогласил нищожност на обжалвания административен акт по отношение на придаденото от административния орган обратно действие на административния акт относно определеното нетно специфично производство (количество енергия, което се изкупува по преференциална цена)". Жалбата е насочена срещу мотивите на обжалваното решение, поради което следва да се остави без разглеждане. На касационно обжалване изцяло или в отделни негови части първоинстанционното решение, с което съдът се произнася по спорния предмет. Мотивите на съда не се ползват със сила на присъдено нещо, поради което не подлежат на обжалване отделно от постановеното решение. Производството пред административния съд е образувано по жалбата на "Вентус България" EООД със седалище и адрес на управление Варна срещу решение № Ц-29/16.11.2017 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране, с което били определени, считано от 01.07.2012 г., преференциални цени, без ДДС за изкупуване на електрическа енергия, произведена от вятърни електрически централи: по точка 1 – за вятърни електрически централи, работещи до 2250 часа –148. 71 лв/ MWh, при нетно специфично производство в размер 1860 кWh/ Кw; по точка 2– за вятърни електрически централи, работещи над 2250 часа – 132. 71 лв/MWh, при нетно специфично производство в размер на 2139 кWh/Кw. Административният съд приел за недопустима жалбата на "Вентус България" EООД срещу решението на Комисията за енергийно и водно регулиране, в частта по точка 2 и прекратил производството по делото в тази част по съображения, че притежаваният от жалбоподателя обект не попада в категорията вятърни електрически централи, работещи над 2250 часа, поради което дружеството няма правен интерес от оспорване на административния акт в тази част. Съдът се позовал на решение № Ц-013/28.06.2006 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, според което страната условно е разделена на две зони: зона с пълни ефективни годишни часове на работа на ветровите генератори до 2250 часа включително; зона с пълни ефективни годишни часове на работа на ветровите генератори над 2250 часа. Притежаваната от жалбоподателя вятърна електрическа централа "Храброво 1", находяща се в село Храброво, община Балчик, с диспечерско наименование "Вентус 1", е с инсталирана мощност 2 Mw. Въз основа на данните, съдържащи се в разрешение за ползване № СТ-05-247/08.02.2013 г. и технически паспорт № 2/11.02.2013 г., както и въз основа на тези в представените договори за изкупуване на електрическа eнергия, произведена от възобновяем енергиен източник, издадените гаранции за произход от Агенцията за устойчиво енергийно развитие, фактурите и справките за цените, по които е продавана произведената вятърна енергия, съдът достигнал до заключение, че притежаваният от жалбоподателя обект не попада в категорията вятърни електроцентрали с ефективни часове на работа над 2250 часа. Административният съд разгледал по същество жалбата на "Вентус България" EООД срещу решение № Ц-29/16.11.2017 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране в частта по точка 1. Комисията за енергийно и водно регулиране се произнесла с решение № Ц-29/16.11.2017 г. след отмяната на решение № Ц-018/28.06.2012 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране и връщането на преписката за ново разглеждане с решение № 16672/12.12.2013 г. по адм. дело № 473/2013 г. на Върховния административен съд, потвърдено с решение № 7669/05.06.2014 г. по адм. дело № 4210/2014 на петчленен състав на Върховния административен съд. Според мотивите на решението на Върховния административен съд, решение № Ц-018/28.06.2012 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране, в частта по раздел І, т. 7 и т. 8, било постановено в противоречие с чл. 32, ал. 2 ЗЕВИ и чл. 19а НРЦЕE (отм.); , както и с чл. 31 ЗЕ. Утвърдените от комисията цени не се основавали на обективни критерии и на точни финансови показатели, не осигурявали нормална възвръщаемост на инвестицията, не отразявали специфичните особености на българския пазар. Нормата на възвръщаемост била понижена от 9% на 7% без икономическа обосновка. Административният съд посочил, че въз основа на дадените със съдебното решение задължителни указания при новото разглеждане на преписката административният орган следвало да определи преференциални цени за електрическата енергия, произведена от вятърни електрически централи, работещи до 2250 часа, и вятърни електрически централи, работещи над 2250 часа, при което да бъдат отчетени действителните амортизационни разходи на енергийните съоръжения, да се направи достоверна прогноза за предвижданата инфлация и коректно да се определи структурата на капитала. Комисията следвало да отчете специфичните особености на пазара, срокът за изкупуване на енергията – 12 години, който бил недостатъчен за постигане на нормална възвръщаемост на инвестицията, лихвеният процент за банков кредит (между 8% и 11% за периода) и нормата на възвръщаемост на инвестицията. След връщането на преписката на административния орган за ново разглеждане бил изготвен доклад от дирекция "Електроенергетика и Топлоенергетика" и дирекция "Правна" и проект на решение за определяне на преференциални цени на електрическата енергия, произведена от възобновяеми източници. Не било проведено ново обществено обсъждане, както не били предприети други действия за събиране на информация. Според заключението на назначената по делото икономическа експертиза, при сравнение между ценообразуващите елементи в оспореното решение № Ц-29/16.11.2017 г. и тези по отмененото предходно решение № Ц-018/28.06.2012 г., се установявало различие само по отношение на един от ценообразуващите елементи -"специфично нетно производство". Идентични били и крайните, определени с двете решения, цени. Ползван бил преглед на вятърните мощности в Нова Зеландия, не са били събирани данни за вятърни централи, работещи на територията на Европейския съюз, както и данни за централите в страната. Не била събрана информация за инвестиционните и експлоатационните разходи при вятърни електрически централи с различна инсталирана мощност според мястото на монтиране на съоръженията, както и според това дали централите са изградени с нови или със стари съоръжения, оборудване или производствени модули. Административният съд преценил като неоснователно искането на жалбоподателя за обявяване на нищожността на решение № Ц-29/16.11.2017 г. по съображения, че било прието в противоречие с влязлото в сила решение № 16672/12.12.2013 г. по адм. дело № 473/2013 г. на Върховния административен съд. Съдът направил извод, че приемането на еднакви с тези по отмененото решение цени не е основание за обявяване на нищожност на оспореното решение на Комисията за енергийно и водно регулиране. Според мотивите на съда, при новото разглеждане на преписката не били изпълнени задължителните указания, дадени в решение № 16672 от 12.12.2013 г. на Върховния административен съд, което сочело на незаконосъобразност на административния акт поради допуснато от органа съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Използвани били идентични изходни данни, без да е извършен анализ, при което да се посочат конкретни европейски и национални източници и да се изготви сравнителен анализ на националния пазар. Не били посочени обективни критерии, ясни ценообразуващи елементи и финансови показатели, с които да се обосноват утвърдените цени. С оглед направената преценка съдът отменил решението на Комисията за енергийно и водно регулиране в частта по точка 1, с която са определени, считано от 01.07.2012 г., преференциални цени без ДДС за изкупуване на електрическа енергия, произведена от вятърни електрически централи, работещи до 2250 часа – 148, 71 лв/ MWh, при нетно специфично производство в размер на 1860 кWh/Кw и изпратил преписката на Комисията за енергийно и водно регулиране за ново разглеждане в тази част. Касационната инстанция намира, че административният съд е допуснал нарушение на закона, като е прекратил производството по делото в частта относно решението на Комисията за енергийно и водно регулиране по точка 2. Съдът е анализирал данните по отношение на обема на произведената от вятърна електроцентрала "Храбрино 1" енергия, въз основа на които е направил извод, че жалбоподателят няма правен интерес да обжалва решение № Ц-29/16.11.2017 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране, в частта по точка 2, тъй като вятърната електрическа централа на дружеството е работила под 2250 часа. Първоинстанционният съд обаче не е отчел обстоятелството, че данните за производството на вятърната централа за определен период не изключват възможността тя да работи над 2250 часа и да произведе повече енергия, която да бъде изкупена по по-високата от определените от комисията преференциални цени. Жалбоподателят "Вентус България" ЕООД основателно възразява, че обемът на работа на вятърната централа зависи от първичния енергиен ресурс – енергията на вятъра, поради което може да се прилага, както едната, така и другата преференциална цена. Комисията за енергийно и водно регулиране не е утвърдила с влязъл в сила акт стабилен критерий, по който разграничава отделните видове производители. Условното групиране на централите в зависимост от района на производство, каквото комисията твърди, че е извършила, няма правно значение, при положение, че работата им се определя не от мощността на съоръженията, както са отразени в техническите им паспорти и разрешенията за ползване, а от количествата на произведената за определен период електроенергия. Правният интерес за обжалване на решенията на Комисията за енергийно и водно регулиране не може да се извежда от подлежащо на промяна фактическо положение. Според нормативното предписание той се определя от въздействието, което актовете оказват върху правната сфера на лицата, като засягат техни права или законни интереси. Решението е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон в частта, в която административният съд е отменил решение № Ц-29/16.11.2017 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране в частта по точка 1. Административният съд е извел незаконосъобразност на решението, извършвайки формална съпоставка между изходните данни, за събирането на които са дадени указания с решение № 16672/12.12.2013 г. по адм. дело № 473/2013 г. по описа на Върховния административен съд и тези, събрани от регулаторния орган при новото разглеждане на преписката. Съдът не е извършил проверка, каквато е единствено компетентен да извърши, за спазване на принципите и нормативноустановените правила, съобразно които са утвърдени оспорените преференциални цени на електрическата енергия, произвеждана от вятърни централи. Съгласно чл. 32, ал. 1 от Закона за енергията от възобновяеми източници Комисията за енергийно и водно регулиране определя преференциални цени за изкупуване на електрическата енергия, произведена от възобновяеми източници, с изключение на енергията, произведена от водноелектрически централи с инсталирана мощност над 10 MW, в следните случаи: ежегодно в срок до 30 юни; когато в резултат на извършен анализ на ценообразуващите елементи констатира съществено изменение на някой от тях. Преференциалните цени по чл. 32, ал. 1 ЗЕВИ се определят по реда на съответната наредба по чл. 36, ал. 3 от Закона за енергетиката, като се отчитат видът на възобновяемия източник, видовете технологии, инсталираната мощност на обекта, мястото и начинът на монтиране на съоръженията и инвестиционните разходи; нормата на възвращаемост; структурата на капитала и на инвестицията; производителността на инсталацията според вида технология и използваните ресурси; разходите, свързани с по-висока степен на опазване на околната среда; разходите за суровини за производство на енергия; разходите за горива за транспорта; разходите за труд и работна заплата; другите експлоатационни разходи. Съдът не може да прави преценка относно вида на данните и източниците, ползвани от комисията във връзка с образуването на цените, както и да извършва икономически анализ вместо регулаторния орган. Възложената на съда проверка е проверка за законосъобразност, с която се свързва задължението на органа да съобрази дадените със съдебното решение задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, когато се произнася повторно след отмяна на първоначално издадения от него административен акт. В производствата по оспорване на решения на Комисията за енергийно и водно регулиране, с които тя утвърждава на цени на енергийни предприятия, административните съдилища проверяват компетентността на органа, спазването на установената форма и на производствените правила, както и начина на формиране на цените с оглед предвидените в закона, наредбите и одобрените от органа методики правила за ценообразуване, при съчетано прилагане на всички ценообразуващи елементи съобразно принципите по чл. 23, чл. 24 и 31 от Закона за енергетиката. Първоинстанционният съд не е изградил убеждение относно законосъобразността на оспорения пред него административен акт съобразно основанията по чл. 146 АПК, поради което не е изложил съществени за решаването на спора мотиви. Решението му в частта за отмяната на точка 1 от решение № Ц-29/16.11.2017 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране е неправилно и следва да бъде отменено с връщането на делото за ново разглеждане. Решението следва да бъде отменено и в частта с характер на определение, в която жалбата на "Вентус" ЕООД в частта по точка 2 от решение № Ц-29/16.11.2017 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране е оставена без разглеждане и делото да се върне и в тази част за произнасяне по същество. Касационната жалба на "Вентус България" ЕООД срещу решение № 71/7.01.2019 г. по адм. дело № 13771/2017 г. на Административния съд–София град в частта, в която ".. съдът е отменил, а не е прогласил нищожност на обжалвания административен акт по отношение на придаденото от административния орган обратно действие на административния акт относно определеното нетно специфично производство (количество енергия, което се изкупува по преференциална цена )" следва да се остави без разглеждане. Тъй като разглеждането на делото продължава, разноски на страните не се присъждат. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК Върховният административен съд