Решение № 12827 от 1.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4004/2019 г.

Решение № 12827 от 1.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4004/2019 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХІІ на АПК. Образувано е по касационна жалба на ЕТ "Г. Милчев - Н. " срещу решение № 2699/17.12.2018 г. на Административен съд П. по административно дело № 2588/2018 г., с което е отхвърлена жалбата на търговеца против заповед за налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № ФК-21-0223828/13.07.2018 г. на началника на отдел "Оперативни дейности" П. при Главна дирекция "Фискален контрол" в Централно управление на НАП. Касаторът заявява общо недоволство от първоинстанционното решение, като изразява несъгласие с фактическите констатации и правните изводи на съда. Сочи опущение на първостепенния съд в процеса на доказване заради бездействието му да допусне, събере и цени гласни доказателствени средства. Според него решението не съдържа отговор на възраженията му, включително на фактическото твърдение за отсъствие на неотчетена продажба на холендър и за съществуването в обекта на стока на стойност 10. 28 лева. Като значими за решаването на спора определя разминаванията в описанието на предмета на продажбата в АУАН, протокола за извършена проверка и ЗПАМ, както и неопределеността на структурното звено на НАП, в което се води съответното производство. Иска отмяна на решението и на заповедта за налагане на ПАМ /петитумът на жалбата е за отмяна на "решението по допуснато предварително изпълнение... ", което не е предмет на първоинстанционното решение/. Ответникът по касация началника на отдел "Оперативни дейности" П. при Главна дирекция "Фискален контрол" в Централно управление на НАП не изразява становище по жалбата. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. При обсъждане на доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие за установено следното: С оспорената пред Административен съд П. заповед по отношение на ЕТ "Г. Милчев – Н. " е наложена принудителна административна мярка запечатване на обект и забрана на достъпа за стопанисвания от него ВиК склад-магазин-сервиз в гр. К., ул. "Н. П." .№... за срок от 7 дни. Административният акт е мотивиран с извършването от търговеца на 07.07.2018 г. на нарушение по чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ във вр. с чл. 118, ал. 4, т. 1 ЗДДС. В обстоятелствената част на акта като нарушение е описано неиздаването от регистрирания в търговския обект наличен и работещ ЕКАФП на фискална касова бележка при плащане в брой за извършена продажба на стока на стойност 10. 28 лева. Правно основание за издаване на заповедта са разпоредбите на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" и ал. 3 ЗДДС и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС. За да отхвърли оспорването срещу заповедта за налагане на ПАМ първоинстанционният съд е приел, че при издаването ? не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила в широкия смисъл на понятието. Признал е компетентността на издателя на акта и съответствието на заповедта с изискванията за форма. Към установените факти е отнесъл извършването в обекта на жалбоподателя на продажба на холендър на стойност 10. 28 лева на 07.07.2018 г. без при продажбата да е издадена касова бележка. Обсъдил и разяснил е причините за различното описание на продадената стока в протокола за извършена проверка № 0223828/07.07.2018 г., като в забележката към него и посочено, че посоченият в обстоятелствената част нипел, всъщност е колендър. Изписването на холендер в ЗПАМ, вместо колендър е отдал на сходството при ръкописно изписване на буквите к и х. Приел е за осъществени материалните предпоставки по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС за налагане на ПАМ. Отхвърлил е доводите на жалбоподателя за правното значение на издаването на наказателно постановление, за липса на мотиви на акта, включително относно срока на мярката и за несъответствие на заповедта с целта на закона. Първоинстанционният съдебен акт е правилен. Касационният съдебен състав възприема изцяло мотивите на първоинстанционното решение – чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК. Мотивите на съдебният акт притежават съдържанието по чл. 172 а, ал. 2 АПК. Съдът е отговорил на довода за липса на компетентност на участвалите в производството органи по приходите. На цитирани от него заповеди на изпълнителния директор на НАП е основал констатация за овластяване на определени длъжностни лица от НАП да издават ЗПАМ, като в кръга на тези лица са и началниците на отдели "Оперативни дейности" в Дирекция "Оперативни дейности" на Главна дирекция "Фискален контрол" в ЦУ на НАП; за назначаване на издателя на ЗПАМ на такава длъжност от 30.03.2018 г., както и за назначаването на извършилият проверката орган по приходите на длъжност инспектор по приходите в същия отдел. С арг. от чл. 6, ал. 1, ал. 2 и 4 ЗНАП и арг. за противното от чл. 8 ДОПК компетентността на органите по приходите от ЦУ на НАП не е ограничена до територията на териториално структурно звено. Първоинстанционната жалба не съдържа доказателствено искане със съдържанието по чл. 156, ал. 1 и ал. 2 ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК за допускане на гласни доказателствени средства, а е обсъдена възможността за това. Жалбоподателят не е посочил имена на свидетелите, та да е била дължима проверка дали са дали сведения в извънсъдебната фаза на производството по реда на чл. 44 АПК и да е мислимо служебното събиране на гласни доказателства в съответствие с чл. 171, ал. 1, изр. 2 АПК. Не съществува информационен източник за отрицателните факти за неосъществена продажба на холендър и за отсъствие на стока на стойност 10. 28 лева в обекта, та пропускът на съда да го обсъди да се квалифицира като съществено нарушение на съдопроизводствените правила. При действието на чл. 170, ал. 1 АПК в тежест на издателя на акта е да докаже убедително фактическите основания за издаването му, които представляват материални предпоставки за разпоредената правна промяна. Юридически факт, пораждащ правомощието на органа по приходите да наложи принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС "запечатване на обект" е неспазването от задълженото лице на реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. В съответствие с чл. 118, ал. 1 ЗДДС всяко регистрирано или нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство. За реда за отчитане и съхраняване на издадените от ФУ документи въз основа на законовата делегация от чл. 118, ал. 4 ЗДДС е приета Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин. С арг. от чл. 25, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредбата задълженото лице издава касова бележка от ФУ за всяко плащане, с изключение на случаите на плащането чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1. Доказателствено средство за правно релевантните факти на извършването на продажбата, получаване на плащането и момента му и липсата на издаден фискален бон е протоколът за проверка от 07.07.2018 г., а тогава възниква задължението на лицето по чл. 3 от Наредба № Н-18 за издаване на фискалната бележка /чл. 25, ал. 3 от Наредбата/. Неизпълнението на задължението за издаване на фискален бон се установява от разпечатката от КЛЕН. Щом е установено извършването на плащане, за лицето по чл. 3 от Наредбата е възникнало задължението за документиране на продажбата, чието неизпълнение е основание на мерките за административна принуда по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" и чл. 187, ал. 1 ЗДДС. Заповедта за налагане на ПАМ съдържа фактическите основания, представляващи материални предпоставки за налагане на мерките. Неоснователен е доводът за неосъществена от съда проверка за принадлежността на извършилия проверката орган по приходите към конкретна териториална дирекция. В решението е констатирано назначаването на съставилия ПИП в отдел на дирекция в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП. Липсва обусловеност на налагането на ПАМ от осъществяването на административнонаказателна отговорност по отношение на адресата на мярката – чл. 186, ал. 1 ЗДДС. Ако елементите от фактическия състав, пораждащ правомощието за налагане на ПАМ са и част от състав на административнонаказателна отговорност, то плащането на санкцията в осъществяването на тази отговорност е по хипотеза юридически факт, който следва във времето налагането на ПАМ /арг. от чл. 187, ал. 4 ЗДДС/ и е с правопрекратяващо действие за изпълнението на мярката, а не влияе върху законосъобразността на ЗПАМ – чл. 142, ал. 1 и ал. 2 АПК. Вредите за адресата от административния акт са присъщите на въведеното с ПАМ ограничение в правната му сфера, т. е с тях той е съответен, а не противоречащ на целите на закона. Правилното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, Първо отделение