Решение № 2900 от 20.3.2023 г. на ВАС, VI о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на "Амбулатория за първична медицинска помощ-индивидуална практика д-р Бенчев" ЕООД представлявано от управителя д-р Р. Бенчев чрез адв.Н. Карагьозов-САК срещу Решение 4974/19.07.2022 год. постановено по адм. дело 1349/2022 год. по описа на Административен съд - София-град, с което е отхвърлена жалбата против Заповед за налагане на санкции РД-253С-37/26.01.2022 год. издадена от Управителя на Националната здравноосигурителна каса. Наведените в жалбата пороци досежно необоснованост на първоинстационния съдебен акт, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и отмяна на заповедта за налагане на санкции. Претендира се присъждане на сторените съдебно деловодни разноски за двете инстанции. Ответникът Управителят на Националната здравноосигурителна каса взема становище по касационната жалба като намира същата за неоснователна. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния 14 дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК касационната жалба е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение в съответствие с чл. 220 от АПК настоящият състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Заповед за налагане на санкции РД-253С-37/26.01.2022 год. издадена от Управителя на Националната здравноосигурителна каса, с която е наложена санкция на "Амбулатория за първична медицинска помощ-индивидуална практика д-р Бенчев" ЕООД частично прекратяване на Договор 223756/14.02.2020 год. по отношение на лекаря, който не е извършил дейността-д-р Р. Бенчев. В мотивите на заповедта е прието, че от събраните доказателства по отношение на медицинската дейност на д-р Р. Бенчев е установено отчитане на медицинска дейност, която не е извършена в изпълнение на договора с НЗОК, но е заплатена в резултат, на което лечебното заведение (ЛЗ) носи административна отговорност съгласно глава XXI, санкции за изпълнение на договорите за оказване на медицинска помощ. На основание чл.421, ал.1, б.А и чл.432, ал.1 от НРД за МД 2020 - 2022 год. и чл.591 ал.11, т.1, б.А от ЗЗО за установено нарушение на чл.99, ал.2 от НРД за МД 2020 - 2022 год. е наложена санкция прекратяване на договора частично по отношение на лекаря, който не е извършил дейността. Административното производство е инициирано от ответника, който със Заповед РД-25-703 от 27.10.2021 год. е разпоредил да бъде извършена проверка на лечебното заведение "Амбулатория за първична медицинска помощ-индивидуална практика д-р Бенчев" ЕООД представлявано от управителя д-р Р. Бенчев по изпълнение на договор 223756/14.02.2020 год. за оказване на ПИМП и във връзка с жалба вх. 19-02-231/21.10.2021 год. подадена от Й. Вирт, който твърди, че при проверка на електронното си здравно досие е установил, че му е поставена първа апликация на Астра Зенека-двуетапна ваксина против Ковид-19. Г-н Вирт моли да бъде заличена регистрацията на проведена ваксина. Резултатите от извършената проверка са обективирани в Протокол РД-25-703-1/05.11.2021 год., в който е отразено, че има документиран и отчетен амбулаторен лист 002304/27.05.2021 год. с основна диагноза с код по МКБ U 11.9 Необходимост от имунизация срещу Ковид-19 неуточнена. В анамнеза е отразено Имунизация, в обективно състояние е вписано добро общо състояние. Отразен е партидния номер на поставената ваксина и код на извършената дейност друга ваксинация или инокулация-99.59. Лечебното заведение е представило на проверяващите разпечатан от информационната система амбулаторен лист 002304/27.05.2021 год. издаден от д-р Бенчев без подпис на ЗОЛ удостоверяващ, че прегледа е извършен, че лицето е информирано за извършените медицински дейности, назначени изследвания и терапия и че същото не е хоспитализирано към момента на прегледа. В писмо изпратено от Й. Вирт до НЗОК лицето декларира, че отразеното в жалбата му е вярно. Административният орган приел, че извършеното от д-р Бенчев представлява отчитане на дейност, която не е извършена, тъй като съгласно чл.218, ал.2, IА, т.1 от НРД за МД за 2020-2022 год. АЛ се издава от лекаря от лечебното заведение за първична извънболнична медицинска помощ, екземпляр от него на хартиен носител подписан от ОПЛ и ЗОЛ, се прилага към здравното (медицинското) досие на ЗОЛ и се съхранява в кабинета на лекаря. Един екземпляр от попълнения от лекаря от лечебното заведение изпълнител на ПИМП, амбулаторен лист за извършения преглед се предоставя на пациента. Съгласно чл.81, ал.1, т.1 от НРД за МД за 2020-2022 год. изпълнителите на медицинска помощ са задължени да събират, поддържат, съхраняват и предоставят на НЗОК информация на хартиен носител за документи, за които се изисква подпис на пациента. В настоящия случай в ЛЗ не е наличен амбулаторен лист за извършения преглед на 27.05.2021 год. на лицето Й. Вирт подписан от същото. След анализ на приложените към административната преписка и събрани в хода на съдебното производство доказателства, първоинстанционният съд намира за необорени фактите обосновали издаване на процесната заповед. Формиран е извод, съобразно който от приложения по делото амбулаторен лист 002304/27.05.2021 год. /неподписан от ЗОЛ/ и наведените от ЗОЛ твърдения в жалбата се приема за установено, че документирания с амбулаторен лист 002304/27.05.2021 год. преглед на Й. Вирт не е извършен. Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба първоинстанционният съд приема, че установеното нарушение представлява основание за налагане на санкция по чл. 59, ал. 11, т. 1, 6. "а" ЗЗО вр. чл. 421, ал. 1, б. "а" от НРД за МД за 2020 - 2022 год. частично прекратяване на договора по отношение на лекаря, който не е извършил конкретната дейност. Върховният административен съд, шесто отделение споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. Тежестта на доказване в процеса е разпределена в съответствие с доводите и възраженията на страните като им е дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на представените становища. В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на административния орган обусловили издаването на обжалвания административен акт като са събрани и ценени относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Решаващият съд е проверил законосъобразността на оспорения административен акт съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 от АПК на всички основания по чл. 146 от АПК. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. В разпоредбата на чл. 59, ал 13 от ЗЗО е уредено, че управителят на НЗОК съответно директорът на РЗОК прекратява изцяло или частично договорите с изпълнителите на медицинска и/или дентална помощ в случаите по ал. 11, т. 1 и 2 на същия текст, а в случаите по ал. 11, т. З и 4 налага финансова санкция съгласно действащия НРД. Същото правомощие е предвидено и в текста на чл. 421, ал. 1, б. "а" от НРД за МД за 2020 2022 год. Аналогична разпоредба се съдържа и в сключения индивидуален договор с изпълнителя, съгласно който възложителят прекратява договора с изпълнителя при отчитане на дейност, която не е извършена частично по отношение на лекаря, който не е извършил тази дейност. В контекста на нормативното предписание и с оглед изложените като мотиви при издаването на заповедта фактически обстоятелства обосновано е прието, че са обективирани предвидените по закон предпоставки за постановяването на оспорената заповед. В касационната жалба не се сочат обстоятелства водещи до промяна на изводите формирани от първоинстанционния съд при осъществения съдебен контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт обхващащ преценката досежно наличието на установените от компетентния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви) и съотнасянето им към нормата посочена като правно основание за неговото издаване обуславяща съответните правни последици по налагане на санкцията "частично прекратяване на договор". Релевираните в касационната жалба възражения за съществено нарушение на съдопроизводствените правила от първоинстанционния съд са необосновани. Като неоснователни се преценят от настоящата инстанция възраженията, че поставянето на ваксини против Ковид-19 е дейност, която не се регулира от НРД за МД за 2020-2022 год., съответно от индивидуалния договор и че тази дейност се заплаща от държавния бюджет, а не от бюджета на НЗОК. Съгласно §3, ал.9 от ПЗР към Договор РД-01-4-9/22.02.2021 год. за изменение и допълнение на НРД за МД за 2020-2022 год. /обн.ДВ бр. 17/2021 год. в сила от 01.01.2021 год. изм. и доп. ДВ бр.27/2021 год. в сила от 02.04.2021 год./ изпълнителите на първична извънболнична медицинска помощ, специализирана извънболнична медицинска помощ (МЦ/ДКЦ) и болнична медицинска помощ, определени със заповед на министъра на здравеопазването, получават сума в размер на 10 лева за поставена доза на препоръчителна ваксина срещу COVID-19 като за тази дейност на изпълнителите на специализирана извънболнична медицинска помощ (МЦ/ДКЦ) и на болнична медицинска помощ НЗОК заплаща брой поставени дози на препоръчителна ваксина срещу COVID-19 на базата на вписаните в НЗИС поставени дози и изразено информирано съгласие на лицето или законния представител на лицето. Документът за информирано съгласие се съхранява в съответното лечебно заведение и се предоставя на контролните органи на НЗОК за последващ контрол. По отношение на имунизацията с ваксина срещу Ковид-19 съгласно т.8 от Заповед РД-01-726/23.12.2020 год. на Министъра на здравеопазването се прилага Наредба 15 от 12.05.2005 год. за имунизациите в Република България, която в чл.11, т.5 предвижда, че биопродуктите се прилагат само след медицински преглед в деня на имунизацията. От анализа на горепосочените нормативни документи става ясно, че дейността по извършване на имунизация с ваксина срещу Ковид-19 се регулира от НРД за МД за 2020-2022 год. и се заплаща от НЗОК при положение, че в деня на имунизацията е извършен медицински преглед на лицето удостоверен с амбулаторен лист подписан от ОПЛ и ЗОЛ, който следва да се съхранява в ЛЗ, и е налице подписано информирано съгласие от ЗОЛ. В настоящата хипотеза не е извършен медицински преглед в деня на имунизацията, но тази дейност е отчетена и съответно заплатена от НЗОК на ЛЗ, което изпълва хипотезата на чл.421, ал.1, предл.първо, Б.А от НРД за МД за 2020-2022 год., поради което правилно пръвоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на ЛЗ срещу заповед РД-253С-37/26.01.2022 год. Неоснователно е и възражението на касатора, че частичното прекратяване на договора по същество води до цялостно прекратяване на същия. Следва да се има предвид, че лечебното заведение като изпълнител на СИМП по договора с НЗОК и физическото лице, което е управител и работи като лекар са различни правни субекти. Прекратяването на договора с НЗОК по отношение на лекаря извършил нарушението не лишава търговското дружество от качеството му на лечебно заведение за извънболнична помощ съгласно Закона за лечебните заведения с право да извършва дейността, за която е регистрирано с други източници за финансиране и с други лекари. Съответно лекарят по отношение, на който договорът е прекратен запазва възможността да работи в друго лечебно заведение сключило договор с НЗОК (чл. 21, ал. 1 от НРД МД 2020-2022 год.). В тази насока е тълкуването и прилагането на материалния закон възприето и наложено от актуалната съдебна практика - Решение 5439 от 7.06.2022 год. на ВАС по адм. д. 12441/2021 год., VI о., Решение 1350 от 14.02.2022 год. на ВАС по адм. д. 9225/2021 год., VI о., Решение 6972 от 9.06.2021 год. на ВАС по адм. д. 4484/2021 год., VI о., Решение 4228 от 1.04.2021 год. на ВАС по адм. д. 8926/2020 год., VI о., Решение 3524 от 17.03.2021 год. на ВАС по адм. д. 13673/2020 год., VI о. и др. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора неоснователно се явява искането на касатора за присъждане на разноски по делото. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. 1-во от АПК Върховният административен съд, шесто отделение