Решение № 1129 от 23.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12673/2011 г.

ВАСII отделение23.01.2012 г.докладчик Галина Солакова

Диспозитив

ОТМЕНЯ решение № 1885/19.07.2011 г., по адм. д. № 4111/2010 г. на Административен съд - Варна и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ жалбата на Здравко Илиев срещу заповед № КД-14-03-1704/15.11.2010 г. на началник СГКК - Варна като неоснователна. ОСЪЖДА Здравко Каролев Илиев, с адрес: гр. Варна, ул. "Козлодуй" № 27 да заплати на Министерство на земеделието и храните 150 лв. /сто и петдесет лева/, разноски. ОСЪЖДА Здравко Каролев Илиев, с адрес: гр. Варна, ул. "Козлодуй" № 27 да заплати на Служба по геодезия, картография и кадастър - Варна /СГКК - Варна/, гр. Варна, ул. "Войнишка" № 3, вх. А, ет. 3, ап. 12 сумата 150 лв. /сто и петдесет лева/ разноски. РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Мотиви

Решение № 1129 от 23.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12673/2011 г., II о., докладчик съдията Галина Солакова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по две касационни жалби, подадени от Министерство на земеделието и храните и от началника на СГКК - Варна срещу решение № 1885/19.07.2011 г., по адм. д. № 4111/2010 г. на Административен съд-Варна. В жалбите се развиват оплаквания за неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост и се претендира отмяна на решението със законните последици. Претендират се разноски. Ответникът, Здравко Илиев, в писмени възражения по жалбите и защита излага становище за неоснователност на касационните жалби и моли за оставяне в сила на решението като законосъобразно. Останалите ответници, физически лица не ангажират становище по жалбите. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбите. Върховният административен съд, второ отделение приема касационните жалби като постъпили в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежни страни за процесуално допустими, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, намира същите за основателни. С обжалваното решение административният съд, по жалба на Здравко Илиев, е отменил като незаконосъобразна заповед № КД-14-03-1704/15.11.2010 г. на началник СГКК - Варна, с която е отказано изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Бяла, общ. Бяла, обл. Варна, одобрена със заповед № РД-18-47/18.08.2006 г. на изп. директор на АГКК - София за нанасяне на нов имот с площ от 460 кв. м., попадащ в имот с идентификатор 07598.301.319 и записване на новонанесения имот на наследниците на Киряк Янчев, като преписката е върната за ново произнасяне. За да постанови решението си съдът е приел, че оспорената заповед е издадена единствено на основание чл. 53, ал. 2, изр. 2 ЗКИР и се позовава на възражение на Министерство на земеделието и храните като заинтересован собственик, който не е подписал Акта за непълноти и грешки. Прието е, че административният орган е допуснал нарушение на чл. 35 АПК, приемайки, че е налице спор за собственост, без да съобрази, че както министерството, така и наследниците на Киряк Янчев разполагат с титули за собственост, които е следвало да бъдат обсъдени по-задълбочено и във връзка с проведените процедури по изменение на кадастралната карта от 2007 г. и 2008 г. Изложени са подробни мотиви за титулите на собственост на страните, като е проследен и статута на процесния имот по предходни планове и проведени процедури по последващи искания за изменение на кадастралната карта, които според съда не е изяснено дали са приключили и следва ли да се вземат предвид в настоящата процедура по изменение на картата. Предвид това оспорената заповед е отменена, с указания до СГКК да се изясни нейното актуално състояние и има ли предмет производството. Решението е постановено при изяснена фактическа обстановка, но при неправилно приложение на материалния закон, което съставлява касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Процесната заповед е издадена в процедурата по нанасяне в кадастъра, съобразена с изискванията на чл. 53, ал. 3, във връзка с ал. 1 ЗКИР, съгласно които разпоредби одобрените кадастрални карти и регистри могат да се изменят, когато съдържат непълноти или грешки, които се установяват на самото място с акт, който се подписва от съставителя, заявителя и пряко заинтересуваните собственици. Съгласно чл. 53, ал. 2 ЗКИР, когато непълнотите и грешките са свързани със спор за материално право, те се отстраняват след решаването му по съдебен ред, т. е. по общия исков ред за установяване на грешките или непълнотите в кадастъра. Безспорно е обстоятелството, че с исканото ново нанасяне се засяга имот идентификатор 07598.301.319, записан в кадастралния регистър на Министерство на земеделието и храните, което освен, че не е подписало Акта за непълноти и грешки, изрично е възразило срещу изменението. Това безспорно обстоятелство е индиция за спор за собственост и съставлява пречка за изменение на кадастъра, преди разрешаване на спора за материално право по исков ред. Превест на един от титулите за собственост не може да се придава нито в производството пред административния орган, нито в съдебното производство по обжалване на административния акт, тъй като закона е обвързал законосъобразността на отказа за изменение на влязлата в сила кадастрална карта изрично с липсата на съгласие за новото нанасяне от вписания в кадастралния регистър собственик, чрез неподписване на Акта за непълноти и грешки. Единственото изключение е предвидено в чл. 62, ал. 5 от Наредба № 3/2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри - актът не се подписва от засегнатия от новото нанасяне собственик само при изпълнение на влязло в сила съдебно решение. Тази хипотеза обаче в случая не е налице, тъй като Министерство на земеделието и храните не е било страна по гр. д. № 4343/05 г. на ВРС и решение № 1326/9.06.06 г., влязло в сила, няма сила на присъдено нещо спрямо него по смисъла на чл. 298 ГПК /чл. 220, ал. 1 и 221 ГПК (отм.). Министерството не е участвало като страна и в производството по възстановяване собствеността върху имота, за който се иска ново нанасяне - гр. д. 6292/98 г. на ВРС, поради което отново не е приложимо изключението на ал. 5, чл. 62 от наредбата. Доводът, че това решение има сила на присъдено нещо спрямо Министерство на земеделието и храните, тъй като ответник в производството е била ПК е несъстоятелен, тъй като последната участва в производството по обжалване на решенията по ЗСПЗЗ в качеството на издател на обжалваното решение - ответник, а не представител на министерството. Необоснован се явява и извода на съда за липса на яснота досежно актуалното състояние на кадастралната карта, чието изменение е отказано с процесната заповед. Както е визирано в самото решение, няма данни за приключване на производството както по исканото изменение на кад. карта от 2007 г., така и това от 2008 г., поради което не е оборено актуалното съдържание на картата, одобрена със заповед № РД-18-47/18.08.2006 г. на изп. директор на АГКК - София. Предвид изложеното, обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо него-постановено друго по същество, с което се отхвърли жалбата срещу заповед № КД-14-03-1704/15.11.2010 г. на началник СГКК - Варна, с която законосъобразно е отказано изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Бяла, общ. Бяла, обл. Варна, поради неподписване на Акта за непълноти и грешки от заинтересования собственик по чл. 53, ал. 3 във връзка с ал. 2 ЗКИР. Предвид изричните претенции на процесуалните представители на касаторите и изхода на делото, ответникът Здравко Илиев държи разноски в размер на по 150 лв. на двамата касатори. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение

Цитирани разпоредби

1