Решение № 14580 от 4.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4075/2014 г.

Решение № 14580 от 4.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4075/2014 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Териториална дирекция "Национална сигурност" гр. Стара Загора против решение № 6 от 06.02.2014 г., постановено по адм. д. № 533/2013 г. по описа на Административен съд гр. Стара Загора. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон - отменително основание съгласно чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му и постановяване на ново решение по съществото на спора, с което жалбата срещу оспорената заповед бъде отхвърлена. Ответникът - Димитър Недев Недев, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховна административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е основателна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил заповед № СЗ-28-117/04.11.2013 г. на директора на Териториална дирекция "Национална сигурност" гр. Стара Загора, с която на Димитър Недев Недев е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца. За да постанови този резултат Административен съд гр. Стара Загора е приел, че при издаване на оспорената заповед са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, с които правото на защита на служителя е накърнено, поради което е направил извод за незаконосъобразност на обжалвания административен акт. Незаконосъобразен е изводът на съда, че съдържащото се противоречие в оспорената заповед между изложените фактически основания за налагане на дисциплинарното наказание и посоченото правно основание е ограничило правото на защита на служителя. Действително посочените в заповедта фактически основания за налагане на дисциплинарното наказание сочат на нарушение по чл. 110в., ал. 1, т. 7, предл. 1 от Правилника за прилагане на закона за Държавна агенция "Национална сигурност" (ППЗДАНС) - забавено изпълнение на заповед, а в административния акт е посочен чл. 107, ал. 1, т. 7, предл. 2 - лошо изпълнение на заповед. Това нарушение не е съществено и не е накърнило правото на защита на Недев, тъй като същият е дал обяснения именно за забавеното изпълнение на заповедта, което се установява и със събраните в административното производство доказателства. Жалбоподателят е имал възможност да обори фактическите обстоятелства, обосноваващи вида на наложеното му дисциплинарно наказание, като ангажира доказателства, че е изпълнил поставената му задача в определения срок, което в случая не е сторено. Констатираното противоречие от първоинстанционния съд е обосновал извода му за незаконосъобразност на оспорената заповед, порад което обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон. Законосъобразен е изводът на съда, че при постановяването на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Спазени са изискванията на чл. 93, ал. 1, чл. 94, ал. 1 от Закона за държавна агенция "Национална сигурност" (ЗДАНС), чл. 113, чл. 120 и 121 от ППЗДАНС. Събрани са доказателства, установяващи извършеното дисциплинарно нарушение, писмените обяснения на служителя са приети от дисциплинарно наказващият орган, при определянето на вида и размера на дисциплинарното наказание са взети предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата. спазването на административнопроизводствените правила при постановяването на административния акт са гаранция, че правото на защита на служителя не е нарушено. Оспорената заповед е издадена от компетентен орган и в предписаната от закона форма като същата съдържа задължителните реквизити съобразно изискването на чл. 92 от ЗДАНС вр. чл. 121, ал. 1 и 2 от ППЗДАНС. Заповедта е издадена и в съответствие с материалния закон. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин по делото е установено, че Димитър Недев не е изпълнил в срок възложената му задача, като независимо, че срокът е удължен, то неизпълнението е продължило. Посоченото нарушение е основание за налагане на дисциплинарно наказание "порицание" съгласно императивната норма на чл. 110в, ал. 1, т. 7 от ППЗДАНС. Искането на процесуалния представител на ответника по касационната жалба за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав за събиране на доказателства, установяващи, че служителят не е изпълнил поставената му задача в срок поради голямата му служебна натовареност, е недопустимо. От една страна в касационната жалба не са налице твърдения за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в който случай касационната инстанция има възможност да върне делото за ново разглеждане (чл. 222, ал. 2 от АПК), от друга страна съгласно правилото на чл. 218, ал. 1 от АПК Върховният административен съд обсъжда само посочените в жалбата или протеста пороци на решението, в случая това е нарушение на материалния закон. С оглед на изложеното настоящият състав на Върховния административен съд намира, че обжалваното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон. Оспорената пред първоинстанционния съд заповед е постановена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същата е в съответствие с материалния закон. Следователно обжалваното решение следва да се отменени, като на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 1 от АПК следва жалбата срещу оспорената заповед да се отхвърли. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,