Решение № 13636 от 14.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 894/2015 г.

Решение № 13636 от 14.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 894/2015 г., VII о., докладчик председателят Йовка Дражева Производство по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Водоснабдяване и канализация" ЕООД - Стара Загора, против решение № 249 от 9.12.2014 г. по адм. дело № 468/2014 г. на Административен съд - Стара Загора. Навежда оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост, касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че тезата на първоинстанционния съд за характера на решение № 363/28.11.2013 г. на Общински съвет Чирпан като нормативен административен акт е неправилна. Посоченото решение определя годишен размер на таксата по чл. 66, ал. 1 от ЗМДТ и представлява общ административен акт, но то противоречи на Наредбата, с която е определена основата, върху която се изчислява ТБО - отчетната стойност на имота, а не върху по-високата измежду отчетната стойност или данъчната оценка, както е по решението на ОбС. Ответната по жалбата страна, началникът на отдел "Местни данъци и такси" при Община Чирпан, не изразява становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Посочва, че съдебното решение е постановено при правилно приложение на материалния закон, тъй като към момента на постановяване на АУЗД с чл. 66 и 67 от ЗМДТ законодателят допуска да се определя основа за определяне на ТБО различна от тази, определена с наредбата. Върховният административен съд, VII отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: С решение № 249 от 9.12.2014 г. по адм. дело № 468/2014 г. Административен съд - Стара Загора е отхвърлена жалбата на "Водоснабдяване и канализация" ЕООД - Стара Загора срещу срещу Акт за установяване на задължения по декларация № 428/14.07.2014 г. на главен инспектор по приходите при община Чирпан, потвърден с решение 1/18.08.2014 г. на началник отдел "МДТ" при община Чирпан. За да постанови този резултат, съдът е приел, че наредбата по чл. 9 ЗМДТ и решението по чл. 66 ЗМДТ са един и същ вид административен акт, но в отношение на общ към специален, поради което действието на специалния дерогирало приложението на наредбата. Направени са изводи, че основа за таксата за битови отпадъци за 2014 г. е по-високата измежду отчетната стойност и данъчната оценка на имота, предвид решение № 363/28.11.2013 г. на ОбС, което съответства на чл. 66 от ЗМДТ. Прието е, че Наредбата по чл. 9 от ЗМДТ определя за основа на ТБО отчетната стойност на имота, но това не влияе за законосъобразността на АУЗД. Така постановеното решение е неправилно. Съгласно чл. 9 ЗМДТ общинският съвет приема наредба за "определянето" и администрирането на местните такси и цени на услуги. В разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от ЗМДТ е посочено, че таксата се "определя" в годишен размер за всяко населено място с решение на общинския съвет, въз основа на одобрена план-сметка за всяка дейност и предвид разходите за всяка една от посочените в разпоредбата дейности. В чл. 16, ал. 2 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на общински съвет Чирпан е посочено, че основата за изчисляване на ТБО за недвижим имоти на предприятия е отчетната им стойност. Към момента на издаване на оспорения АУЗД действа разпоредбата на чл. 67, ал. 2, редакция ДВ бр. 119 от 2002 г., в сила от 1.01.2004 г., съгласно която, когато не може да се определи ТБО въз основа на количеството битови отпадъци размерът на таксата се определя върху основа, определена от общинския съвет. С решение № 363/28.11.2013 г. Общинският съвет Чирпан е одобрил план сметка за дейностите по чл. 66 от ЗМДТ, като в т. II е разписал, че за притежаваните имоти собствени на предприятия и юридически лица осъществяващи стопанска дейност, размерът на ТБО се определя пропорционално върху по-високата между отчетната стойност и данъчната им оценка. Правният проблем по делото е, че с оспорения пред съда АУЗД е начислена допълнителна ТБО пропорционално върху данъчната оценка на имота, която е по-висока от отчетната стойност. За да бъде правилно решено делото е необходимо да се отговори на въпроса какво трябва да се разбира под "определяне" местни такси по смисъла на чл. 9 от ЗМДТ и "определяне" на годишен размер на ТБО по смисъла на чл. 66, ал. 1 от ЗМДТ. Разпоредбата на чл. 60, ал. 1 от Конституцията посочва, че данъците и таксите се установяват само от Народното събрание със закон. С чл. 141, ал. 3 от Конституцията на РБ и чл. 8 от ЗМДТ законодателят регламентира правомощие на общинския съвет да "определя" размера на таксите. Конституционният съд провежда разлика между понятията "установява" и "определя", като приема, че "установява" означава въвеждане, посочване на нещо, докато "определя" е точното и ясно даване на всички присъщи белези на публичното вземане (Решение № 10 от 26.06.2003 г. по к. д. № 12/2003 г. на КС на РБ). Следователно основата, върху която се изчислява ТБО следва да се определя предвид чл. 9 и чл. 67, ал. 2 от ЗМДТ с подзаконов нормативен акт и в законовата рамка. За 2014 г. няма императивни законови изисквания относно основата. Едва с влизане в сила изменението на ал. 2 на чл. 67 от ЗМДТ от 1.01.2015 г. законът изисква основата да не е данъчната оценка на имота, балансовата стойност или неговата пазарна цена. Но материалната разпоредба действа занапред и е неприложима за конкретния казус. Основата, върху която се определя ТБО, съгласно чл. 16, ал. 2 от Наредбата на ОбС Чирпан е "отчетната стойност". По различен начин е определена тази основа за 2014 г., но не с нормативен административен акт, а с решение по чл. 66, ал. 1 от ЗМДТ. В тази разпоредба обаче законодателят използва думата "определя" ТБО в годишен размер в смисъл, различен от този по чл. 9 от ЗМДТ. Законодателят изрично е посочил в чл. 66 от ЗМДТ, че размерът на ТБО се "определя" в годишен размер като разходи за всяка дейност въз основа за предварително изготвена одобрена план-сметка. Следователно с решението по чл. 66, ал. 1 от ТБО не се определя принципната основа на таксата като неин основен компонент като вид публично вземане, а само размера й формиран въз основа на предварително извършени сметки на разходите за съответната година. Затова и решението по чл. 66, ал. 1 от ЗМДТ се определя като общ административен акт, който има своето еднократно действие спрямо задължените субекти за съответната година. Поради това правните изводи на съда, че определянето на ТБО с наредбата и с решението по чл. 66, ал. 1 от ЗМДТ става с един и същ вид административен акт са погрешни и търсенето на съответствие на специален към общ административен акт не отговаря на закона. След като с решение по чл. 66, ал. 1 от ЗМДТ не може да се определя основата на ТБО, защото това става само с подзаконов нормативен акт, съдът е следвало да провери дали издаденият АУЗД като индивидуален административен акт съответства на разпоредба в наредбата по чл. 9 от ЗМДТ относно основата за определяне на ТБО. Разпоредбата на чл. 16, ал. 2 от Наредбата посочва, че ТБО за стопанските субекти юридически лица се определя върху основа, представляваща отчетна стойност. Следователно допълнително начислената ТБО за 2014 г. върху основа данъчна оценка на имота не съответства на Наредбата на ОбС Чирпан, но разпоредбата на чл. 16, ал. 2 от посочения нормативен акт за процесния период съответства на законовата разпоредба на чл. 67, ал. 2 от ЗМДТ, в редакцията до 31.12.2014 г. По изложените съображения оспореният пред съда АУЗД е материално незаконосъобразен и е следвало да бъде отменен. С оглед изложеното обжалваното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което да бъде отменен оспорения административен акт като незаконосъобразен. Предвид изложеното и на основание чл. 222, ал. 1 вр. с чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, VII отделение