Решение № 8302 от 4.7.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5049/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на П. П. В., подадена чрез адв. В. срещу решение 49 от 16.03.2023 г., постановено по адм. дело 12/2023 г. по описа на Административен съд - Перник, с което е отхвърлена жалбата му против заповед за прилагане на принудителна административна мярка 1920з-316/01.12.2022 г., издадена от началника на Първо Районно управление (РУ) - Перник при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР) - Перник. Касационният жалбоподател навежда доводи за неправилност на съдебното решение, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди, че съдът неправилно е анализирал приобщените доказателства, както и не е обсъдил всички наведени доводи и възражения на жалбоподателя. По подробно развити съображения в касационната жалба иска отмяна на решението и постановяване на друго по същество на спора за отмяна на оспорената заповед. Ответникът по касационната жалба - началник на Първо РУ Перник при ОДМВР - Перник, чрез юрисконсулт Стефанова в представен писмен отговор оспорва касационната жалба. Моли решението като правилно да остане в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира че касационната жалба е подадена от страна в производството, в предвидения в закона срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на контрол в производството пред Административен съд - Перник е заповед за прилагане на принудителна административна мярка 1920з-316/01.12.2022 г., издадена от началника на Първо Районно управление (РУ) - Перник при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР) Перник, с която на основание чл. 25, ал. 1 от Закона за опазване на обществения ред при провеждане на спортни мероприятия (ЗООРПСМ) на П. П. В. е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) - забрана за посещение на спортни мероприятия в страната и в чужбина за срок от една година. За да се произнесе по спора, съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона писмена форма и съдържание, при липсата на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и правилно приложение на материалния закон. Съдът установил от събраните по делото доказателства, че на посочената в заповедта дата и час, В. е извършил противообществена проява, изразяваща се в хвърляне на предмети (камъни) в посока към сектора на гостуващите фенове привърженици на ПФК Берое- Стара Загора . Съдът е приел, че така посоченото фактическо основание кореспондира на посоченото в заповедта правно основание по чл. 21, т. 6 от Закона за опазване на обществения ред при провеждане на спортни мероприятия (ЗООРПСМ) - противообществена проява, изразяваща се в хвърлянето на предмети, Изведен е краен извод, че е налице фактическото основание за приложение на принудителната мярка по чл. 41, т. 1 ЗООРПСМ, която е в законоустановения минимум, поради което и органът не дължи излагането на мотиви относно срока. Решението е правилно. Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗООРПСМ, противообществена проява (спортно хулиганство) по смисъла на този закон е проява, която не съставлява престъпление по смисъла на Наказателния кодекс и е извършена в спортния обект или в спортната зона преди, по време или непосредствено след спортното мероприятие, както и на отиване или на връщане от спортния обект във връзка със спортното мероприятие. В случая в оспорената заповед, противообществената проява, извършена от В. е описана като хвърляне на предмети (камъни) в посока към сектора на гостуващите фенове привърженици на ПФК Берое- Стара Загора. Както от посоченото в оспорената заповед, така и от данните в преписката правилно е установено фактическото основание за налагане на принудителна административна мярка спрямо В., а именно установено е, че на 26.11.2022 г., около 14:50 часа в гр. Перник, на стадион "Миньор", при провеждане на футболна среща между отборите на ФК "Миньор" гр. Перник и ПФК "Берое" гр. Стара Загора, жалбоподателят В. е извършил противообществена проява (спортно хулиганство) по смисъла на чл. 21, т. 6 от ЗООРПСМ, изразяваща се хвърлянето на предмети. В съответствие с разпоредбата на чл. 30, ал. 1, т. 1 ЗООРПСМ, в срок не по-късно от 24 часа от съставянето на акта по чл. 26, ал. 1 началникът на районното управление на МВР по местоизвършване на нарушението или оправомощено от него длъжностно лице издава НП и заповед за налагане на ПАМ - забрана за посещение на спортни мероприятия в страната и в чужбина в случаите по чл. 21, т. 1 - 10 ЗООРПСМ. Съдът е приложил правилно материалния закон, като е приел, че процесната заповед за налагане на ПАМ е съобразена със законовите изисквания и не са налице основания за нейната отмяна. Представените в настоящото производство доказателства, че издаденото на основание съставения АУАН наказателно постановление е отменено с влязло в сила решение на съда, не могат да променят фактическите и правните установявания по делото. Наказателното постановление е отменено на процесуално основание, основно поради допусната грешка в правната квалификация. Неоснователно е оплакването в касационната жалба за допуснато от АС - Перник съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което е довело до неправилно приложение на материалния закон. Съдът е спазил разпоредбата на чл. 168, ал.1 АПК, като е проверил законосъобразността на оспорената заповед на всички основания по чл. 146 АПК, включително и наведените от жалбоподателя. АС - Перник е обсъдил представените по делото доказателства в съвкупност, както и доводите и възраженията на страните и е стигнал до верни правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция и не е необходимо да се преповтарят. Решението е правилно, постановено в съответствие с изискванията на чл. 172а, ал. 2 от АПК и съдържа подробен анализ и мотиви, в които са посочени становищата на страните, фактите по делото и правните изводи на съда. По тези съображения касационната инстанция приема, че не е налице касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК за отмяна на обжалваното решение. Същото като правилно, следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото и направеното искане в полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, което на основание чл. 143, ал. 3 АПК, вр. чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ, съдът определя в размер на 150 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение