Решение № 55 от 26.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 132/2013 г.

Решение № 55 от 26.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 132/2013 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Олга Керелска Производството е по чл. 307 ГПК. Образувано е по молба на Областна дирекция "Земеделие" [населено място] за отмяна на влязло в сила решение № 2578/19.10.2011 г., постановено по гр. д. № 1028/2011 г. на Районен съд [населено място], с което е признато за незаконно уволнението на В. Г. З., извършено със заповед № РД -10-П-01/03.05.2011 г. на Директора на Областна дирекция "Земеделие", същата е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност и е присъдено обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ в размер на 2 195 лв. Решението в тази част е потвърдено с решение № 637/23.01.2012 г. по в. гр. д. № 1226/2011 г. на Благоевградския окръжен съд като размера на обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ е увеличено на 3 292,50 лв. Решението на въззивният съд не е допуснато до касационно обжалване и е влязло в сила. Молбата за отмяна е на осн. чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Молителят се позовава на факта, че според Експертно решение № 2706/163/12.11.2012 г., на ТЕЛК- [населено място] лицето В. Г. З. не е под закрила на Наредба № 5/20.02.1987 г. Доколкото с решението, чиято отмяна се иска, уволнението на З. е признато за незаконно като е прието, че е страдала от заболяване предвидено в Наредба № 5/20.02.1987 г. и работодателят не е съобразил закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ, молителят счита, че представеното ЕР на ТЕЛК има съществено значение за делото. Моли решение № 2578/19.10.2011 г., постановено по гр. д. № 1028/2011 г. на Районен съд [населено място], да бъде отменено на осн. чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Ответникът по молбата В. Г. З. от [населено място] оспорва същата в писмено становище по делото. Моли да бъде оставена без уважение. Върховният касационен съд, състав на 3-то г. о. счита, че молбата за отмяна е допустима, но неоснователна поради следните съображения. Отмяна на влязло в сила решение на осн. чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК може да се иска когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. За да иска отмяната на влязлото в сила решение в случая, молителят очевидно се позовава на ново писмено доказателство, а именно решението на ТЕЛК № 2706/12.11.2012 г. С него в графата "Констатация от медицинските изследвания, представените документи и мотиви за експертното решение" е посочено, че доколкото В. Г. З. не се е явила пред ТЕЛК и не е представила поисканата медицинска документация тя не е под закрилата на Наредба № 5/20.02.1987 г. Дори да се приеме, че макар да не съдържа категоричен извод относно здравословното състояние на лицето основан на съответната проверка, с оглед посочения порок на извършеното уволнение това доказателство е от значение за решаването на правния спор по чл. 344, ал. 1, 2 и 3 КТ, същото не е ново писмено доказателство по см. на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Такива са писмените доказателства, които са съществували по време на процеса, но страната не е знаела за тях или е знаела, но не е могла да ги представи по обективни за нея причини, въпреки че е положила дължимата грижа за това. В случая става въпрос за новосъздаден документ, който установява или има за цел да установи обстоятелство, което страната е могла да установи в процеса с други доказателствени средства, което същата не е сторила. Нещо повече молителят, ответник в исковото производство изобщо не е оспорил представените от ищцата документи, установяващи обстоятелството, че страда от заболяване предвидено в Наредба № 5/20.02.1987 г. С оглед на това, представеното решение на ТЕЛК не попада в хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК, поради което не е налице визираното от молителя основание за отмяна на влязлото в сила решение. С оглед на горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г. о.