Решение № 2306 от 4.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9282/2014 г.

Решение № 2306 от 4.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9282/2014 г., V о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане срещу решение № 41 от 22.05.2014 г., постановено по адм. дело № 51/2014 г. по описа на Административен съд - Търговище, с което по жалба на Светлана Любомирова Добрева е отменена негова заповед № ЧР-2-9/17.02.2014 г. прекратяване на служебното правоотношение между страните на основание чл. 107, ал. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон. Ответницата Добрева счита жалбата за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за потвърждаване на решението. Настоящата инстанция намира касационното оспорване за процесуално допустимо, а по същество за неоснователно, по следните съображения: Фактическата обстановка е правилно установена, а мотивите на съда се споделят изцяло. Обоснован е изводът на съда, че получената от служителя окончателна годишна оценка за изпълнението на длъжността - "неприемливо изпълнение", е поставена в нарушение на административнопроизводствените правила и на материалноправните разпоредби, поради което не може да обоснове прилагането на чл. 107, ал. 2 от ЗДСл от страна на органа по назначаването. Предвид това заключение оспорената заповед е отменена, като в решението са изложени подробни съображения за допуснатите нарушения при изготвяне на работния план и при самото оценяване, които опорочават изготвената обща оценка. Правилно е прието, че поставените в работния план цели са общо формулирани и по начин, който не позволява да се прецени степента на осъществяването им съгласно чл. 16, т. 5, б. "а" от Наредбата за условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в държавната администрация (НУРОИСДА), а оценяването е извършено в противоречие с чл. 76, ал. 7 от ЗДСл и чл. 18, ал. 1 от НУРОИСДА. Не е отразена безпристрастно и обективно преценката на оценяващия ръководител относно изпълнението на длъжността за периода на оценяване с оглед обективно установими факти и обстоятелства, в изпълнение на целите на оценяването, регламентирани в чл. 1, ал. 2 от приложимата наредба. Изводите на органа по чл. 16, т. 5, б. "б" от същата, че служителят е показал за преобладаващата част от компетентностите знания, умения и поведение, неотговарящи на законовите изисквания, са декларативни, без да са обосновани с конкретни факти. Освен това е налице противоречие между междинната и окончателната оценка, а посочените в последната дисциплинарни наказания "забележка" и "порицание", наложени на Добрева в същия период заради неизпълнение на служебните задължения, са отменени с влезли в сила съдебни решения. Неоснователно е възражението на касационния жалбоподател, че съдът не е компетентен да контролира оценката за изпълнение на длъжността. В съответствие с правомощията си съдът е длъжен да извърши цялостна проверка за законосъобразността на административния акт съгласно изискванията по чл. 146 от АПК. Тази проверка в случая, с оглед основанието за неговото издаване, включва и преценка за спазване на изискванията на НУРОИСДА, както по отношение на процедурата по оценяване, така и по отношение на начина на оценяване, с оглед установените в подзаконовия нормативен акт правила. В настоящата хипотеза преценката на съда обхваща именно тези параметри, поради което доводите на касатора за осъществен недопустим съдебен контрол не могат да бъдат споделени. Предвид изложеното, съдебното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,