Решение № 12534 от 17.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3154/2018 г.

Решение № 12534 от 17.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3154/2018 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано по касационна жалба на "Дажбог"ЕООД със седалище и адрес на управление с. Спасово, община Генерал Тошево, представлявано от управителя П. Стоянов, чрез адв. П. Койкова, срещу Решение № 2113/27.11.2017 г., постановено по адм. д. № 17/2017 г., по описа на Административен съд Варна, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт Ревизионен акт /РА/ №Р-03000815008452-091-001/28.04.2016 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Варна, потвърден с Решение № 419/16.12.2016 г. на директора на Дирекция "ОДОП"-Варна при ЦУ на НАП, с който за данъчни периоди м. 02.2015 г., м. 03.2015 г. и м. 04.2015 г. са определени задължения за ДДС по ЗДДС на "Дажбог" ЕООД в общ размер: главница 82 362, 54 лева и лихва 8 686, 61 лева и дружеството е осъдено за разноски. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е необосновано, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в необосновани фактически изводи за недоказана реалност на фактурираните доставки на стоки и услуги и необсъждане поотделно и в съвкупност на представените доказателств. Доказано било реалното извършване на услуги по почистване на терен след сеч, кубиране и товарене на дърва от различни райони по фактурите на "Евро Лоджистикс Груп" ЕООД. Нико липсата на кадрова и техническа обезпеченост на доставчика, нито другите фактически констатации на приходните органи са основание за отказ на данъчен кредит по фактурите. Съдът не отделил спорното от безспорното, не указал на страните за кои обстоятелства от значение за решаване на спора не сочат доказателства, не изложил собствени мотиви, а повторил тези на органите по приходите. По тези съображения иска отмяна на решението и на РА. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" при ЦУ на НАП, гр. Варна, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба в писмени бележки. Иска оставяне в сила на съдебното решение и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура излага доводи за основателност на жалбата в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира касационната жалба процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по съществото й съобрази следното: Спорни пред първоинстанционния съд са били установените задължения по ЗДДС за посочените данъчни периоди, произтичащи от непризнато право на приспадане на данъчен кредит в посочения размер по фактури, издадени от "Евро Лоджистикс Груп" ЕООД, "Ген Мар 555" ЕООД и "Сварог" ЕООД с предмет услуги и строителни материали. По една фактура на "Евро Лоджистикс Груп" ЕООД е твърдяно доставянето на строителни материали, вложени в ремонт на собствени активи на ревизираното дружество и превозени от "Сварог" ЕООД, за което е издадена една фактура за транспортна услуга. Останалите фактури на "Евро Лоджистикс Груп" ЕООД и "Ген Мар 555" ЕООД са за доставка на услуги по почистване на терен след сеч, кубиране и товарене на дърва от различни райони, които, според обясненията на управляващия РЛ, са извършени последователно от "Евро Лоджистикс Груп"ЕООД в периода 01.02. -31.03.2015 г. и от "Ген Мар 555"ЕООД в периода 01-30.04.2018 г. с наети от посочените фирми работници. Не е било спорно, че основният предмет на дейност на ревизираното дружество са услуги по горско стопанство, дърводобив и продажба на дървесина - Код КИД; 0202. Дружеството притежава Удостоверение № 41-1/20.09.2011 г., издадено от Министерство на земеделието и храните и е вписано в регистъра по чл. 241 от Закона за горите за стопанисване на горски територии и добив на дървесина /л. 224- гръб/. Управителят на "ДАЖБОГ" ЕООД притежава Удостоверение № 3932/18.08.2011 г., издадено от МЗХ и е вписан в публичния регистър на физическите лица за упражняване на лесовъдска практика за следните дейности; Планиране и организация на дейностите по залесяване; маркиране на насаждения, предвидени за сеч; планиране и организация на добива на дървесина /л. 223/. Дейността се извършва в следните обекти: Лицензиран склад за съхранение на дървесина и цех за дървообработване, конна база, складови и производствени помещения в с. Спасово 9561, ул. "Двадесет и шеста", № 24, община Генерал Тошево, област Добрич и офис в гр. Добрич. Според обясненията на управителя на РЛ, процесните услуги са свързани с почистване на терен след сеч, кубиране и товарене на дърва от различни горски обекти в региона. Дървесината предмет на тези услуги е реализирана с продажба. Строителните материали са закупени във връзка с текущ ремонт на базата в с. Спасово - конюшни, производствени помещения. Ремонтът е извършен от работниците в "Дажбог" ЕООД. През проверявания период фирмата е имала забрана за износ на необработена дървесина и е имала възможност да използва трудовия си ресурс за извършването на ремонтите. Превозът на строителните материали е извършен за сметка на "Дажбог" ЕООД и със собствен транспорт с МПС с рег. [рег. номер на МПС] - Ман с няколко курса до 15.03.2015 г. Ремонтът се е извършил до 15.06.2015 г. Обратно на поддържаното в касационната жалба, първоинстанционният съд подробно е обсъдил събраните доказателства и е направилно при това обосновани фактически изводи. Относно доставките на услуги по почистване на терени, кубиране и товарене на дърва, съдът с основание е приел, че нито от договорите, нито от други доказателства е станало ясно в кой район какви точно услуги са извършени, както и от кого. Не е ясно и защо, при наличен собствен трудов и технически капацитет, ревизираното лице е следвало да наеме двете фирми-подизпълнители за горски дейности, след като с нарочна декларация по чл. 58, ал. 2 от Наредбата за условията и реда за възлагане на изпълнението на дейности в горските територии –държавна и общинска собственост и за ползването на дървесина и недървесни горски продукти, преди ревизираните периоди, е декларирало, че няма да наема подизпълнители. Косвен аргумент за фиктивност на процесните фактури е липсата на доказателства за плащане на данъчната основа и начисления по тях ДДС. Въпреки подробното експертно заключение на съдебно-счетоводната експертиза, с него не се доказва дори по счетоводен път получаването на предмета на фактурираните услуги и използването на този предмет за последващи облагаеми доставки. Последното е материално изискване по същество за възникване на правото на приспадане на ДДС, което в случая не е доказано от ревизираното лице, което носи тежестта да докаже посочения факт с правно значение, защото черпи благоприятни правни последици от това доказване. Съдът подробно е обсъдил представената книга за инструктаж от ревизираното лице, от която е видно, че твърдяният инструктаж на работници, наети от Ген мар 555" ЕООД, е станал преди наемането им за конкретна работа. Обосновани са фактическите изводи на съда за недоказана реалност на доставката на строителни материали по фактура № 124 от 4.03.2015 г. на "Евро Лоджистикс Груп" ЕООД и за тази на транспортна услуга по фактурата на "Сварог" ЕООД. От заключението на счетоводната експертиза е установено, че като разходи за придобиване на стоките е осчетоводена само стойността на данъчната основа по фактурата. Цената на доставката по фактурата също не е платена изцяло, а влагането на материали, доставени от "Евро Лоджистикс Груп" ЕООД не е доказано. Неяснота има и относно транспортирането на стоките. В обясненията на представляващия дружеството се твърди, че това е станало за сметка на РЛ със собствен транспорт, а в ревизионното производство са представени товарителници с превозвач "Сварог" ЕООД за част от материалите. Обосновано, при това, съдът е приел, че само обстоятелството на извършен ремонт не е достатъчно да се приеме, че той е извършен с материалите по фактурата и те са доставени от посочения превозвач. Предвид изложеното, съдебното решение не страда от пороците, обосновани съвсем бланкетно в касационната жалба и като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила. При този изход на процеса на ответника по касационната жалба следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение по чл. 161, ал. 1 ДОПК вр. чл. 8 и чл. 9, ал. 3 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 2 445, 75 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение