Решение № 7734 от 11.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7462/2017 г.

ВАСII отделение11.06.2018 г.докладчик т Светлана Йонкова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение от 24.02.2017 г. по адм. д. № 386/2016 г. на Административен съд Д.. ОСЪЖДА ЕТ "ФЕБ ХГ - С. Х." да заплати на "А." АД разноски по делото за тази инстанция в размер на 1900 (хиляда и деветстотин) лв. адвокатско възнаграждение. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 7734 от 11.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7462/2017 г., II о., докладчик председателят Светлана Йонкова С решение от 24.02.2017 г. по адм. д. № 386/2016 г. Административен съд Д. е отменил разрешение за поставяне № 3/16.03.2015 г. на главния архитект на община Балчик в част II" За спортно развлекателна дейност и бързо обслужване" по отношение на обекти 6,7 и 8. Решението се обжалва с касационна жалба от ЕТ" ФЕБ - ХГ- С. Х.". Жалбата е подадена в срок. Жалбоподателят моли решението да бъде отменено като постановено при допуснато нарушение на материалния закон и съществено процесуално нарушение. Ответникът по касационната жалба "А. "АД я оспорва. Представителят на Върховната административна прокуратура предлага решението да бъде оставено в сила. Върховният административен съд обсъди касационните основания и установи следното: Оспореното пред административен съд Д. разрешение за поставяне на преместваеми обекти е издадено по искане на касационния жалбоподател в качеството му на концесионер върху част от крайбрежната плажна ивица "Морски плаж М. Д." на основание чл. 56 ЗУТ и Наредба за поставяне от 2002 г. на Общински съвет Балчик. Добричкият административен съд е приел, че преместваемите обекти по раздел II на разрешението за поставяне, под № 6,7 и 8 попадат изцяло в имот с идентификатор 53120.506.50, собственост на "А."АД. Дружеството не е дало съгласие за поставяне в имота му на процесните преместваеми обекти. Такова е необходимо на основание чл. 56, ал. 5 ЗУТ. Посоченото нарушение на закона прави разрешението за поставяне в посочената част незаконосъобразно и подлежащо на отмяна. При постановяване на решението Добричкият Административен съд не е допуснал нарушение на закона. С оспореното разрешение за поставяне на преместваеми обекти, раздел II, № 6, 7 и 8 е разрешено на касационния жалбоподател да постави преместваеми обекти в имот, който е собственост на "А. "АД. Дружеството се легитимира като собственик с нот. акт № ../.... г. Този извод на съда се подкрепя от събраните по делото доказателства. Представената скица към договора за концесия не установява разполагането на процесните обекти в територия, изключителна държавна собственост. В нея изрично е посочено, че територията представлява "2бр. частни имоти". Законосъобразно и обосновано Добричкият административен съд е приел, че е налице нарушение на разпоредбата на чл. 56, ал. 5 ЗУТ, която изисква изрично съгласие на собственика на имота за поставянето на преместваеми обекти от друго лице. "А."АД не е давало съгласие за поставяне на процесните обекти и само на това основание разрешението за поставяне в оспорената част е незаконосъобразно и подлежи на отмяна. Наличието на конкуриращи се права относно терена, върху който са поставени преместваемите обекти е обстоятелство, което е ирелевантно за спора. Такова е и обстоятелството за границите на имотите. В административното производство, включително и в съдебното такова спорът за собствеността върху терена, ако е налице такъв, или за границите на имотите, не може да бъде разрешен. Като не е обсъждал доказателствата и доводите в тази насока, съдът не е допуснал нарушение на процесуалните правила. За да бъде издадено разрешение за поставяне по реда на чл. 56 ЗУТ следва да са налице категорични данни за собствеността на терена, за да бъде изпълнено условието на чл. 56, ал. 5 ЗУТ. В случая това изискване на закона не е спазено от административния орган при издаването на оспорения акт, което го прави незаконосъобразен. При постановяване на решението не са допуснати съществени процесуални нарушения. Добричкият административен съд законосъобразно е приел, че не са налице предпоставките по чл. 139 АПК за отлагане на съдебното заседание, проведено на 26.01.2017 г. Касационният жалбоподател е поискал това с писмена молба от 24.01.2017 г. Към нея е приложен амбулаторен лист от същата дата. Съгласно чл. 18, ал. 2 от Наредбата за медицинската експертиза (редакция към 26.01.2017 г.), осигуреният е длъжен, ако е необходимо да се яви пред органите на съдебната власт при разрешен отпуск за временна нетрудоспособност да представи "Медицинско удостоверение" по образец, утвърден от министъра на здравеопазването и министъра на правосъдието, в което е отбелязано, че заболяването на лицето на позволява явяването му пред органите на съдебната власт. Представеният амбулаторен лист може да удостовери само явяването на касационната жалбоподателка на преглед. За установяване на временна нетрудоспособност и разрешаването на отпуск за това съгласно Наредбата за медицинската експертиза е необходимо издаването на болничен лист. Не са представени нито болничен лист, нито медицинско удостоверение по чл. 18, ал. 2 от цитираната наредба, поради което първоинстанционният съд обосновано е приел, че касационната жалбоподателка няма обективни причини за неявяването си в съда, нито е била лишена от възможност да организира защитата си. Решението на Добричкият административен съд е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. ЕТ"ФЕБ - ХГ - С. Х." следва да бъде осъден да заплати на "А. "АД разноски по делото за тази инстанция в размер на 1900 лв. адвокатско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд

Цитирани разпоредби

1