Решение № 10613 от 8.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2276/2018 г.

Решение № 10613 от 8.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2276/2018 г., VII о., докладчик съдията Юлия Раева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Д. С. срещу Решение № 2208 от 08.12.2017 г. по адм. д. № 555/2017 г. на Административен съд – В. в частта, с която е отхвърлена жалбата й срещу Акт за установяване на задължения по декларация (АУЗД) № МД-АУ-10179/09.12.2016 г., издаден от главен инспектор "Контролно-ревизионни дейности" в дирекция "Местни данъци" при община В., потвърден с Решение № МД-РШ-008/31.01.2017 г. на директора на дирекция "Местни данъци и такси" при община В.. Касационният жалбоподател прави оплаквания, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон. Иска неговата отмяна и постановяване на решение, с което да се отмени АУЗД в обжалваната част. Ответникът – директорът на дирекция "Местни данъци и такси" при община В., чрез процесуалния си представител представя писмен отговор за неоснователност на касационната жалба. Моли да бъде оставено в сила решението в обжалваната му част и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на седмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, при спазване на срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и срещу решение, което подлежи на обжалване, поради което е процесуално допустима. По съществото касационната жалба е неоснователна. Предмет на оспорване пред административния съд е Акт за установяване на задължения по декларация № МД-АУ-10179/09.12.2016 г., издаден от главен инспектор "Контролно-ревизионни дейности" в дирекция "Местни данъци" при община В., потвърден с Решение № МД-РШ-008/31.01.2017 г. на директора на дирекция "Местни данъци и такси" при община В., с който са установени за 2011 г., 2012 г., 2013 г., 2014 г., 2015 г. и 2016 г. данък върху недвижимите имоти (ДНИ) в общ размер на 388.80 лева (главница 302.58 лева и лихви 86.22 лева) и такса за битови отпадъци (ТБО) в общ размер 174 лева (главница 132.45 лева и главница 41.55 лева) или общо задължения за ДНИ и ТБО на Д. С. в размер на 562.80 лева, от които главница – 435.03 лева и лихви 127. 77 лева. От фактическа страна съдът е приел за установено, че с нотариален акт за дарение № 72 том І рег. № 1267 нот. дело № 72/27.06.2003 г. С. Б. е дарил на дъщеря си Д. С. процесния недвижим имот, като си е запазил пожизнено правото на ползване. Видно от представеното по делото удостоверение за наследници С. Б. е починал на 12.04.2014 г., за което е бил издаден акт за смърт № 0242/13.04.2014 г. и е оставил единствен наследник - дъщеря си Д. С.. Съдът е установил, че наследодателят не е заплатил ДНИ и ТБО в качеството му на ползвател на въпросния имот и задължено лице за периода 2004 г. до 2014 г. в общ размер от 730. 39 лева. За 2015 и 2016 г. Д. С. е подавала декларации по чл. 71, т. 1 от ЗМДТ, че няма да ползва имота. По делото е приета съдебно-счетоводна експертиза, съгласно която общият размер на ДНИ за периода 2011 г. -2016 г. е 302. 58 лева, както е изчислен и в обжалвания АУЗД. При изчисляване на ТБО за същия период вещото лице не е включило ТБО за 2015 г. и 2016 г., поради подадените декларации от жалбоподателката по чл. 71, т. 1 от ЗМДТ и е получило общ размер 132. 45 лева. Вещото лице е изчислило данъчната оценка на имота, послужила за данъчна основа за всяка от годините от 2011 до 2016 г. въз основа на Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община В. и ЗМДТ. При изслушване на заключението в открито съдебно заседание вещото лице е уточнило, че след 2012 г. е била направено смяна в софтуера на дирекция "Местни данъци" при община В. и цялата информация е била прехвърлена по електронен път. Данъчните оценки, въз основа на които е съставен обжалваният АУЗД, се различават с една година изхабяване, в сравнение с нормативно-определените по ЗМДТ и общинската наредба по прилагането му и това се дължи на начислен по-голям коефициент на изхабяване. Тоест, данъчната оценка в базата данни на Дирекция "Местни данъци" при община В. е станала по-ниска, а реалната е малко по-висока с 0. 006 коефициент на изхабяване за една година. В резултат на това, не е засегнат неблагоприятно собственикът на имота, тъй като при изчислението на задълженията му е приложен по-висок коефициент на изхабяване, което води до по-нисък размер на задълженията. Общият размер на процесните задължения на Д. С., изчислен от вещото лице, е 435. 03 лева, като разликата с АУЗД се състои единствено на приспадането на ТБО за 2015 г. и 2016 г. Съдът е посочил, че фактите, по които страните не спорят, са: на територията, на която се намира имотът, в периода от 2011 г. до 2016 г. община В. е извършвала услугите, за които е определена ТБО; от 27.06.2003 г. собственик на процесния апартамент е Д. С.; от 27.06.2003 г. до 12.04.2014 г. ползвател на същия апартамент е бил баща й С. Б.; от 13.04.2014 г. собственик и ползвател на имота е Д. С.. По делото няма доказателства и жалбоподателката не твърди, че е приела по опис наследството на баща си, поради което разпоредбата на ал. 2 на чл. 60 от Закона за наследството (ЗН) е неприложима. При така установените факти и обстоятелства съдът е приел, че жалбата е частично основателна. Съгласно чл. 11, ал. 3 от ЗМДТ, когато за недвижимия имот е учредено право на ползване, данъчно задължен е ползвателят. Следователно, макар и жалбоподателката да е придобила имота през 2003 г., нейният наследодател е запазил пожизнено право на ползване върху същия, поради което за периода 01.01.2011 г. до 12.04.2014 г. в качеството си на ползвател е дължал ДНИ и ТБО към община В.. На основание чл. 60, ал. 1 от Закона за наследството, наследниците, които са приели наследството, отговарят за задълженията, с които то е обременено, съобразно дяловете, които получават. Следователно, дори и да не е била проведена ревизия срещу ползвателя за неплатените от него публични вземания, неговата наследничка отговаря за задълженията му в пълен обем, тъй като наследството не е било получено по опис. П. това жалбоподателката в качеството на наследничка на ползвателя дължи на община Варна ДНИ и ТБО за периода от 2011 г. до 2014 г. Следователно жалбата в тази част е неоснователна и АУЗД като законосъобразен в същата част трябва да бъде оставен в сила. Според съда с оглед на събрания доказателствен материал включително съдебно-счетоводна експертиза, размерът на ДНИ и ТБО както и лихвите са изчислени правилно. Съдът е уточнил, че разпоредбата на чл. 12, ал. 1 от ЗМДТ се отнася за случаите, когато правото на собственост или ограничено вещно право (каквото е правото на ползване) е притежание на няколко лица. Неслучайно законодателят е използвал съюза "или", което показва, че се разглеждат две различни хипотези: едната, когато правото на собственост е притежание между няколко съсобственици, тогава те дължат данък съответен на частите им на собственост; другата обхваща случаите, когато правото на ползване или друго ограничено вещно право е притежание на няколко лица (съползватели), тогава всеки дължи данък съобразно своята част на ползване. По изложените съображения цитираната разпоредба не намира приложение в хипотезата на учредено право на ползване от един собственик в полза на едно лице. Декларациите, че жалбоподателката няма да ползва имота са посочени в АУЗД и в решението, с което е потвърден, но въпреки това не са взети под внимание при изчисляване на ТБО за 2015 г. и 2016 г., поради което съдът е отменил АУЗД в тази част като незаконосъобразен. В останалата част съдът е приел, че актът е законосъобразен и е отхвърлил жалбата в тази част. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е обсъдил обстойно и задълбочено релевантните за процесните задължения факти и обстоятелства, въз основа на които е достигнал до съответни на закона правни изводи. От доказателствата по делото безспорно се установява, че Д. С. е наследник на С. Б. и е приела наследството при условията на чл. 60, ал. 1 ЗН. Безспорно е, че до смъртта на С. Б. последният е задължено лице за процесните задължения в качеството му на ползвател на имота. При тези факти правилно е заключението на съда, че за периода до смъртта на С. Б. касаторът е задължено лице в качеството си на наследник - чл. 5, ал. 1 и ЗН, а за остатъка от периода - в лично качество. Касаторът не твърди, че процесните задължения са погасени, само счита, че органът е трябвало по-рано да установи техния размер, за да не се начисляват лихви за забава. Тъй като погасяване на задълженията не е извършено, а касаторът е приел наследството при условията на чл. 60, ал. 1 ЗН, той се явява задължено лице (в този смисъл Решение № 14085 от 21.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 719/2015 г., VII о.). До същия извод е стигнал и административният съд в решението в обжалваната му част, поради което не е налице твърдяното от касационния жалбоподател нарушение на материалния закон. По изложените съображения обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото в полза на ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 (петдесет) лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение