Решение № 5469 от 29.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13428/2020 г.

Решение № 5469 от 29.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13428/2020 г., III о., докладчик съдията Бранимира Митушева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Г. Я. от гр. Велинград, чрез пълномощника адв. Н. Р., срещу Решение № 761 от 08.10.2020 г., постановено по адм. дело № 809/2020 г. по описа на Административен съд – Пазарджик, с което е отхвърлен иска на касационния жалбоподател против Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи /МВР/ – Пазарджик, за заплащане на сумата в размер на 25 500 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на отменено наказателно постановление, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата. В касационната жалба се поддържат доводи за необоснованост и неправилност на решението, вследствие нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че първоинстанционният съд не се е произнесъл по нито едно от твърденията, изложени в исковата молба, както и не е обсъдил писмени доказателства в тяхната съвкупност, а свидетелските показания е възприел превратно. Излагат се доводи, че при постановяване на съдебното решение съдът е нарушил материалния закон, като не се е съобразил със същността на специалния закон – ЗОДОВ. Претендира се отмяната на обжалваното съдебно решение и уважаване на предявения иск като основателен и доказан, както и присъждане на съдебни разноски за две съдебни инстанции. Ответникът – Областна дирекция на МВР - Пазарджик, редовно призован, в съдебно заседание не изпраща представител. В приложен по делото писмен отговор излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд - Пазарджик е образувано по искова молба на Г. Я. срещу Областна дирекция на МВР - Пазарджик с правно основание чл. 203, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение в размер на 25 500 лева за причинени неимуществени вреди в резултат на отменено наказателно постановление № 19-0367-000380/17.04.2019 г. на началника на РУ – Велинград при Областна дирекция на МВР – Пазарджик, ведно със законната лихва от датата на увреждането – датата на издаване на наказателното постановление до окончателното изплащане на сумата. Установено е от първоинстанционния съд, че с наказателно постановление № 19-0367-000380/17.04.2019 г. на началника на РУ – Велинград при Областна дирекция на МВР – Пазарджик е наложена на Г. Я., на основание чл. 174, ал. 3 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, което ищецът е обжалвал пред съда и с решение № 155/08.11.2019 г., постановено по анд № 324/2019 г., Районен съд – Велинград е потвърдил наказателното постановление. Така постановено съдебно решение е обжалвано от ищеца, като с решение № 81/13.02.2020 г., постановено по канд № 1387/2019 г., Административен съд – Пазарджик е отменил решението на районния съд и вместо него е отменил като незаконосъобразно наказателно постановление № 19-0367-000380/17.04.2019 г. на началника на РУ – Велинград при Областна дирекция на МВР – Пазарджик. В хода на съдебното производство от административния съд са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Й. У., който заявява, че в резултат на издаденото наказателно постановление ищецът е изпитвал неудобства във връзка с изпълнение на служебните си задължения и лични ангажименти, както и се е влошило здравословното му състояние и се е променило отношението на неговите приятели към него. При така установеното от фактическа страна, първоинстанционният съд е приел предявеният иск за допустим, а по същество – за неоснователен. За да стигне до този правен резултат, съдът е приел, че не са налице всички изискуеми от ЗОДОВ предпоставки. Изложил е мотиви, че действително ищецът е изживял негативни емоции, но не се установява по делото твърдяните негативни преживявани да нахвърлят прекомерно нормалното възприемане на факта на издаденото наказателно постановление и съдебното му обжалване. Прието е от съда още, че по делото не са събрани достатъчно и безспорни доказателства изживяното от ищеца притеснение да е дало отражение на неговото здраве, психично състояние или да се е отразило по негативен начин на него или неговото семейство, както и той да е променил обичайните си навици, да излиза с приятели и да ходи на работа. Според съда по делото не са представени и доказателства, че именно в резултат на наказателното постановление ищецът е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в стрес и тормоз, загуба на авторитет в семейството, в работата, както и в общинския съвет, както се твърди в исковата молба, поради което не е налице и пряка и непосредствена причинна връзка между отмененото наказателно постановление и евентуално настъпилата за ищеца вреда. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящият тричленен състав на ВАС, трето отделение, напълно възприема и споделя изводите, направени в мотивите на решението. При напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка съдът е обсъдил всички доводи, които са били релевантни за постановяването на решение по предявения иск за обезщетяване, като правилно е приел, че не са налице всички елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Законът за отговорността на държавата и общините за вреди доразвива принципа, че всеки дължи обезщетение за вредите, които е причинил виновно другиму, като създава облекчен ред за ангажиране на отговорността на държавата за вредите причинени на нейните граждани от органите на администрацията при изпълнение на правно регламентирана административна дейност. За да се ангажира тази отговорност по отношение на ответника Областна дирекция на МВР – Пазарджик, на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, следва да се установят елементи от фактическия състав на цитираната разпоредба – незаконосъобразен акт, отменен по съответен ред, настъпила вреда, причинна връзка между отменения акт и вредата. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата и общините по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В конкретния случай, макар и по делото безспорно да се установява, че е налице първата от кумулативно изискуемите по закон материално-правни предпоставки за ангажиране отговорността на ответника за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ – отменено с влязло в сила съдебно решение наказателно постановление, недоказани при условията на дължимото от ищеца пълно и главно доказване остават останалите елементи от фактическия състав на тази отговорност – реалното настъпване на твърдените вреди и наличието на пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между евентуалните вреди и отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление. В тази връзка следва да се има предвид, че неимуществените вреди от отменено наказателно постановление не се предполагат, а подлежат на доказване. Видно от установената фактическа обстановка и събраните по делото писмени и гласни доказателства, не се доказва по категоричен начин нито реалното настъпване на твърдените неимуществени вреди, нито наличието на пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между издаденото наказателно постановление и описаните от свидетеля изживявания на ищеца и промени в поведението му. Съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Законът не установява критериите за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди. Съгласно § 1 от ЗР на ЗОДОВ за неуредените въпроси се прилагат разпоредбите на гражданските и трудовите закони. В случая приложение намира разпоредбата на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите, съгласно която обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, като сочената от закона справедливост визира не само размера на следващото се обезщетение, а и всички обстоятелства свързани с обезщетяването. На обезщетяване подлежат и вътрешните, душевни състояния, но само в случай, че справедливостта налага същите да бъдат възмездени. Не всяко отражение върху душевното състояние дава основание за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди. Обезщетенията за неимуществени вреди се присъждат за конкретно претърпени физически и психически болки, страдания и неудобства, които са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на административния орган. Поради характера на неимуществените вреди те могат да се търпят от физическо лице, чиято психика и здраве са засегнати неблагоприятно от административната дейност. В конкретния случай се претендират неимуществени вреди изразяващи се в претърпени стрес и тормоз, загуба на авторитет в семейството, в работата, както и в общинския съвет, и влошено здравословно състояние вследствие на отменения като незаконосъобразен акт. В тежест на ищеца – настоящ касатор, е да докаже със съответните допустими доказателствени средства наличието на претърпени от него негативни изживявания, които да бъдат във връзка именно с отменения акт. В тази насока по делото не са ангажирани от ищеца достатъчно и безспорни доказателства, че изживяното от него притеснение е дало отражение на неговото здраве, психично състояние или да се е отразило по друг негативен начин на него или семейство му, включително и да е довело до промяна в обичайните му навици, както правилно е посочил административният съд в обжалваното решение. Дори и от свидетелските показания, при които част от соченото от свидетеля не се основава на негови лични възприятия, не се установява надлежно и категорично обективното състояние на ищеца, посочено в исковата молба, което да обуславя основателност и доказаност на претенцията. Липсата на конкретни доказателства, сочещи на трайно влошено емоционално състояние на лицето, претендиращо обезщетението, както и на влошено физическо състояния, не установява по безспорен начин, че касаторът е претърпял неимуществените вреди, чието обезщетяване претендира. Изводите на решаващия съд за липсата на кумулативни предпоставки за уважаване на исковата претенция за неимуществени вреди се приемат изцяло от настоящата съдебна инстанция. Неоснователно е твърдяното в касационната жалба, че при постановяване на обжалваното решение са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Правото на участие на страната в развилото се съдебно производство не е препятствано по никакъв начин, в мотивите си административният съд е дал ясен и пълен отговор на важните и съществени въпроси, относими към решаване на делото. По отношение на соченото несъответствие в датата на постановяване на съдебния акт, следва да се има предвид, че в съдебното решение с думи се изписва не датата на неговото постановяване, а датата на разглеждане на делото в открито съдебно заседание, което в процесния случай за постановеното на 08.10.2020 г. съдебно решение е именно "осми септември две хиляди и двадесета година". По изложените съображения решението като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на касационния жалбоподател за присъждане на разноски пред настоящата инстанция е неоснователно. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,