Решение № 557 от 21.12.2010 г. на ВКС по н. д. № 586/2010 г.

Решение № 557 от 21.12.2010 г. на ВКС по н. д. № 586/2010 г., I н. о., НК, докладчик съдията Ивета Анадолска Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимите Д. М. Б./С./ против въззивна присъда № 28/21.05.2010 г., постановена по в. н. о. х. д. № 183/10 г. на Софийския апелативен съд. В жалбата, поддържана и в съдебно заседание са касирани всички основания по смисъла на чл. 348, ал. 1 НПК. Заявено е алтернативно искане за отмяна на решението и упражняване на правомощието по чл. 354, ал. 1, т. 2,пр. последно НПК, респ. - връщане на делото за ново разглеждане. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на постъпилата жалба. Върховният касационен съд, като съобрази становището на страните и провери правилността на атакувания съдебен акт в пределите на правомощията си по чл. 347 НПК, намира следното: С атакувания съдебен акт е отменена присъда № 398 от 24.11.2009 г., постановена по н. о. х. д. № 3438/09 г. на Софийски градски съд, като е постановена нова, с която е ангажирана наказателната отговорност на подсъдимия Д. М. Б. за извършено престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4, във вр. с чл. 198, ал. 1, във вр. с чл. 29, ал. 1, б"а" и б"б"НК и наложено наказание шест години лишаване от свобода. На основание чл. 25, ал. 1, във вр. с чл. 23, ал. 1НК са групирани наказанията, наложени по настоящето дело и по предходни присъди и определено, подлежащо на изтърпяване най-тежкото от тях, което по реда на чл. 24, ал. 1НК е увеличено с 1/2-на девет години лишаване от свобода. С първоинстанционната присъда е признат за невинен и оправдан подсъдимия Б. по предявеното му обвинение за извършено престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4 НК. Жалбата на подсъдимия е неоснователна. При постановяване на атакувания съдебен акт, не са допуснати заявените съществени процесуални нарушения, ограничаващи правата на подсъдимия и представляващи касационно отменително основание по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 във вр. с ал. 1, т. 2 НПК. Съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 1 и чл. 107, ал. 3 НПК, съдът в пределите на своята компетентност е длъжен да вземе всички мерки за осигуряване разкриването на обективната истина, като събере и провери, както доказателствата, които разобличават подсъдимия или отегчават неговата отговорност, така и доказателствата, които го оправдават или смекчават отговорността му. В изпълнение на тези процесуални задължения, е извършена съвкупна оценка на събрания доказателствен материал, изследвани и проверени са в еднакъв обем и обвинителните и оправдаващи дееца доказателства. Въззивният съд е обсъдил внимателно показанията на свидетеля М. И. -пострадал от престъплението, на Т., Л. и В.. Същите са еднопосочни, логични и последователни. Незначителни различия в показанията на пострадалия са обяснени със стреса, изпитан от него в динамично развиващата се ситуация, при виталната му застрашеност. В. това е преценено на фона на останалите доказателствени източници-обясненията на подсъдимия и показанията на свид. А., които не са получили кредит на доверие, с оглед противоречието им с останалите. Въззивната инстанция е постановила своя акт в съзвучие с разпоредбата на чл. 303, ал. 1 НПК, забраняваща присъдата да почива на предположения Прието е, на базата на събрания доказателствен материал, за установено по категоричен и несъмнен начин авторството на извършеното деяние и вината на дееца. Софийски апелативен съд аргументирано е отхвърлил възражението на защитата, свързано с оспорена процесуална годност на протокола за разпознаване на лица по снимки, който е изготвен в съответствие с чл. 171, ал. 4 НПК. Пострадалият е описал лицето, което чрез използване на сила му е отнело мобилния апарат, при изпълнени задължения на разследващите органи по чл. 170 НПК, като отликите в детайлите в това описание, не променят твърдата увереност на М. И., че именно подсъдимият е извършител на посегателството спрямо него. На базата на непротиворечиво възприетата фактическа обстановка, материалният закон е приложен правилно. С деянието си касаторът е осъществил субективните и обективни признаци на престъпния състав по чл. 199, ал. 1, т. 4 НК. Противозаконното отнемане на чуждо имущество, е съпроводено с употреба на сила, с цел своене на вещта и деянието е извършено при условията на "опасен рецидив". Наложеното наказание не е явно несправедливо. Законосъобразни са изводите на съда по отношение отмерването на наказателната санкция, следваща се на дееца за извършеното от него престъпно посегателство. Изключително дръзкият, демонстративен и скандален начин на реализирането му, е оценен правилно, а наказанието - индивидуализирано по реда на чл. 54 НК, близо до законовия минимум. Съобразена е високата степен на обществена опасност на деянието и на дееца и всички смекчаващи отговорността обстоятелства, оценени в тяхната взаимна връзка и обусловеност с отегчаващите. Несъстоятелни са възраженията, развити в писмената защита, че девет години лишаване от свобода, е несъразмерно тежко наказание и несъответно на извършеното престъпление. Размерът на посочената санкция е определен след групиране на наказанията по настоящето дело с предходни осъждания на Б., /които са в съотношение на съвкупност/ и законосъобразно е приложена разпоредбата на чл. 24 НК, предвид трайно установеният начин на престъпно поведение на подсъдимия. По изложените съображения, касационната инстанция намира, че атакуваният съдебен акт следва да бъде оставен в сила, като правилен и законосъобразен. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение