Решение № 512 от 14.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7975/2012 г.

Решение № 512 от 14.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7975/2012 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Драган Иванов Драганов от с. Лясковец, общ. Оряхово, обл. Враца, против решение № 10 от 12.04.2012 г. на Административен съд - Враца, постановено по административно дело № 112/2012 г. по описа на съда. Касаторът моли съдебното решение да се отмени като неправилно и да бъде уважена първоначалната му жалба. Ответникът по касация - директорът на Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО) - Враца, не изразява становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Предмет на оспорване в производството пред Административен съд - Враца е решение № 242/1 от 01.02.2012 г. на директора на РУСО (ТП на НОИ) - Враца, с което е отхвърлена жалбата на Драган Иванов Драганов срещу разпореждания № О-06-999-06-00017471 от 03.01.2012 г. и № О-06-999-02-00017487 от 04.01.2012 г. на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите, с които на жалбоподателя му е отказано отпускане на парично обезщетение за временна неработоспособност по болнични листове № 0087094, серия А-2011 и № 0429008, серия А-2011, за периода от 28.09.2011 г. до 03.11.2011 г. Решението на Административен съд - Враца, с което жалбата до него е отхвърлена като неоснователна, е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна. Атакуваният пред настоящата инстанция съдебен акт е постановен в съответствие с доказателствата по делото и относимата към тях материалноправна уредба. В хода на съдебно-административното производство пред Врачанския административен съд (т. е. инстанцията по същество на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на процесните актове на администрацията), са събрани относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна. Установено е, че на Драган Иванов Драганов е отпусната пенсия за инвалидност поради общо заболяване от 07.02.2007 г., която е получавал от датата на отпускане, вкл. и за месеците септември, октомври и ноември 2011 г., за които са издадени и процесните болнични листи. На база на правилно установените факти съдът е извел съобразен с разпоредбата на чл. 42, ал. 2, изр. 2 от КСО извод, че при възникнало и упражнено право на пенсия от страна на жалбоподателя на същия не се следва обезщетение за временна неработоспособност, възникнала след прекратяване на трудовото му правоотношение. С оглед на това решаващият съдебен състав обосновано е приел законосъобразност на оспорения пред него акт и на отказа на административния орган за изплащане на търсеното от жалбоподателя обезщетение по представените от него болнични листи. Достигайки до такива изводи и като е отхвърлил подадената до него жалба, Административен съд - Враца е постановил правилно решение, което при липсата на касационни основания за неговата отмяна, трябва да бъде оставено в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,