Решение № 10932 от 10.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 4355/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) София, подадена чрез юрк. Зарева, срещу Решение 216 от 12.01.2023 г., поправено с Решение 1612/13.03.2023 г., постановени по адм. дело 8990/2021 г. по описа на Административен съд София-град, в частта, с която по жалба на СОФЕКОСТРОЙ" ЕАД е отменен ревизионен акт (РА) Р-22222519008145-091-001 от 01.02.2021 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП София, потвърден с Решение 1106/23.07.2021 г. на директора на дирекция ОДОП София. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението поради нарушение на процесуалните правила, противоречие с материалния закон и необоснованост. Твърди се, че съдът неправилно се е позовал на разпоредбата на чл. 4, ал. 2 от Инструкция 13/31.10.2000 г. за прилагане на Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране, тъй като същата е приложима в случаите, когато съответните работници или служители са сключили трудов договор за повече от една длъжност. По преписката няма доказателства и както в РА, така и в експертното заключение, няма констатации, че поименно изброените в РД работници на ревизираното лице са били назначени на повече от една длъжност. Сочи се, че в хода на ревизията е извършена проверка на представените от дружеството пътни листове, въз основа на които са установени всички данни за управлението на превозните средства с маса 12 и повече тона регистрационен номер, дата и водач на автомобила. В тази връзка се твърди, че заключението на приетата съдебно-икономическа експертиза за липса на данни от счетоводството и търговската документация на ревизираното дружество за времето по месеци, в което конкретните автомобили над 12 тона са били управлявани от посочените в РД шофьори, е необосновано и противоречи на събрания доказателствен материал. Като се е позовал на необоснована съдебна експертиза, съдът е постановил неправилно и необосновано решение. Твърди се, че в решението липсва самостоятелна проверка и анализ на събраните по делото доказателства, които не изискват специални знания или притежаване на определена експертиза, което представлява нарушение на процесуалните правила и е самостоятелно основание за отмяна на постановеното съдебно решение. В хода на настоящото производство касаторът, представляван от юрк. Зарева, моли обжалваното решение да бъде отменено и за присъждане на разноски. Ответникът СОФЕКОСТРОЙ" ЕАД, представляван от юрк. Атанасова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК и като съобрази становищата на страните, приема жалбата за процесуално допустима подадена е в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от легитимирана страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, а по съществото й съобрази следното: Предмет на обжалване пред административния съд е бил РА Р-22222519008145-091-001 от 01.02.2021 г., издаден от органи по приходите ТД на НАП София, в частта, потвърдена с Решение 1106/23.07.2021 г. на директора на дирекция ОДОП София, с която са установени задължения за вноски за ДОО в размер на 58 221,70 лв. и лихви от 23 532,87 лв., за вноски за ППФ в размер на 135 909,65 лв. и лихви от 54 966,14 лв., за вноски за УПФ в размер на 2,94 лв. и лихви от 0,88 лв., вноски по 330 в размер на 2,90 лв. и лихви от 0,86 лв., за ДДС в размер на 19 196,28 лв. и лихви от 23 532,87 лв. и за корпоративен данък в размер на 6 585,15 лв. и лихви от 1 231,16 лв. С решението, в обжалваната в настоящото производство част, е отменен процесният РА, в частта на установените задължения за вноски за ДОО по КСО в размер на 58 221,70 лева и лихви в размер на 23 532,87 лева, както и за вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване професионален пенсионен фонд (ДЗПО ППФ), в размер на 135 909,65 лева и лихви в размер на 54 966,14 лева. В останалата част, с която е отхвърлена жалбата на СОФЕКОСТРОЙ" ЕАД срещу РА, решението не е обжалвано и е влязло в сила. За да постанови този резултат съдът е приел следното от фактическа и правна страна: Ревизиращите органи са констатирали, че при осъществяване на дейността си ревизираното дружеството е използвало конкретно посочени МПС с товароподемност 12 и повече тона. Въз основа на представени пътни листове е установено, че тези транспортни средства са управлявани от шофьори, назначени с трудови договори, за които е прието, че са извършвали втора категория труд, предвид разпоредбите на чл. 2, т. 25 от Наредбата за категоризиране труда при пенсиониране. Приходните органи са формирали извод, че за шофьорите, управлявали МПС над 12 тона не са удържани вноски за Фонд ДЗПО-ППФ в размер на общо 135 909, 65 лв., като допълнително са начислени вноски за Фонд Пенсии, в размер на 58 221, 70 лв. Първоинстанционният съд е приел, че в тази част РА е неправилен и необоснован. Изложил е мотиви за приложимост на разпоредбата на чл. 4, ал. 2 от Инструкция 13/31.10.2000 г. за прилагане на Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране, съгласно която осигурителният стаж на лица, сключили трудов договор за повече от една длъжност, се зачита от по-благоприятната категория труд, ако работят не по-малко от половината от законоустановеното дневно работно време при условията на тази категория, като размерът на осигурителната вноска се определя съобразно тази категория труд. Според съда, тежестта да установи и докаже, че шофьорите, назначени от дружеството са управлявали товарни автомобили с техническа възможност за превоз на товари (товароносимост) с маса 12 и повече тона не по-малко от половината от законоустановеното дневно работно време, т.е. - в условията на втора категория труд, е върху ревизиращите органи. Не са възприети от АССГ мотивите на директора на дирекция ОДОП София, че дружеството жалбоподател е следвало да ангажира доказателства за това, кои лица са с НКПД-8332 2005 и 8332 2008 и са управлявали МПС с товароподемност 12 и повече тона. Прието е за недоказано, че при осъществяване дейността си ревизираното дружество е използвало 23 товарни автомобила с товароподемност 12 и повече тона, като шофьорите, които са ги управлявали са полагали труд втора категория (чл. 2, т. 25 НКТП), при изпълнение на условието по чл. 4, ал. 2 от Инструкцията. По тези съображения, съдът е приел, че с РА незаконосъобразно са установени допълнителни задължения за Фонд Пенсии в размер на в размер на 58 221, 70 лв., както и за вноски за допълнително, задължително пенсионно осигуряване професионален пенсионен фонд (ДЗПО ППФ), в размер на 135 909, 65 лева. Посочил е, че чл. 127, ал. 2 КСО предвижда задължение за осигуряване и в професионален пенсионен фонд за лицата, работещи при условията на първа и втора категория труд, които са осигурени във фонд Пенсии на държавното обществено осигуряване, но за посочените в РА шофьори не е доказано да са работили при условията на втора категория труд. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 2, т. 25 от Наредбата за категоризиране на труда (НКТП) предвижда, че при пенсиониране трудът на шофьорите на товарни автомобили с товароподемност 12 и повече тона е втора категория труд. В тази връзка административният съд правилно е съобразил разпоредбата на чл. 4, ал. 2 от Инструкция 13 от 31.10.2000 г. за прилагане на НКТП, която регламентира, че осигурителният стаж на лица, сключили трудов договор за повече от една длъжност, се зачита от по-благоприятната категория труд, ако работят не по-малко от половината от законоустановеното дневно работно време при условията на тази категория, като размерът на осигурителната вноска се определя съобразно тази категория труд. В разглеждания случай действително не са налице данни трудовите договори с работниците, заемащи длъжност шофьор да са сключени за повече от една длъжност, но е установено по несъмнен начин, че същите са управлявали различни по вид и товароподемност товарни автомобили, в т.ч. и такива под 12 тона в рамките на ревизираните периоди. Правилен и обоснован е изводът на първоинстанционния съд, че за да са квалифицира полаганият труд като такъв от втора категория на посочените основания е необходимо да е доказано, че трудовата функция на съответното лице е включвала изпълнение на длъжността шофьор на товарен автомобил с товароподемност 12 и повече тона на пълно работно време, или на повече от половината от законоустановеното работно време. В този смисъл - Решение 5074/30.05.2022 г., постановено по адм. д. 7899 / 2021 г. по описа на ВАС, Решение 803/21.01.2021 г., постановено по адм. д. 8016/2020 г. по описа на ВАС. Видно от събраните в хода на ревизията доказателства и констатациите на приходните органи, конкретно посочените в РД лица са заемали длъжността шофьор на специален тежкотоварен автомобил и шофьор цистерна, като не е установено назначаване на длъжност шофьор на товарен автомобили с товароподемност 12 и повече тона. Предвид разпоредбата на чл. 2, т. 25 от НКТП вр. чл. 9, ал. 34 от Инструкция 13 от 31.10.2000 г., за признаването на втора категорията труд на шофьорите на товарни автомобили с товароподемност 12 и повече тона следва да е установено, че лицето е полагало труд основно като шофьор на посочения вид товарни автомобили през не по-малко от половината пълно дневно законоустановено работно време. В случая такива доказателства не са ангажирани от ревизиращите органи, чиято е доказателствената тежест, както в хода на ревизията, така и в съдебното производство по обжалване на РА. В касационната жалба са изложени доводи за необоснованост на констатациите на приетата по делото съдебно-икономическа експертиза, но същата не е оспорена от ответника (в първоинстанционното производство), който не се е възползвал от процесуалната си възможност по чл. 200, ал. 3 ГПК вр. § 2 от ДР на ДОПК. Първоинстанционният съд е установил относимите към предмета на спора факти, като е съобразил констатациите на ревизиращите органи и представените от страните по делото доказателства, въз основа на които е формирал правните си изводи. Неоснователни са касационните оплаквания в тази насока. По гореизложените съображения, настоящият касационен състав приема, че не са налице сочените при обжалването касационни основания, поради което решението като правилно постановено следва да бъде оставено в сила. Въз основа на горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховен административен съд, състав на осмо отделение