Решение № 456 от 12.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10447/2008 г.

Решение № 456 от 12.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10447/2008 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на юрисконсулт Боян Игнатов, в качеството му на процесуален представител на началника на митница Варна и на началника на МП "Пристанище Варна", срещу решение № 934 от 30.06.2008 г., постановено по адм. д. № 2674 по описа за 2007 г. на Административния съд-гр. Варна, с което е отменено решение № 9300-1269 от 22.10.2007 г. на началника на МП "Пристанище Варна" за определяне на нова митническа стойност по ЕАД № 2005/4-8438 от 29.12.2006 г. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение и неговата необоснованост, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от Административнопроцесуалния кодекс. Ответната страна по касационната жалба - "Агрокемикъл" ЕООД, чрез процесуалния си представител адв. Мариянка Лулчева оспорва същата като неоснователна и претендира присъждане на съдебни разноски. Заинтересованата страна - директорът на дирекция "ОУИ"-гр. Варна не ангажира становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени изложените доводи и наведеното отменително основание, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на разглеждане в производството пред Административния съд - гр. Варна е било решение № 9300-1269 от 22.10.2007 г. на началника на МП "Пристанище Варна", с което на "Агрокемикъл" ЕООД са определени като дължими за вземане под отчет разлики до пълния размер на дължимите митни сборове и другите държавни вземания по ЕАД № 2005/4-8438 от 29.12.2006 г. в размер на 1 521.00 лв. и е извършена корекция на декларираните в кл. 22, кл. 44, кл. 45 и кл. 47 от този ЕАД стойности. По делото е установено, че на 29.12.2006 г. в МП "Пристанище Варна" дружеството е предявило за оформяне на режим внос стока - хербицид "Трифлурекс 48 ЕК" с нето тегло 12 600 МТ, като е предоставило нормативно определените документи, като дължимите митни сборове, посочени в кл. 47 са изчислени съобразно представената при декларирането търговска фактура № 1-6991 от 23.11.2006 г. Извършена е проверка в рамките на последващ контрол за периода януари-декември 2006 г. Установено е, че дружеството е сключило договор № 11 от 17.04.2007 г. с "Gldxton" LLC, САЩ относно услуга по предоставяне на гаранционна отговорност за изплащане на негови задължения за доставени стоки от "Agan chemical manufacturers" и "Makhteshim chemical works", Израел. Митническите органи приемат, че възнагражденията, дължими по договора са пряко свързани с доставката на внесените стоки, като не представляват възнаграждение по смисъла на чл. 38, ал. 4 от ЗМ, не са "комисионна за покупка" по смисъла на чл. 38, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗМ, следва да бъдат включени в митническата стойност, на основание чл. 38, ал. 1, т. 1, б. "а", във връзка с чл. 35 от ЗМ. За да отмени обжалвания акт съдът е приел, че предмет на договора по т. 1.1. са посреднически услуги и по т. 1.2. други услуги, изразяващи се в поемане на всички рискове от неплащане на задължения на възложителя към Aventis CropScince Hellas SA и Dow AgroSciences Limited, възникнали след 29.12.2001 г., както и заплащане на техните задължения при невъзможност от погасяване в срок. С Анекс 1 от 20.08.2005 г. е замeнена фирма Aventis CropScince Hellas SA c "Мактешим-Аган", Израел, като е уточнено, че се поема риск за неплатени задължения на компанията към посочената фирма, възникнали след 20.08.2005 г. При така установеното съдът е приел, че от анализа на договора между "Агрокемикъл" ЕООД, като възложител и "Клакстън" ООД, като изпълнител, се налага изводът, че това съдържание не се покрива със съдържанието на комисионния договор, така както той е уреден в разпоредбите на чл. 348 и сл. от ТЗ и фигурата на търговския посредник по смисъла на чл. 49 и сл. от ТЗ. Поетото насрещно задължение по договора от 17.04.2002 г. е за погасяване на възникнало за контрахента задължение за плащане спрямо определен негов доставчик, в посочен в договора период от време, т. е. има за цел изпълнение на задължение по договор, по който задължилият се да плаща не е страна и чието задължение възниква при неизпълнение в срок от страната по договора за доставка. По съществото си то цели да обезпечи изпълнението на поети с договора за доставка задължения - плащане на уговорената цена в срок и съществено се различава от посочените в комисионния договор и този за посредничество изисквания, регламентирани в ТЗ. Уговореното в частта по т. 1.2. от договора, може да бъде определено като ненаименован договор, уреждащ предоставяне на гаранционна услуга. Не попада в нито една от хипотезите на чл. 38, ал. 1 от ЗМ. Налице е неправилно квалифициране на възнаграждението по трите фактури като попадащо в хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗМ. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно. Въз основа на събраните доказателства, съдът е установил правилно фактическата обстановка по делото и е направил съответните на нея правни изводи. В хода на съдебното обжалване не е имало спор за факти. Единственият спорен момент е правен и се отнася до вида на плащанията, извършени от "Агрокемикъл" ЕООД по Договор № 11 от 17.04.2002 г., сключен с "Клакстън" ООД, а именно дали същите са част от митническата стойност на стоката, като заплатено от "Агрокемикъл" ЕООД възнаграждение за посредничество по смисъла на чл. 38, ал. 1, б. "а" от ЗМ. Правилни са изводите на първоинстанционния съд изведени от фактическите данни по делото, че спорът се свежда до това дали договореното заплащане по договор № 11 от 17.04.2002 г. представлява комисионна и/или възнаграждение за посредничество, респ. брокерско възнаграждение с изключение на комисионна за покупка по смисъла на чл. 38, ал. 1, т., б. "а" от ЗМ и следва ли да се прибави съгласно чл. 35 от ц. з. към реално платената или подлежащата на плащане цена за внасяните стоки. От клаузите на договора се констатира, че страните са се договорили "Клакстън" ООД, като изпълнител да изпълнява: 1.1. посреднически услуги, 1.2. други услуги - да поеме всички рискове по неплащане на задължения на възложителя към доставчици, посочени в договора. Следва да се приеме, че вторият вид договорена услуга е за встъпване в дълг, понеже включва задължение изпълнителят "да поеме всички рискове възникнали в случай на неплащане на задълженията на Компанията към Dow AgroSciences Limited, възникнали след 29.12.2001 г., както и да изплати такива задължения, когато плащането в срок не е възможно". Тази клауза на договора не представлява договор за поръчителство, доколкото той не е сключен между кредитора Dow AgroSciences Limited и "Клакстън" ООД. Страни по него са длъжникът - "Агрокемикъл" ЕООД и третото лице - "Клакстън" ООД, което е поело задължение " да поеме всички рискове възникнали в случай на неплащане на задълженията. . . . . . . . . както и да изплати такива задължения, когато плащането в срок не е възможно", т. е налице е кумулативно поемане на дълг или "встъпване в дълг". По силата на така уговореното едно трето лице встъпва като съдлъжник, като кредиторът запазва претенцията си към стария длъжник и към встъпилото трето лице. Този договор може да се сключи както между кредитора и третото лице, така и между длъжника и третото лице. В случая встъпването в дълг е договорено между длъжника и третото лице, поради което следва да се приеме, че не покрива фактическия състав на комисионен договор и договор за посредничество, така както са регламентирани в ТЗ. Правилно съдът е анализирал разпоредбите на чл. 35 и чл. 38 от ЗМ и е приел, че възнаграждението, определено по договор № 11 от 17.04.2002 г. не може да се прибави към митническата стойност на стоките предмет на процесното ЕАД, понеже съгласно чл. 38, ал. 3 от ЗМ при определяне на митническата стойност към реално платената или подлежаща на плащане цена не могат да се добавят други добавки освен предвидените в закона. Видно от клаузите на договора същият няма юридическата характеристика на договор за поръчка или комисионен договор, предвид разпоредбите на чл. 280 - чл. 292 от ЗЗД и чл. 348, ал. 1 от ТЗ. При този изход от спора и с оглед направеното искане от пълномощника на ответната страна по касационната жалба, касаторът следва да заплати съдебни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 130.00 лв., съгласно договор за правна защита и съдействие от 15.12.2008 г. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение,