Решение № 16590 от 11.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12693/2013 г.

Решение № 16590 от 11.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12693/2013 г., II о., докладчик съдията Галина Солакова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Ц. Б. от гр. София, подадена от пълномощникът адв. К. против решение № 4784/12.07.2013 г. по адм. д. № 9890/2012 г. на Административен съд - София град. С доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и допуснато съществено процесуално нарушение, се претендира отмяната му и произнасяне по същество, със законните последици. Ответникът Столичен общински съвет не ангажира становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата и предлага да се остави в сила решението като правилно и законосъобразно. Върховният административен съд, второ отделение намира касационната жалба за допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на настоящата касаторка срещу решение № 408/19.07.2012 г. на Столичен общински съвет, с което на основание чл. 22, чл. 31, ал. 1, 2, 4 и 5 във вр. с чл. 32, чл. 35 и чл. 79 от ЗУТ е одобрен ПУП-ПУР, ПР и ПЗ за ж. к. "Люлин-8м. р.", в частта относно имоти с идентификатори 68134.4358.125 и 68134.4358.126 и включването им в УПИ I, кв. 32, отреден за "озеленяване". За да постанови този правен резултат съдът е приел, че имота по ОУП попада в устройствена зона за предимно комплексно застрояване, в която е допустимо терени да бъдат отредени за озеленяване. Приел е, че съгласно чл. 22, ал. 7 ЗУТ имотът на жалбоподателите е следвало да бъде отреден за озеленяване, тъй като не може да бъде застроен по правилата на чл. 22, ал. 6 ЗУТ, а представеното в хода на изработване на процесния план мотивирано предписание общо за двата имота не задължава административния орган, тъй като се касае за неурегулирани имоти, а преценката по ПЗ е по целесъобразност с оглед квотата на озеленяване за района. Обсъдено е заключението на приетата по делото без оспорване съдебно-техническа експертиза досежно местонахождението на имотите, отреждането по действащия план, означение на зоната по ЗУЗСО и спазване коефициента на озеленяване. Отчитайки липса на нарушение по чл. 108, ал. 5 ЗУТ и оперативната самостоятелност на органа при определяне на конкретното предназначение на имота, съдът е приел оспореното решение за законосъобразно, като е развил съображения и по чл. 205 във вр. с чл. 208 от ЗУТ. Така постановеното решение е обосновано и законосъобразно, постановено при изяснена по делото фактическа обстановка. Установено е по безспорен начин от документацията по административната преписка и заключението на съдебно-техническата експертиза, приета без оспорване от страните, че действащия ПУП за ж. к. "Люлин -8,9 и 10м. р." е одобрен със заповед № 376/01.09.1976 г. и заповед № РД-50-09-563/03.12.1987 г./за 8м. р./. Процесните имоти се индивидуализират по кадастралната карта, одобрена със заповед № РД-18-14/06.03.2009 г. на изп. директор на АГКК с идентификатори 68134.4358.125 и 68134.4358.126, като не са урегулирани, а попадат в УПИ I - "за комплексно жилищно строителство и гаражи", което УПИ съставлява целия кв. 32. С оспорения ПУП, не се предвижда регулационно и застроително изменение в УПИ I. Безспорно е, че процесните имоти попадат в /съставляват/ междублоково пространство, без предвидено за него мероприятие, а отреждането е "за озеленяване с режим терени на локални градини и озеленяване и съществуваща техническа инфраструктура", в който смисъл е решение /по т. 8 / от Протокол от 28 и 29.09.2010 г. за отреждане на междублоковите пространства в целия ж. к. "Люлин". В тази връзка са и констатациите на експерта, визиращи съобразяване на решението по отделни квартали /19-22,32,32а, 33,89а и 94/ и във връзка с предвидения процент за озеленяване. Планът е одобрен на основание чл. 22, ал. 4 ЗУТ, поради което за нова строителство в съществуващите жилищни комплекси съгласно устройствените показатели за съответната устройствена зона, условията са регламентирани в ал. 5, 6 и 7, чл. 22 ЗУТ - плътност, интензивност на застрояване, минимални изисквания за озеленяване и т. н. Нормата на ал. 6 не допуска уплътняване на застрояването, ако не са постигнати нормативите за зелените площи, определени в Наредба № 7/2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони. Съгласно чл. 22, ал. 7, пр. 2 ЗУТ имоти, за които не може да се предвиди застрояване по ал. 6 се урегулират като озеленени площи за обществено ползване. От събраните доказателства е установено, че имота не би могъл да бъде застроен съобразно условията по чл. 22, ал. 6 ЗУТ, тъй като не е урегулиран в самостоятелен УПИ и по действащия план не е с предвидено застрояване, което да се претендира за запазване. Освен това, имотът се намира в междублоково пространство и застрояването е обвързано с достигане максималните показатели за зелени площи, От съществено значение в случая е и безспорното обстоятелство, че заявеното в мотивираното предложение на жалбоподателката предвиждане на ПУП касае освен застроително и регулационно изменение с промяна на кадастралните граници, което изисква съблюдаване нормата на чл. 15 от ЗУТ, вкл. и за отреждане "за спорт". От данните по адм. преписка и заключението на вещото лице се установява, че не е представен договор по чл. 15, ал. 5 ЗУТ. С оглед на това е правилен изводът на административният съд, че оспореното решение на СОС е взето при оперативна самостоятелност и с оглед градоустройствените нужди и в хипотезата на чл. 22, ал. 6,предл. последно от ЗУТ. Законосъобразни и обосновани са изводите на съда относно спазването на процедурата по издаване на оспорения административен акт и неговата форма, вкл. и проведеното обществено обсъждане. Фактическите основания за издаване на решението на СОС /основания относно необходимостта от преструктуриране на жилищния комплекс/ се съдържат в многобройните съпътстващи документи по преписката, предхождащи издаването му - акта за допускане изработването на устройствения план, обяснителната записка и протоколите на ОЕСУТ. Неоснователно е позоваването на сила на присъдено нещо за СОС по решение от 11.03.2008 г. по адм. д. № 01198/2006 г., тъй като с това решение е прогласена нищожността на отказ за възлагане на градоустройствена процедура, поради липса на компетентност. Предвид изложеното, обжалваното решение като законосъобразно и постановено при липса на основание за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК следва да се остави в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение