Решение № 3966 от 8.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7968/2014 г.

Решение № 3966 от 8.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7968/2014 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по реда на гл. ХII от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Мининвест - 2009" ЕООД, представено от управителите Лъчезар Хазаросов и Тонка Йовева, срещу решение № 813/21.03.2014 г. по адм. дело № 1648 по описа за 2011 г. на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт № 161003954/11.02.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП Пловдив, поправен с РА № 1106420/28.02.2011 г., относно допълнително начисления в тежест на "Мининвест - 2009" ЕООД ДДС в размер 75 155.40 лв. и определените лихви за забава в размер 3 750.90 лв. Оплакванията на касатора са за неправилност на решението. Сочи опущения на съда при преценката на доказателствата за декларираната ВОД към белгийското дружество Делико Джи Си Ви. Описва писмените и гласните доказателства, които според него установяват предпоставките на освобождаване на доставките като вътреобщностни. Иска отмяна на оспореното решение и на РА. Претендира деловодни разноски. Ответникът по касация - директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. Пловдив не изразява становище по жалбата. Заключението на прокурора от Върховната административна прокуратура е за неоснователност на касационната жалба. Като обсъди доводите на страните и след проверка на първоинстанционния съдебен акт в обхвата по чл. 218 от АПК, съдът прие следното: С оспорения пред АС Пловдив ревизионен акт са установени допълнителни задължения за внасяне на ДДС в тежест на "Мининвест - 2009" ЕООД и за лихви за забава. Основания за определяне на допълнителни задължения за внасяне на ДДС е доначисляването с РА на ДДС в общ размер 75 155.40 лева в данъчни периоди м. 03, 04 и 06.2010 г. на основание чл. 86, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС във вр. с чл. 25, ал. 6, т. 1, чл. 82, ал. 1, чл. 66, ал. 1, т. 1 и чл. 67, ал. 1 от ЗДДС за декларирани от РЛ вътреобщностни доставки на стоки. С РА не е коригиран декларирания от РЛ данък за възстановяване в размер 53 195.80 лева за данъчен период м. 05.2010 г. Начисляването на ДДС по декларирани ВОД по 9 фактури към белгийското дружество Delico GCV /Делико Джи Си Ви/ с предмет на доставките патешко месо и субпродукти е мотивирано с тезата, че стоките са реализирани на територията на страната предвид информацията на службите за граничен контрол за липса на данни транспортните средства посочени в международните товарителници да са преминали ГКПП на РБългария. В същото време по регистъра на сметка 304 на търговеца било извършено изписване на стоките. Така е обосновано възникването на данъчно събитие и основанието за начисляване на данъка, съответно са изключени предпоставките за освобождаване от данък на ВОД. Органите по приходите не са ценили представените от РЛ международни товарителници; писмените обяснения и документите за превоза изхождащи и съпъстващи документи /доказателства за притежавани товарни автомобили; за наети по трудово правоотношение шофьори; за плащане на пътни такси и гориво с карта от системата DKV; фактури за транспортна услуга с получател Делико/ от транспортните предприятия "Бонев транс" ЕООД, "ДГ Транс" ООД, "Плантрейд" ЕООД, "Имексим" ООД, "МИАС" ЕООД и "Булем интернешънъл" ООД. Не е възприета и тезата на Мининвест от писмените обяснения за извършвано в обхвата на търговската му дейност придобиване на огушени патки от "П. С. В. - Груп" ООД; възлагане на клането на животните на "Клан ХЛ" ООД в кланицата в с. Братя Даскалови; продажба на добитата и друга закупена продукция на Делико, което организира вътреобщностните доставки, включително поема разноските по товаренето и транспорта, както и определянето на дестинациите и пунктовете за разтоварване извън страната; прехвърлянето на собствеността върху продукцията се осъществява в склада на кланицата в с. Братя Даскалови. Изводите на администрацията не са повлияни и от съдържащата се във формуляр "SCAC 2004" с референтен номер Ri21573 и постъпила на 19.08.2010 г. информация от белгийската данъчна администрация, според която управител на Делико е Willi De Neef, притежаващ и две български дружества "Клан ХЛ" ООД и "Мийт тингс" ЕООД; продуктите черен дроб и други патешки продукти се продават във Франция. "Мининвест - 2009" ЕООД е местен фермер, който угоява птиците. Превозът се осъществява от транспортни фирми. Декларирано е ВОП. За да отхвърли оспорването първостепенния съд е възприел изцяло изводите за фактите и правото на органа по приходите в постановеното от него при обжалването по административен ред решение. Като значимо за установяване на физическото излизане на стоките от страната е определил отразяването на преминаването на превозващите ги МПС във воден от Агенция "Митници" регистър по Наредбата за гранично-пропускателните пунктове. При отсъствието на такова отбелязване в представени от ГД "Гранична полиция" и Агенция "Митници" справки за автомобилите по международните товарителници; липсата на реквизити в някои от товарителниците; отказът да цени заключенията на ССЕ за плащанията по фактурите и показанията на свидетелите за осъществяването на превоза е формирал краен извод за недоказаност на предпоставките за освобождаване на доставките като вътреобщностни. Решението е неправилно. В контекста на интерпретацията на съюзното право - чл. 138, § 1 и чл. 14, § 1 от Директива 2006/112, дадена в т. 31 от решението на СЕС по дело С-273/11 освобождаването на вътреобщностната доставка на дадена стока става приложимо само когато правото на разпореждане като собственик с тази стока е прехвърлено на приобретателя и продавачът докаже, че посочената стока е изпратена или транспортирана в друга държава членка и че вследствие на това изпращане или транспортиране същата стока е напуснала физически територията на държавата членка на доставката. Това разбиране е израз на законодателната идея за преходния характер на този режим на облагане на ВОД /вж. чл. 402, § 1 от Директива 2006/112/ - до приемането на окончателния режим на облагане в държавите на произход на стоката. Изискване към ВОД е придобиващият стоките да е друго ДЗЛ и данъчно незадължено юридическо лице, действащо на територията на държава членка различна от тази, в която е започнало изпращането или превоза на стоката. Доказването на предпоставките на ВОД по чл. 7 от ЗДДС е силно формализирано. По препращане от чл. 53, ал. 2 от ЗДДС кръгът на писмените доказателствени средства, удостоверяващи извършването на вътреобщностна доставка, се определят с правилника за прилагане на закона. В двете точки на чл. 45 от ППЗДДС са изброени лимитативно две групи от документи, които доставчикът на стоки следва да представи за да докаже наличието на ВОД - документи за доставката и документи удостоверяващи изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава-членка. Установяването от националното законодателство на изискванията към доказване на ВОД е в съответствие с разпоредбата на чл. 131 от Директива 2006/112. След новелата от ДВ, бр. 6/2010 г., в сила от 01.01.2010 г. т. 2 на чл. 45 от ЗДДС включва две букви, като в б. "а" са уредени доказателствените средства при транспорт за сметка на получателя - транспортен документ или писмено потвърждение, а в б. "б" доказателствените средства при транспорт за сметка на доставчика - транспортен документ, удостоверяващ, че стоките са получени на територията на друга държава-членка. В конкретния случай дружеството - доставчик на стоката е представило транспортен документ - международни товарителници /при липсата на спор, че транспортът е за сметка на получателя/. Истинността на писмените доказателствени средства по чл. 45, т. 2, б. "а" от ППЗДДС не е оспорена от ответника. Отказът на административния орган, който е страна и в извънсъдебната фаза на процеса /чл. 9, ал. 1, т. 1 от ДОПК/ със задължението по чл. 37, ал. 1, изр. 2 от ДОПК за обективна преценка на всички събрани доказателства, да възприеме като убедително доказването с конкретни писмени доказателствени средства, е различен от оспорването на автентичността на писмените доказателствени средства в съдебното производство по реда на чл. 193 от ГПК. Ако се оспорва истинността на международните товарителници мислимо е оспорване и на верността им, доколкото в отлика от другите частни свидетелстващи документи /вж. чл. 180 от ГПК/, ЧМР се ползва освен с формална и с материална доказателствена сила /арг. от чл. 9, § 1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки/. Неоснователно съдът е приел, че с поставянето на подпис и печат за получател в кл. 24 от ЧМР не е установено получаването на стоките. С арг. от чл. 13, § 1, изр. 1 от Конвенцията с подписа /няма ограничение да е и във вид на параф/ на получателя се установява получаването на стоката на предвиденото място за доставяне. Правото на освобождаване от данък на ВОД не е обусловено от доказването на истинността на подписите за получател на придружаващите декларацията документи /вж. т. 1 от диспозитива на решението на Съда по дело С-492/13/. За някои ЧМР според административния съд липсват и тези реквизити. При действието на цитираната разпоредба на чл. 13, § 1 от Конвенцията в този случай международната товарителница не удостоверява получаването на стоката, но в съответствие с чл. 9, § 1 от Конвенцията установява получаването на стоката от превозвача, т. е изпращането й до друга държава членка /вж. пак т. 31 от решението по дело С-273/11 на СЕС/. Във връзка с констатациите на съда за недостатъци на издадените от превозвача "Бонев транс" ЕООД международни товарителници - липсата на данни за мястото и дата на приемане на стоката за превоз и място и дата на доставяне следва да се припомни, че според т. 42 от решението на СЕС по дело С-273/11 "...доказателството, което продавачът може да представи на данъчните органи, зависи основно от доказателствата, които той е получил от приобретателя за тази цел. ". Противоречащ на процесуалния закон е пропускът на съда да цени тези писмени доказателствени средства наред с другите доказателствени източници. Така в писмените обяснения на управителите на транспортните предприятия съществува единство за началната точка на превоза на процесните стоки - кланицата в с. Братя Даскалови, както и доставянето им във Франция. При предаването в кланицата е преминавал върху купувача и рискът от погиването на вещите, което се възприема като придобиване на правото да се разпорежда фактически с тях като собственик. Доколкото понятието за ВОД по чл. 138, § 1 от Директива 2006/112/ЕО съдържа в себе си понятието за доставка на стоки по чл. 14, § 1 от Директивата, то следва да се приеме, че доставката е осъществена при предаване на стоките на превозвача нает от получателя. Затова и ако последният не е изпълнил задълженията си да изпрати или превози стоката извън държавата членка на доставката, той, а не доставчикът следва да е задължен по ДДС в тази държава членка /вж. т. 43 от решението на Съда по дело С-273/11/. Напразна е процесуалната енергия на административния съд, а преди него и на приходната администрация, да изключи физическо напускане на стоките от страната /с изследване на отбелязванията във водените от органите за граничен контрол регистри/, та да обоснове неблагоприятни за доставчика вместо за получателя данъчноправни последици. Не са установени факти сочещи на процесните доставки като част от данъчна измама. Получателят е декларирал ВОП, при което той е платец на данъка в съответствие с чл. 200 от Директива 2006/112/ЕО. И без да е привързано с конкретна фактура плащането по доставките е установено от ССЕ /то не е било спорно и в извънсъдебната фаза на производството/. За данъчни периоди м. 03 и 04.2010 г. правото на освобождаване е било признато с АПВ, като търсенето на допълнителни доказателства за предпоставките на това право в производството приключило с процесния РА е в противоречие с принципа на правната сигурност /т. 31 от решението на Съда по дело С-492/13/. Щом са доказани предпоставките на ВОД по чл. 7, ал. 1 от ЗДДС облагането им с нулева ставка по чл. 53, ал. 1 от ЗДДС е правомерно. По тази причина начисляването на данъка по ВОД в тежест на лицето, от което той е изискуем /чл. 86, ал. 1 от ЗДДС/ е в противоречие с материалния закон, а отказът на съда да отмени утежняващия административен акт - неправилен. Дължима е отмяна на неправилното съдебно решение и на РА. При този изход на спора на касатора се следват деловодни разноски в размер 3625 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, Първо отделение