Решение № 3003 от 29.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16043/2011 г.

Решение № 3003 от 29.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16043/2011 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по Раздел първи, Глава десета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Саплор Мила Сагнеп (SAPLOR MILA SAGNEP), гражданка на Република Филипини, срещу Заповед № ЛС-04-1208 от 07.10.2011 г. на министъра на правосъдието, с която е отказано продължаване на разрешение за извършване на дейност с нестопанска цел в Република България По развити в жалбата съображения за незаконосъобразност на административния акт, се претендира неговата отмяна. Ответната страна - министърът на правосъдието, чрез упълномощения си процесуален представител, ангажира становище за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, седмо отделение, като прецени данните по делото намира, че жалбата е подадена от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването, поради което е допустима. Разгледана по същество - жалбата е неоснователна По делото няма спор, че Саплор Мила Сагнеп е учредителка и управителка на фондация "Филипинас прогрес", определена за извършване на дейност в обществена полза и регистрирана в ЦРЮЛНЦ със заповед № ЛС-04-1126/2.09.2009 г. под № 20090903001. По повод молба на Саплор Мила Сагнеп в Министерство на правосъдието (МП) за продължаване срока на издаденото разрешение за извършване на дейност с нестопанска цел в Република България, е образувана преписка с вх. № 05-00-2731/13.09.2010 г. на основание чл. 8, ал. 1 от Наредба № 1 от 15.08.2002 г. за условията и реда за издаване на разрешения за извършване на дейност с нестопанска цел от чужденци в Република България, издадена от министъра на правосъдието (обн., ДВ, бр. 81 от 23.08.2002 г., в сила от 31.08.2002 г.), наричана по-долу за краткост Наредбата. С цитираната Наредба се определят условията за издаване, отказ и отнемане на разрешения за извършване на дейност с нестопанска цел от чужденци в Република България. С оглед обществената й значимост дейността е контролирана от Държавата посредством въведен разрешителен режим, като реалното осъществяване на общественополезна дейност е абсолютна предпоставка за снабдяване с разрешение по този нормативен ред. Наредбата е издадена на основание чл. 24, ал. 1, т. 16 ЗЧРБ, с който се визират основания за получаване на разрешение за продължително пребиваване, респ. наличието на издадено разрешение по Наредба № 1/2002 г. е необходимо условие за получаване на разрешение за продължително пребиваване в страната по смисъла на чл. 23, ал. 1, т. 2 ЗЧРБ от службите за административен контрол на чужденците. В чл. 3 от Наредбата изрично е предвидено, че срокът на издадено разрешение за извършване на дейност с нестопанска цел започва да тече от датата на издаденото разрешение за продължително пребиваване на основание чл. 24, ал. 1, т. 16 ЗЧРБ. Съгласно чл. 4 от Наредбата за издаване на разрешение за извършване на дейност с нестопанска цел се подава молба-декларация по образец съгласно приложение № 2 до министъра на правосъдието чрез дипломатическите и консулските представителства на Република България. Текстът на чл. 8, ал. 1 предвижда, че молбата за продължаване на разрешение за извършване на дейност с нестопанска цел заедно с необходимите документи се подава не по-късно от един месец преди изтичане на действащото разрешение. Нормите на чл. 5 и чл. 8, ал. 2 от Наредбата изброяват задължителната документация, която се прилага към заявлението за продължаване на разрешение за извършване на дейност с нестопанска цел. Според чл. 10 от Наредбата, отказът за издаване или продължаване на разрешение за извършване на дейност с нестопанска цел е възможен в шест хипотези, една от които (послужила като основание за постановяване на оспорената заповед) е, когато представеният план за дейността или отчета за неговото изпълнение са необосновани или са с недоказана общественополезна дейност (т. 2). При всички случаи контролът за законосъобразност на заповедта по чл. 10 от Наредбата обхваща спазването на предписания ред за преценка основателността на искането за продължаване на разрешението за извършване на дейност с нестопанска цел, както и наличието на възприетото от органа фактическо основание. От данните по административната преписка се установява съблюдаване на регламентираните в подзаконовия нормативен акт условия и ред за постановяване на оспорения отказ да бъде удовлетворена молбата за продължаване на разрешението на жалбоподателката за извършване на дейност с нестопанска цел. От представените писмени доказателства се извежда по несъмнен начин и наличието на релевантните юридически факти, включени във фактическия състав, правопораждащ правото на органа да се произнесе на визираното в заповедта основание. Въз основа на изготвените докладни записки и събраните документи по чл. 8, ал. 2, вр. с чл. 5, ал. 1 от Наредбата, министърът на правосъдието, на основание чл. 6, ал. 1, във вр. с чл. 4, чл. 5, ал. 1, т. 6 и чл. 10, т. 2 от Наредбата законосъобразно е отказал продължаване на разрешението за жалбоподателката за извършване на дейност с нестопанска цел в Република България. При осъществяване на властническите си правомощия по чл. 10, т. 2 от Наредбата, министърът действа в условията на обвързана компетентност и при наличие на предвидените материалноправни условия и предпоставки за издаване на административния акт, е длъжен да откаже продължаване на разрешението за извършване на дейността. След като жалбоподателката в нарушение на чл. 46, ал. 1 ЗЮЛНЦ, към 30.06.2011 г. не е представила отчет за дейността на фондацията за календарната 2010 г., в т. ч. годишният доклад по чл. 40, ал. 2 ЗЮЛНЦ, годишен финансов отчет и информация за дейността по чл. 38 ЗЮЛНЦ, а представеният план за определяне предмета и целта на дейност на фондацията за периода септември 2010 г. до 2014 г. и отчет за извършената дейност през периода януари - август 2010 г. не съответства на приетите цели и на средствата, чрез които целите ще бъдат постигнати и като такива са необосновани и с недоказана общественополезна дейност, административният орган обосновано е приел, че не са ангажирани надлежните доказателства по чл. 5, ал. 1, т. 6 от Наредбата и е поставена под съмнение обществената полза от фондация, която публично не отчита своята дейност. В обстоятелствената част на акта подробно са описани и анализирани заявените цели на фондацията и средствата за постигането им, като е посочено, че единственото отчетено мероприятие е "проведени семинари и изложби на тема история на Филипините и природни забележителности на Филипините", които дейности не съответстват на заложените цели и средствата за тяхното постигане. Акцентирано е на обстоятелството, че в представения План за дейността на фондацията за периода до 2014 г. са предвидени дейности, свързани с популяризиране на "историята, културата, традициите, уникалната флора и фауна на Филипините", които не съответстват на регистрираните общественозначими цели на фондация "Филипинас прогрес", а именно: "Развитието и утвърждаването на гражданското общество, духовните ценности, образованието, науката, изкуството и културата в Република България". Жалбоподателката не оспорва така описаните факти и тяхната правна интерпретация, нито ангажира оборващи ги доказателства. Противно твърденията в жалбата, обстоятелството, че към молбата за продължаване на разрешението за извършване на дейност с нестопанска цел е представила необходимият набор от документи по чл. 5, ал. 1, т. 1, 2, 3, 4, 5 и 7 и чл. 8, ал. 2 от Наредбата, не означава, че административният орган дължи позитивно решение по искането й. При всяко произнасяне по реда на чл. 8, вр. с чл. 6 от Наредбата, министърът е длъжен да провери налице ли са изискуемите се предпоставки за продължаване на разрешението за осъществяване на дейността с нестопанска цел, като съществуването на регистрирано юридическо лице с нестопанска цел е само една от тях. Министърът на правосъдието извършва преценка във всеки отделен случай, дали чужденецът желае да извършва дейност с нестопанска цел или някакъв друг вид дейност. За да се стигне до обоснована преценка, следва да се установи точно каква е целта, средствата и какъв е предметът на дейност на регистрираното от чужденеца юридическо лице с нестопанска цел, като органът не само може, но е и длъжен да извършва текущ и ежегоден контрол за спазване заявения предмет, цел и средства за дейността. В същия смисъл виж: решение № 6783/3.07.2003 г. по адм. д. № 2332/2003 г. на петчленен състав на ВАС. Неоснователен е доводът за незаконосъобразност на заповедта, поради нарушение на чл. 6, ал. 1 от Наредбата. Визираният в хипотезата на цитираната норма едномесечен срок за произнасяне, считано от получаване на документите е инструктивен, касае произнасянето по заявленията за издаване на първоначално разрешение и неспазването му не може да има за последица незаконосъобразност на акта. Още повече, че бездействието на министъра по молбата - декларация от 13.09.2010 г. е следвало да бъде оспорено по реда на чл. 58, ал. 1 АПК. Поради това, в контекста на изискването на чл. 6 от Наредбата, жалбоподателката не може да се позовава на нарушение на принципа на бързина и процесуална икономия в административно производство, което е с друг предмет, а именно - продължаване на вече издадено разрешение по чл. 7. В конкретния случай е несъмнено, че постъпилата молба-декларация и приложените към нея документи не удовлетворяват нормативните изисквания и не обосновават наличието на визираните материалноправни предпоставки за продължаване на издаденото разрешение за извършване на дейност с нестопанска цел, ето защо не е нарушен и принципът на съразмерност по чл. 6 АПК. Извършеното в заповедта позоваване на нарушение на чл. 4 от Наредбата, във връзка с обстоятелството, че молбата - декларация на Саплор Мила Сагнеп не е подадена чрез дипломатическите и консулски представителства на Република България, макар и незаконосъобразно, е ирелевантно за спора, т. к. не е послужило като самостоятелно основание за оспорения отказ и не попада в обхвата на приложимата норма на чл. 10, т. 2 от Наредбата. В контекста на изложените съображения, атакуваната заповед е валиден административен акт, издаден от компетентен орган, при спазване на материалния закон и в съответствие с целта му. Жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. 5-то АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,