Решение № 10872 от 7.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14741/2019 г.

Решение № 10872 от 7.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14741/2019 г., IV о., докладчик съдията Тодор Петков Производството пред тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 1770 от 02.10.2019 г. по адм. дело № 1916/2018 г. Административен съд – Варна ИЗМЕНЯ Заповед № 1371/12.04.2018 г. на Кмета на Община Варна, както следва: - В т. IV. 1. намалява пазарната оценка на самостоятелен обект с идентификатор 10135.1030.298. 1. 23 представляващ апартамент 23, находящ се в [населено място], [адрес], ведно с прилежащото избено помещение № 23 и 0, 7470% от общите части на сградата от 129 224. 00 лв. без включен ДДС на 87 455. 00 лв без включен ДДС; - В т. IV. 2. увеличава пазарната оценка на 39 кв. м. ид. ч. от ПИ с идентификатор 10135.1030.298, от 11 442. 00 лв. без включен ДДС на 25 935. 00 лв. без включен ДДС; - В т. V. 2. увеличава дължимия от Община Варна ДДС на осн. чл. 45, ал. 5, т. 1 от ЗДДС от 2 288. 40 лв. на 5 187. 00 лв.; - В т. VI. 1. намалява разликата между продажните цени на двата имота от 117 782. 00 лв. на 61 520. 00 лв.; - В т. VI. 2. намалява размера на дължимия от М. Янчева данък на осн. чл. 47, ал. 2 от ЗМДТ от 3 359. 82 на 2 972. 05 лв.; - В т. VI. 3. намалява размера на дължимия от М. Янчева ДДС на осн. чл. 45, ал. 7 и § 1, т. 5, "б" от ДР на ЗДДС от 23 556. 40 лв. на 12 304. 00 лв.; - В т. VI. 4. намалява размера на дължимите от М. Янчева режийни разноски на осн. чл. 79, ал. 1, т. 1, б. "б" от НРПУРОИ на община Варна от 2 584. 48 лв. на 2286. 18 лв. и ОСЪЖДА Община Варна да заплати на М. Янчева сторените в производството разноски в размер на 1060 (хиляда и шестдесет) лева. Срещу така постановеното съдебно решение са постъпили две касационни жалби: Първа по дата с вх. № 15642/22.10.2019 е от М. Янчева, чрез процесуалния си представител адв. М. Котари, срещу решението в частта, в която административния акт е изменен. Касационния жалбоподател счита, че решението е неправилно. При подробно изложени съображения, прави искане да се отмени съдебния акт и да се постанови нов, с който да се уважи жалбата. Претендира присъждане на съдебно-деловодни разноски и адвокатски хонорар. Втора, с вх. № 15784/24.10.2019 г. в Административен съд – Варна е жалбата на Кмета на община Варна подадена от юрисконсулт П. Цветанова, с която се обжалва горепосочения съдебен акт. В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на горецитираното решение и се прави искане същото да бъде отменено и да се остави жалбата без разглеждане като недопустима и да се прекрати производството. В режим на евентуалност прави искане жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Участващият в касационното производство по делото представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че и двете жалби са неоснователни. Касационната жалба на М. Янчева е подадена в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14-дневен срок от съобщаване на решението, което е станало на датата 08.10.2019 г., подписана е от надлежно упълномощен адвокат на страна спрямо която обжалваното решение е неблагоприятно – изискване по чл. 210, ал. 1 АПК. С оглед тези факти, касационната жалба е процесуално допустима. Настоящият касационен състав на ВАС намира, че е процесуално допустима и касационната жалба на Кмета на община Варна, тъй като е подадена в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14-дневен срок от съобщаване на решението, което е станало на датата 10.10.2019 г от надлежна страна спрямо която обжалваното решение е неблагоприятна – изискване по чл. 210, ал. 1 АПК. С оглед тези факти, касационната жалба е процесуално допустима Разгледана по същество, касационната жалба на М. Янчева, е основателна, а касационната жалба на Кмета на община Варна е неоснователна, по следните съображения: За да постанови описания в началото правен резултат, с който се изменя Заповед № 1371/12.04.2018 г. на Кмета на Община Варна в описаните точки, първоинстанционния съд е приел, че жалбата на М. Янчева е допустима. При извършена служебна проверка на административния акт на основание чл. 168, ал. 1 АПК, съдът е констатирал, че същият е издаден от кмета на община Варна като орган на изпълнителната власт с определени по ЗМСМА правомощия, в писмена форма, а от съдържанието му се установява наличието на императивно изискуемите реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК. Съдът не е установил съществени нарушения на административнопроизводствените правила. На следващо място от административния съд е възприето, че основания спорен между страните въпрос е размера на приетите с решението на Общински съвет пазарни оценки на заменяемите вещи въз основа на които е издадена оспорената заповед. Съдът след като е извършил преценка на относимите доказателства, в това число основна и допълнителна съдебно-оценителна експертиза е приел, че жалбата е основателна и процесната Заповед № 1371/12.04.2018 г. на кмета на Община Варна следва да се измени в оспорените части чрез намаляване на пазарната цена на процесните 39 кв. м ид. ч. от ПИ с идентификатор 10135.1030.298 от 11 442, 00 лв., без включен ДДС на 25 935, 00 лв. без ДДС, а на апартамент № 23 находящ се в [населено място], [адрес] и прилежащите му части – от 129 224, 00 лв. без включен ДДС на 87 455, 00 лв. без ДДС. Съответно на това изменение следва да бъде изменена заповедта и в нейната т. V. 2. относно дължимия на осн. чл. 45, ал. 5, т. 1 от ЗДДС данък върху добавената стойност от Община Варна върху продажната цена на 39 кв. м. ид. ч. – от 2 288, 40 лв. (при цена 11 442, 00 лв.) на 5 187, 00 лв. (при цена 25 935, 00 лв.). По идентични съображения следва да бъде изменена и т. VІ от заповедта относно дължимите за плащане от М. Я. суми, при съобразяване на императивната разпоредба на чл. 46, ал. 2, т. 1 от ЗМДТ, т. е. с основа данъчната оценка на ап. 23 от 114 309, 60 лв, която е по-висока от определената пазарна такава от 87 455, 00 лв, както следва: 1. Разликата между продажните цени на двата имота – от 117 782, 00 лв. на 61 520, 00 лв.; 2. Данък на осн. чл. 47, ал. 2 от ЗМДТ в размер на 2, 6 % върху данъчната оценка на имота – частна общинска собственост – 114 309, 60 лв., т. е. сумата 2 972, 05 лв. вместо 3 359, 82 лв.; 3. ДДС на осн. чл. 45, ал. 7 и § 1, т. 5 б. "б" от ДР на ЗДДС в размер на 20% върху продажната цена от 87 455, 00 лв. или сумата 17 491, 00 лв., от която следва да се приспадне дължимия от Община Варна ДДС в размер на 20% върху продажната стойност на 39 кв. м. ид. ч. в размер на 25 935, 00 лв, или 5187, 00 лв., т. е. дължими от жалбоподателката са 12 304, 00 лв.; 4. Режийни разноски на осн. чл. 79, ал. 1, т. 1 б. "б" от НРПУРОИ в размер на 2% върху данъчната оценка на ап. 23 от 114 309, 60 лв. или сумата 2 286, 18 лв. вместо 2 584, 48 лева. Настоящата инстанция, в изпълнение на задължението си за служебна проверка за валидността и допустимостта на съдебното решение, визирано в чл. 218, ал. 2 АПК, намира, че същото е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Със заповед № 1371 от 12.04.2018 г. на Кмета на община Варна на основание чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА, чл. 36, ал. 1, т. 4 от ЗОС, във връзка с чл. 27, т. 4 от НРПУРОИ на Общински съвет – Варна и в изпълнение на решение № 1061-2 и 1061-2-1 по протокол № 26 от заседание на Общински съвет Варна проведено на 31.01.2018 г. е наредено да се прекрати съсобствеността между община Варна от една страна и от друга страна М. Янчева, при реда и условията описани в индивидуалния административен акт. С разпоредбата на чл. 36 ЗОС и Раздел втори от НРПУРОС на ОбС-Варна може да се обоснове извода, че процедурата по прекратяване на съсобствеността е сложен фактически състав. Същата започва с решение на общинския съвет, издаване въз основа на него на заповед на кмета на общината и приключва със сключване на договора. Решението на общинския съвет е властническо волеизявление, взето от овластен орган на местното самоуправление в изпълнение на нормативно заложената му управленска функция във връзка с разпореждането с имоти общинска собственост, то представлява индивидуален административен акт. Съгласно чл. 61 АПК индивидуалните административни актове следва да бъдат съобщени на заинтересованите лица. Изпълнението на това задължение не може да бъде дерогирано от разпоредбата на чл. 22, ал. 2 ЗМСМА, която изисква решенията на общинския съвет да се разгласяват в 7-дневен срок от приемането им. Тук следва да се направи разлика между използваните от законодателя термини, а именно "съобщаване"т. е информиране, даване на сведение и "разгласяване"т. е. даване на гласност. Реда за съобщаване индивидуалния административен акт е посочен в чл. 61 АПК, съгласно същия в редакцията му действала към момента на решението на ОбС-Варна това става чрез устно уведомяване за съдържанието на акта, което се удостоверява с подпис на извършилото го длъжностно лице или чрез отправяне на писмено съобщение, включително чрез електронна поща или факс, ако страната е посочила такива, а ако адреса на някое от заинтересованите лица не е известен или същото не е намерено на посочения от него адрес –чрез поставяне на таблото за обявление, на интернет страницата на съответния орган или се оповестява по друг обичаен начин. Узнаването че такъв акт съществува не отговаря на въведеното в закона изискване за надлежно съобщаване, още повече че адресата следва да бъде уведомен и за съдържанието на акта. Видно е, че в издадения административен акт е направено позоваване на Решение № 1061-2 и 1061-2-1 по протокол № 26 от заседание на Общински съвет Варна. При издаването на горецитираната заповед кметът на общината действа при условията на обвързана компетентност, т. е. въз основа на решението на общинския съвет след като същото бъде надлежно съобщено по реда на чл. 61 от АПК и след като влезе в законна сила, чак тогава кметът на общината следва да издаде заповедта по чл. 36, ал. 1, т. 4 от ЗОС. Административния съд е изследвал този въпрос единствено и само на плоскостта за допустимост на жалбата, а не и по отношение на законосъобразността на административния акт. В конкретния случай, видно от мотивите на обжалваният съдебен акт, решаващият състав не е изследвал и не е изяснил въпроса дали при издаване на обжалвания административен акт съответното решение на общинския съвет послужило като основание за издаването му, прието на заседанието на 31.01.2018 г., е било съобщено по реда на чл. 61 от АПК, по какъв начин, кога е направено същото и респективно - влязло ли е в сила към датата на издаване на заповедта - 12.04.2018 година, съответно същото дали е произвело действие. След като установи този факт, административния съд следва да извърши нова проверка по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК. Въз основа на гореизложеното следва да се приеме за основателен довода на М. Янчева. Наведения от процесуалния представител на Община Варна, довод за несъгласие с направения от административния съд извод, че решението на М. Янчева е станало известно едва с връчването на оспорването на заповедта следва да се приеме за неоснователен, предвид установеното по – горе нарушение на съдопроизводствените правила. Предвид установеното от настоящата съдебна инстанция следва да се приеме за неотносим и довода на процесуалния представител на Община Варна отнасящ се до размера на пазарните оценки, тъй като следва да се установи от първоинстанционния съд дали решението на Общински съвет Варна е произвело правно действие, даващо основание на кмета на община Варна да издаде обжалваната заповед. С оглед изложеното, първоинстанционното решение следва да бъде отменено, делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда, който да установи спазен ли реда за съобщаване на решението на Общински съвет –Варна по реда на чл. 61 от АПК и същото влязло ли е в законна сила, след което следва да извърши нова проверка на обжалвания административен акт по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК. По претенциите за разноски съобр. чл. 226 АПК следва да се произнесе съдът при новото разглеждане на делото. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2 във вр. чл. 221, ал. 2, предл. 2 от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,