Решение № 3042 от 9.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9576/2020 г.

Решение № 3042 от 9.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9576/2020 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 1, ал. 2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Образувано е по касационна жалба от Столична община чрез процесуалния й представител ст. юрк. К. Керемидчиев против решение № 3315 от 26.06.2020 г., постановено по адм. д. № 564/2020 г. по описа на Административен съд –София град, с което СО е осъдена да заплати на "АБМ-Проекти" ЕООД – гр. София на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ сумата от 600 (шестстотин) лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане, както и разноски в размер на 625 лв. Касационният жалбоподател твърди неправилност и необоснованост на съдебното решение - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението да бъде отменено, като бъде постановено ново по същество, с което бъде отхвърлена исковата молба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност. Редовно призован за съдебно заседание, касаторът, Столична община, се представлява от ст. юрк. Керемидчиев, който поддържа касационната жалба, оспорва писмения отговор, а по същество твърди неправилност на атакуваното съдебно решение по съображения, подробно развити в депозирани по делото писмени бележки. Ответникът, "АБМ-Проекти" ЕООД- гр. София, редовно призован, не изпраща представител. От процесуалния му представител адв. В. Върбанов е депозиран писмен отговор на касационната с подробно развити в него съображения за неоснователност на същата, съответно – за правилност. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд –София град е осъдил Столична община да заплати на "АБМ-Проекти" ЕООД- гр. София на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ сумата от 600 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане, както и разноски в размер на 625 лв. За да стигне до този правен резултат, АССГ, след обсъждане на събраните по делото доказателства и след анализ на съдебната практика на ВКС и ВАС по присъждане по реда на ЗОДОВ на обезщетение за имуществени вреди - платени адвокатски възнаграждения за защита по административно-наказателни дела, е стигнал до извода, че така предявеният иск е доказан и основателен. По делото безспорно е установено обстоятелството, че с НП № РА-21-17 от 31.03.2016 г., на директор на дирекция "Общински строителен контрол" – НАГ, СО е наложила на "АБМ-Проекти" ЕООД – гр. София имуществена санкция в размер на 50 000 лв. на осн. чл. 87, ал. 1, т. 1 от Наредба за преместваемите обекти, за рекламните, информационните и монументално-декоративните елементи и за рекламната дейност на територията на Столична Община. Наказателното постановление е обжалвано от ответникът по реда на ЗАНН и с Решение от 09.05.2017 г., постановено по НАХД № 7672/2016 г. по описа на Софийски районен съд това НП е отменено. Решението на съда е обжалвано и с Решение № 6791 от 17.11.2017 г. постановено по адм. д. № 6919/2017 г. по описа на Административен съд –София град е оставено в сила. В производството по оспорване на НП, ищецът е представляван от адв. Б. Дойчинов, видно от пълномощно и договор за правна защита и съдействие (л. 66) представен по НАХД № 7672/2016 г. по описа на СРС, като дружеството -жалбоподател е заплатило на адвоката в брой при подписване на договора сумата от 600 лв адвокатско възнаграждение. Въз основа на така установената фактическа обстановка и, базирайки се на ТР № 1/15.03.2017 г. по т. д. № 2/2016 г. на ОСС на І и ІІ колегии на ВАС, административният съд е заключил, че платеното в съдебното производство по атакуване на наказателното постановление адвокатско възнаграждение съставлява имуществена вреда, която е в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление. По горните съображения АССГ е уважил предявения от "АБМ-Проекти" ЕООД иск и е осъдил Столична Община да му заплати на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ обезщетение за имуществени вреди в размер на 600 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане, както и разноски в размер на 625 лв. Съдебното решение е правилно. Съдът е обсъдил доказателствата, становищата на страните и приложимата материалноправна уредба, въз основа на което е формирал правните си изводи, които се споделят напълно от настоящата съдебна инстанция. Правилно административният съд е квалифицирал адвокатското възнаграждение за процесуална защита в съдебните производства по обжалване на наказателно постановление, ако същото е заплатено, като имуществена вреда, причинена пряко от отмененото наказателно постановление. Видно от мотивите на Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г., постановено по т. д. № 2/2016 г. на ОСС на І и ІІ колегии на ВАС, разходите по ангажиране на адвокатска защита в производството по обжалване на наказателно постановление във всичките му фази – пред районния съд по ЗАНН и пред касационната инстанция по реда на АПК, (макар адвокатската защита да не е задължителна) се явява имуществена вреда за адресата на НП и съставлява пряка и непосредствена последица от отмененото наказателно постановление, а не неприсъщ или луксозен разход. По силата на чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждащото действие. Ищецът - ответник в настоящото производство, не би заплатил адвокатско възнаграждение и заплатената на това основание сума не би представлявала вреда за него, ако не беше издаденото и отменено впоследствие като незаконосъобразно наказателното постановление. Макар и да липсва нормативно установено задължение за процесуално представителство по реда на ЗАНН, адвокатската защита при атакуване законосъобразността на наказателно постановление се явява нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, поради което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт- наказателното постановление. Това е така, тъй като намаляването на имуществото на едноличния търговец вследствие заплатени суми за адвокатско възнаграждение, е предизвикано от издаването на наказателното постановление, с което е наложено административното наказание глоба, което административнонаказаният е считал за незаконосъобразно наложено. По горните съображения и съгласно ТР № 1 от 15.03.2017 г. по т. д. № 2/2016 г. по описа на ВАС (задължително за съдилищата и органа, издал отмененото НП с оглед разпоредбата на чл. 130, ал. 2 от ЗСВ) при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. В случая са осъществени всички кумулативно изискуеми по закон предпоставки за ангажиране отговорността на държавата за вреди по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ: Налице е отменено по съдебен ред като незаконосъобразно наказателно постановление, издадено от административен орган (обстоятелство, определящо издаването на НП при упражняване на изпълнителна административна власт), от отмененото като незаконосъобразно НП реално са претърпени имуществени вреди във вид на заплатени за съдебното производство по обжалването му разноски за един адвокат, платените суми за адвокатски хонорар са в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с отмененото НП. По изложените по - горе съображения касационната жалба се явява неоснователна, а атакуваното с нея съдебно решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на ответника за присъждане на разноски е направено своевременно и е основателно, но не следва да бъде уважено, тъй като не е представил доказателства за направени такива пред настоящата инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд