Решение № 4751 от 20.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1345/2016 г.

Решение № 4751 от 20.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1345/2016 г., VII о., докладчик съдията Мирослава Керимова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Ш. С. Т., гражданин на Ч., срещу решение № 7668/08.12.2015 г. на Административен съд С. град по адм. д. № 10717/2015 г. Въвежда касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК – неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Ответникът, Началник на Гранично полицейско управление С. представя писмено становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес, срещу съдебен акт по чл. 208 АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Производството пред АССГ е образувано по жалба на Ш. С. Т., гражданин на Ч. срещу заповед рег. № 8177 ОЧ-25/18.10.2015 г. на Началник Г. – С., с която на основание чл. 95 ЗМВР и чл. 44, ал. 6, ал. 8 и ал. 10 от Закона за чужденците в Р. Б. е разпоредено принудително настаняване на жалбоподателя в Специален дом за временно настаняване на чужденци към Дирекция "Миграция" – МВР [населено място]. За да отхвърли жалбата срещу заповедта, съдът е приел, че същата е издадена от компетентен орган, във валидна писмена форма, при правилно приложение на материалния и процесуалния закон, както и в съответствие с целта на закона. Заповедта с правно основание чл. 95 ЗМВР и чл. 44, ал. 6, ал. 8 и ал. 10 от Закона за чужденците в Р. Б., по правната си природа е мярка, обезпечаваща изпълнението на принудителното отвеждане до границата. С оглед характера и предназначението й тази мярка се прилага само при невъзможност да се приложат ефективно други достатъчни, но по-леки принудителни мерки и при наличие на конкретни данни за реална опасност да се осуети изпълнението на наложената принудителна административна мярка. В настоящия казус правилно е прието, че са налице предпоставките за постановяване на акта - наложена мярка и съществуваща реална опасност от укриване. Позоваването на подадена молба за убежище по ЗУБ след заповедта за принудително настаняване не се отразява на законосъобразността на оспорената в настоящото производство заповед. Съгласно чл. 44, ал. 2 ЗЧРБ при налагане на мерки по този закон се отчита наличието на производства по ЗУБ, но в настоящия казус това е направено от една страна след налагане на ПАМ, а от друга, предвид целта на тази мярка за осигуряване на изпълнението на другите мерки, то последващото подаване на молба по ЗУБ следва да се цени с оглед забавяне и препятстване на изпълнението на мярката по чл. 39 а ЗЧРБ. Поради това искането по ЗУБ не води до незаконосъобразност на настоящата заповед. Неоснователни са и доводите във връзка с разпоредбата на чл. 15 от Директива 2008/115 ЕО. Изискването на тази норма е свързано с преценка за възможността да се приложи друга по-лека мярка, което е изпълнено. В тази насока с оглед характера на мярката като обезпечителна относно изпълнението на други наложени на лицето ПАМ, при обсъждането на конкретните обстоятелства е обосновано налагането на този вид мярка, а не по-лека такава, каквато е претенцията на жалбоподателя. Следователно не е допуснато нарушение на процедурните правила и съответно е приложен правилно материалния закон. При направения обоснован извод за законосъобразност на заповедта, съдът е приложил правилно материалния закон. При постановяване на решението съдът е обсъдил фактическите обстоятелства, свързани с правния спор относно законосъобразността на заповедта по чл. 44, ал. 6 ЗЧРБ, като налагащата се от това фактическа обстановка е установена правилно и съобразно доказателствата. Издаването на заповедта се предпоставя от осъществяването на предпоставките, предвидени в посочената разпоредба. В настоящата хипотеза това е опасността от укриване по смисъла на § 1, т. 4 в от ДР ЗЧРБ. От обстоятелството, че лицето е направило опит да излезе от страната с преправен паспорт, представена неистинска лична карта, а също така е констатирано, че граничните печати са неистински, е направен извод, че по същество не притежава валидни документи за идентификация. При преценката на данните може да се направи обосновано предположение за отклонение от изпълнение на акта. Поради това обосновано е прието, че са проявени елементите на фактическия състав на чл. 44, ал. 6 ЗЧРБ. Актът е издаден от компетентен орган, в изискващата се форма и при спазване на процедурните правила. Не са налице касационни основания за отмяна на решението. То е правилно и следва да се остави в сила. Предвид изхода на спора, на ответника се дължат направените разноски в размер на 300 лв. юрисконсултско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК настоящият състав на седмо отделение на Върховен административен съд Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 7668/08.12.2015 г. на Административен съд С. град по адм. д. № 10717/2015 г. ОСЪЖДА Ш. С. Т., гражданин на Ч., да заплати на Главна дирекция "Гранична полиция" сумата от 300 лв., представляващи разноски по делото. Решението е окончателно.