Решение № 7288 от 4.7.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ) срещу Решение 402/27.10.2022 г. на Административен съд (АС) Стара Загора постановено по адм. дело 747/2021 г. С обжалваното решение е отменено Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ, за кампания 2019 г., изх. 02-240-6500/9957 от 05.08.2021 г. (УП изх. 02-240-6500/9957 от 05.08.2021 г.) на заместник изпълнителния директор на ДФЗ, в частта относно извършеното намаление на исканите суми по Подмярка 13.1/НР 1, Подмярка 13.2/НР 2, Схема за единно плащане на площ (СЕПП), Схема за преразпределително плащане (СПП), Схема за обвързано подпомагане на протеинови култури (СПК) и Схема за плащане за селскостопански плащания, които са благоприятни за климата и околната среда - зелени директни плащания (ЗДП); преписката е върната на административния орган за ново произнасяне по заявлението на Д. Стоянова, съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в решението. Касаторът обжалва съдебното решение като твърди, че то е неправилно поради несъобразяването му с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излага подробни съображения в подкрепа на становището си, че извода на съда, че оспореният административен акт е немотивиран, е неправилен. Сочи, че становището, представено с придружителното писмо до съда, съдържа мотивите за издаване на процесното уведомително писмо, тъй като в него са конкретизирани съответните основания, довели до направените с акта намаления и оторизираната сума. Счита, позовавайки се на ТР 16/31.03.1975 г., че по този начин административният акт е мотивиран, поради изпращане на становището ведно с административната преписка преди насрочване и провеждане на първо по делото открито съдебно заседание. Оспорва изводите на съда относно изготвения доклад от извършената проверка на място. Моли обжалваното решение да се отмени и да бъде потвърдена законосъобразността на оспорения административен акт. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Прави възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар. Касационният жалбоподател се представлява от ст. юрк. Василева. Ответникът по касация Д. Стоянова не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна по следните съображения. За да отмени обжалваното уведомително писмо съдът е приел, че то е издадено от компетентен орган, но административният орган не е спазил императивното изискване на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК за мотивиране на административния акт. Посочил е, че проверката на съдържанието на административния акт сочи на липса на фактически и правни основания за издаването му. Мотивите за издаване на акта се сочат едва в съдебна фаза на процеса в писмено становище от ответника. Подробно е обсъдил посоченото в писменото становище. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът е установил вярно фактическите обстоятелства и правилно е приложил релевантните правни норми. От фактическа страна е установил, че Д. Стоянова е подала на Заявление за подпомагане 2019 г., форма за Физически лица с приложени в табличен вид използваните парцели през 2019 г. в землищата на [населено място], община Кърджали, област Кърджали и в гр. Кърджали. Заявлението е регистрирано с Уникален идентификационен номер (УИН) 24/160519/12158. Извършена е автоматична проверка на въведените данни в заявлението, както и проверка на място, за които са приложени докладна записка, контролен лист и уведомително писмо. На 05.08.2021 г. заместник изпълнителният директор на ДФЗ е издал оспореното Уведомително писмо изх. 02-240-6500/9957. Правилно съдът е приел, че оспореното уведомително писмо е издадено от компетентен орган, но е немотивирано, с което не е спазено изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК административният акт да съдържа правните и фактически основания за издаването му. От изложеното в таблиците и поясненията под таблиците на Уведомително писмо изх. 02-240-6500/9957 от 05.08.2021 г. издадено от заместник изпълнителния директор на ДФЗ не може да се установи причината (фактическите основания), поради която е извършено намаление по съответните схеми и мерки за кампания 2019. Поясненията под таблица 1, конкретно за колона 3 Намаления визират множество различни хипотези и при липсата на конкретно посочени факти, относими към подаденото заявление за подпомагане, не може да се прецени коя от визираните в поясненията хипотези органът е приел, че е налице. Множеството правни основания, съдържащи се бланкетно във всяко Уведомително писмо издавано от касатора, не представляват конкретно правно основание, на което е постановен конкретния отказ спрямо конкретния адресат. Актът съдържа изключително оскъдни и бланкетни мотиви, които по никакъв начин не позволяват да се направят ясни и категорични изводи, при посочената като искана от заявителя Д. Стоянова сума по схема/мярка: Подмярка 13.1/НР 1, Подмярка 13.2/НР 2, СЕПП, СПП, СПК, ЗДП защо и как е достигнато до извода, че на същите следва да бъдат направени посочените конкретни намаления. Причината за намаляването на исканата субсидия е посочена в хода на съдебното производство. Мотивите на съда, относно немотивираността на оспорваното уведомително писмо, са правилни и не следва да се преповтарят като настоящата инстанция препраща към тях на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК. Неоснователно в касационната жалба се сочи, че административният акт е мотивиран. В чл. 10б, ал. 1 от Наредба 5/2009 г. е посочено, че Държавен фонд Земеделие Разплащателна агенция, уведомява кандидата чрез уведомително писмо за извършените оторизации и плащания по схемите и мерките по чл. 1 по реда на АПК. Законът за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) и цитираната наредба не отменят изискването за мотивиране на акта. Органът дължи посочване на правни и фактически основания за постановения отказ за подпомагане. Наличието им е гаранция за правото на защита на земеделския производител, а така също и гаранция за възможността за извършване на съдебна проверка на оспореното УП. Вярно е соченото от касационния жалбоподател, че мотивите на акта, съгласно ТР 16/1975 г. на ОСГК на РБ могат да бъдат изложени и отделно от самия акт, в съпроводителното писмо или в друг документ, най-късно до изпращането на жалбата срещу акта на по-горния административен орган, ако изхожда от същия административен орган, който е издал акта. Липсата на мотиви към първоначалния административен акт не съставлява съществено нарушение на закона и в случаите, при които по-горният административен орган е потвърдил мотивирано акта. В случая конкретни съображения за извършените намаления не се намират в нито един от посочените в тълкувателното решение видове документи. Посоченото в уведомителното писмо, че общата оторизирана сума е изчислена чрез Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК) след извършването на задължителни административни проверки и/или проверки на място (в съответствие с чл. 37 от ЗПЗП) на данните в подаденото заявление за подпомагане и че тези данни са сравнени със съответната налична информация, съдържаща се във външните регистри на ИСАК, поддържани на основание чл. 30 от ЗПЗП не изпълнява изискването за позоваване на друг документ, в който се съдържат мотивите на частичния отказ. Представеният доклад за проверка на площи и други документи, във връзка с извършената проверка, не могат да се приемат за мотиви на акта. В УП изх. 02-240-6500/9957 от 05.08.2021 г. липсва препращане към доклада или друг документ, за да се приеме, че констатираните в него или в тях факти са възприети от органа - издател на акта и същите са фактическите основания за отказа за подпомагане. Към съпроводителното писмо за изпращане на жалбата и административната преписка в съда е приложено становище изх. 02-240-6500/9957#3 от 26.01.2022 г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ. Становището изхожда от издателя на оспорения административен акт, но то не може да санира липсата на мотиви в първоначалния административен акт, защото не е в процедура по обжалване пред по-горестоящия административен орган. Излагането на мотиви към акта едва след сезирането на съда с жалба, както е в процесния случай, не може да се приеме, че изпълнява изискването за мотивираност на акта. Налице е съществено нарушение на правилата по мотивиране на уведомителното писмо, което е препятствало жалбоподателя да организира защитата си. Това е достатъчно основание за отмяна на оспорения административен акт като незаконосъобразен по смисъла на чл.146, т.2 АПК, противно на изложените от касатора в обратен смисъл твърдения. В този смисъл е и съдебната практика. Доводите на касационния жалбоподател относно изводите на съда относно истинността на изготвения доклад от проверка на място са принципно правилни, но не следва да се обсъждат, тъй като в уведомителното писмо липсва препращане към изготвения доклад от проверка на място. Обсъждането им не би променило изхода на спора. По същата причина не следва да се обсъждат и представените с касационната жалба доказателства, които като част от административната преписка, е следвало да се представят пред първата инстанция. Ответникът по касация не претендира разноски, поради което такива не му се присъждат. С оглед изхода на спора претенцията на касатора за разноски е неоснователна и не следва да се уважава. По изложените съображения решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение: