Решение № 9308 от 27.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10078/2011 г.

Решение № 9308 от 27.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10078/2011 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Съдебното производство по чл. 210, ал. 1 във вр. с чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е образувано по касационна жалба на Слави Младенов Славов от гр. Бургас, подадена чрез процесуалния му представител срещу решение № 90 от 06.06.2011 г., постановено по адм. дело № 62 от 2011 г. по описа на Административния съд - Ямбол. В касационната жалба се поддържа, че решението следва да се отмени като неправилно по изложени съображения за нарушение на приложимия закон и поради необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът - полицейски орган при Районно управление "Полиция" - Ямбол не изпраща представител и не взема становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, намира, че е подадена от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно, и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима, като разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение съдът в производство по чл. 269, ал. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) във вр. с чл. 145 АПК, образувано по жалба на Славов, е упражнил контрол за законосъобразност на заповед за задържане на лице от рег. № 7 от 13.01.2011 г., постановена на основание чл. 63, ал. 1, т. 1 ЗМВР от служител - инспектор в РУП Ямбол в качеството му на полицейски орган. Преценявайки законосъобразността на обжалваната заповед за налагане на принудителна административна мярка за задържане на лицето за срок от 24 часа на поддържаните от жалбоподателя основания за отмяна на заповедта и въз основа на представените от страните доказателства, съдът е приел за установено, че оспорената административна заповед е законосъобразна на всички основания по чл. 146 АПК и жалбата е отхвърлена като неоснователна. Обжалваното решение е правилно, като съдът е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху приложимия закон. От доказателствата по делото е установено, че Славов е задържан със заповед рег. № 3-8 от 12.01.2011 г. на полицейски орган на РУП Бургас на същата дата в 12 часа, като заподозрян в извършване на престъпление по ЗМ-02-1600/2010 г. С обжалваната пред първоинстанционния съд заповед рег. № 7 от 13.01.2011 г. същият е задържан на 13.01.2011 г. в 12 часа, като заподозрян в извършване на престъпление по ЗМ-697/29009 г. по описа на РУП Ямбол. От така установеното следва, че в случая по отношение на Славов са осъществени последователно две принудителни административни мерки, от два различни административни органа по различни поводи - различни преписки, образувани по заявителски материали, съответно в РУП Бургас и в РУП Ямбол, при което наведеният довод, че задържането по заповедта предмет на касационното решение е незаконосъобразна е неоснователен. Съгласно разпоредбата на чл. 64 ЗМВР наложената принудителна административна мярка по чл. 63, ал. 1, т. 1 ЗМВР не може да продължи повече от 24 часа, като в конкретния случай този срок е бил спазен. За приложението на чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е необходимо да има данни, че съответното лице е извършило престъпление. Не е необходимо тези данни да са пълни или категорично да уличават лицето в извършеното престъпление, тъй като дейността на полицейските органи, съгласно чл. 58 ЗМВР е да предотвратяват и разкриват престъпления. Приложението на чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е в рамките на оперативната самостоятелност на полицейските органи, с оглед преценката за наличието на връзка между задържаното лице и извършеното престъпление. По изложените съображения касационната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение