Решение № 7671 от 9.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5106/2010 г.
ВАСIV отделение09.06.2010 г.докладчик Добринка Андреева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение от 06.01.2010 г. по адм. д. № 02175/2006 г., постановено от Софийския градски съд, административно отделение, III "В" състав. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 7671 от 9.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5106/2010 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството е по чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на Кмета на район "Студентски" при Столична община, срещу Решение № от 06. 01. 2010 г. по адм. д. № 2175/2006 г., постановено от Софийския градски съд, административно отделение, III "В" състав в частта, с която е отменена негова Заповед № РД-64-03/20.03.2003 г., с която е определен като изцяло застроен бивш имот пл. № 3385, к. л. 10 по кадастрален план на гр. София, за частта, обозначена по букви И-К-Л -М-И на скица към заключението на вещо лице Недева, представляваща неразделна част от решението, с площ по графични данни приблизително от 194 кв. м., и тази част е определена като незастроена . Релевирани са доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и страдащо от порока необоснованост- касационни отменителни основания по чл. 209, ал. 1, т. 3 от АПК. Твърди се, че в обжалваната част имотът попада в обхвата на жилищен квартал с изградени комплекси от студентски общежития и сгради на образователни заведения, както и че тази част от имота е озеленена. Моли за отмяна на решението. В о. с. з. на ВАС чрез процесуалния си представител юрк. Недева и в писмено становище поддържа жалбата. Ответниците по делото Йорданка Ангелова Митарова, Николина Ангелова Минкова, Дончо Крумов Петров и Спас Крумов Петров не се явяват и не изпращат представител, а Спаска Ангелова Попчева лично и чрез адв. Хорозов от САК изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, с оглед приетите заключения на двете експертизи, установяващи, че частта от процесния имот по букви И-К-Л-М-И на скицата представлява затревен терен, през който няма данни да преминават подземни комуникации и данни за реализирано мероприятие "озеленяване". Касационната жалба е подадена от активнолегитимирана страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение, в производство по реда на чл. 33 - 45 ЗАП (отм.) вр. § 4 АПК, вр. чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ, образувано по жалба на Йорданка Ангелова Митарова, Спаска Ангелова Попчева, Николина Ангелова Минкова, Дончо Крумов Петров и Спас Крумов Петров срещу Заповед № РД-64-0З/20.0З. 200З г. на кмета на Столична община /CO/ район "Студентски", с която на основание чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ е одобрено решение № 1 по протокол № 1/27.02.200З г. на комисията при Район"Студентски", с което е определен като изцяло застроен бивш имот пл. N3385, к. л. 10 по кадастрален план на гр. София от 19З9 г., с площ по графични данни от 897 кв. м, собственост на техния наследодател Йордан Спасов Стоичков, Софийски градски съд отменил тази заповед за частта, обозначена по букви И-К-Л -М-И и оцветена в зелен цвят на скица към заключението на вещо лице Недева, представляваща неразделна част от решението и подписана от съдебния състав, с площ по графични - данни приблизително от 194 кв. м., и определил тази част като незастроена. За да достигне до извод за частична основателност на жалбата, СГС обсъдил доказателствата по делото и назначените две съдебно-технически експертизи. С приетата от него неоспорена от страните техническа експертиза, изготвена от вещо лице инж. Недева установил, че бивш имот пл. N 3385, съгласно действащия улично-регулационен план на м."Студентски град", одобрен със Заповед № 465/30.09.1975 г., попада в кв. 19 - отреден за "комплекс общежития и жилищно строителство", и в кв. 17 - отреден за образование, като частта от процесния имот по букви А-Б-В-Г-Д-Е-А, с площ по графични данни около 275 кв. м. попада в изградена двуетажна сграда, сервитута около нея и канализационен колектор със съответния сервитут за обслужване съгласно Наредба № 8 за правила и норми за разполагане на технически проводи и съоръжения в населени места; частта от процесния имот по букви Д-Е-Ж-З-Д, с площ по графични данни около 230 кв. м попада в асфалтирана улица; частта по букви Ж-З-И-К-Ж с площ около 184 кв. м. попада в затревен терен, през който преминават кабели за високо и ниско напрежение, частта по букви Л-М-Н-Л с площ по графични данни около 14 кв. м. попада в канализационен тръбопровод и сервитут, а частта от процесния имот по букви И-К-Л-М-И, с площ по графични данни около 194-кв. м попада в затревен терен, през който няма данни да преминават подземни комуникации. С назначена втора съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещо лице-озеленител инж. Цочева установил, че върху две от частите от бивш имот пл. N 3385, обозначени на скицата към заключението на вещото лице инж. Недева, а именно тази, заключена между букви Ж-З-И-К-Ж, с площ по графични данни около 184 кв. м., и тази по букви И-К-Л-М-И с площ по графични данни около 194 кв. м., няма реализирано мероприятие "озеленяване" и че върху тях има само самонасадила се тревна растителност. Въз основа на тези обстоятелства СГС с решението си, предмет на настоящата жалба, приел, че частта от бивш имот пл. N 3385 по к. л. 10 по кадастрален план на гр. София от 1939 г./с обща площ по графични данни от 897 кв. м/, заключена между букви И-К-Л-М-И с площ по графични данни около 194 кв. м. по скицата на в. л. Недева е свободна от застрояване, отменил като незаконосъобразна оспорената заповед на Кмета на Район "Студентски" при СО в тази й част и вместо това определил като незастроена посочената по-горе част от недвижимия имот, като отхвърлил като неоснователна жалбата на оспорващите в останалата й част. Решението на градския съд е правилно. При напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка СГС е достигнал до законосъобразни правни изводи. Известно е, че производството по чл. 11, ал. 4 е междинно на реституцията на земеделска земя, включена в строителните граници, и се развива преди произнасянето от общинската служба "Земеделие" /преди - ОСЗГ/ по искане за възстановяване на правото на собственост върху бивши земеделски земи. Представлява сложен фактически състав, който включва решението на техническата служба на общината за определяне на застроената площ, което се одобрява със заповед на кмета на общината, след влизане в сила на тази заповед се издава удостоверение и скица, а след това земеделската служба постановява своето решение. В конкретния случай, в процедурата по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ се преценява единствено дали е налице застрояване, като кметът на общината, съответно съдът, не се произнасят по реституирането на имота. В производството по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, каквото е настоящото, съобразно относимата към случая редакция - ДВ бр. 44/8 май 2001 г., се определя застроената част, респективно свободната от застрояване площ на претендиран за възстановяване по ЗСПЗЗ имот, при спазване на правилата и нормите по териториално и селищно устройство и на Наредбата за размера на необходимата земя при изграждане на строителни обекти /обн. ДВ, бр. 101 от 1982 г.; изм., бр. 53 от 1987 г./ В това производство не се обсъждат обстоятелства, свързани със законността на сградите, съоръженията и другите видове, неизчерпателно изброени в § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ строителни дейности, които са пречка за възстановяване на собствеността. Тези обстоятелства са въпрос на последващо производство-това по издаване на решението по чл. 11, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, с което органът по поземлената собственост постановява решение за възстановяване в реални граници правата на собствениците върху земеделските земи, включени в границите на урбанизираните територии (строителните граници на населените места) или им признава правото на обезщетение по чл. 10б, ал. 1 от ЗСПЗЗ, поради проведени мероприятия, които не позволяват реално възстановяване на собствеността, подлежащо на самостоятелен съдебен контрол. При постановяването на решението си Софийският градски съд е събрал относимите доказателства-административната преписка, вкл. изисканите от него допълнителни доказателства, установяващи, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, назначил и кредитирал две експертизи. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след обсъждане доводите на страните и правнорелевантните факти, Софийският градски съд е стигнал до обоснован извод за частична основателност на жалбата срещу заповедта на Кмета на район "Студентски", и по-конкретно, че като застроени от имота следва да се определят следните части, отразени в скицата към заключението на вещото лице Недева, а именно: тази по букви А-Б-В-Г -Д-Е-А, с площ по графични данни около 275 кв. м., върху която има изградена двуетажна сграда, сервитут около нея и канализационен колектор със съответния сервитут за обслужване съгласно Наредба N 8 за правила и норми за разполагане на технически проводи и съоръжения в населени места; частта по букви Д-Е-Ж-З-Д с площ от около 230 кв. м, върху която попада асфалтирана улица; частта по-букви Ж-З-И- -К-Ж с площ около 184 кв. м., върху която преминават кабели за високо и ниско напрежение и частта по букви Л-М-Н-Л с площ от около 14 кв. м., върху която попада канализационен тръбопровод и сервитут. Обоснован и законосъобразен е извода на съда, че върху тези части от имота са реализирани мероприятия по отреждането, както и че са изпълнени на място съоръжения от инфраструктурата по смисъла на § 1 в от ДР на ППЗСПЗЗ, представляващи пречка за възстановяването на собствеността. Останалата част от имота, заключена между букви И-К-Л-М-И, с площ по графични данни около 194 кв. м., която попада в затревен терен, през който няма данни да преминават подземни комуникации и върху която част няма реализирано мероприятие "озеленяване" с оглед заключението на вещото лице Цочева, правилно е определена от съда като свободна от застрояване площ, предвид обстоятелството, че върху тази част от процесния имот няма реализирано на място мероприятие по отреждането или извършено фактическо строителство, нито изграждане на съоръжения по § 1 в от ДР на ППЗСПЗЗ, т. е. не е обхваната от никакво мероприятие. Видно от заключенията на вещите лица, тази част от процесния имот представлява затревен терен, за който няма данни за реализирано мероприятие "озеленяване", тъй като на място не съществуват изградени елементи от парково строителство, а тревната и дървесната растителност е самонасадила се. Горното обосновава извод за законосъобразност на приетото от СГС, че имотът, в тази негова част, се явява незастроен. При това положение, правилно и в съответствие с разпоредбите на чл. 11, ал. 3 и 4 от ППЗСПЗЗ, във връзка с § 1в, ал. 1 от ДР на ППЗСПЗЗ съдът по отношение на тази част от имота е приел, че е свободна от застрояване, отменил е заповедта на Кмета на Район " Студентски" и вместо него е постановил решение, с което е определи тази част от имота като незастроена. Предвид горните съображения се явява неоснователен довода за неправилно приложение на материалния закон . Наведените в касационната жалба доводи, че мероприятието, за което е отреден парцела е реализирано, че процесния имот е застроен изцяло и че спорната част от имота е озеленена, се опровергават от двете експертизи, по отношение на които административният орган не е реализирал процесуалната си възможност да оспори. Както бе посочено по-горе, в производството по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ се преценява издадената заповед на кмета за определяне на застроената площ на земеделски земи и съдът не се произнася относно възможността за земеделска реституция. Твърдението, че в обжалваната част имотът попада в обхвата на жилищен квартал с комплексно застрояване, с изградени комплекси от студентски общежития и сгради на образователни заведения, е ирелевантно към настоящия спор, а разпоредбата на чл. 10б, ал. 1 от ЗСПЗЗ -неотносима за случая. По тези съображения ВАС намира решението на СГС за съобразено с материалния закон и обосновано. При служебната проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК не се установи то да е нищожно или недопустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,