Решение № 13349 от 10.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2044/2024 г.

Производството е по повод касацинна жалба от директор на ТП на НОИ София град против решение 214 от 08.01.2024 г., постановено по адм. дело 4878/2023 г. по описа на Административен съд София град. С обжалваният съдебен акт, административният съд отменя решение 1040-21-283/05.05.2023 г. на директора на ТП на НОИ - София - град, с което са потвърдени Разпореждане 212-00-5857-4/03.04.2023 г., Разпореждане 212-00-5857-5/03.04.2023 г., Разпореждане 212-00-5857-6/03.04.2023 г., издадени от ръководителя по осигуряването за безработица и осъжда Национален осигурителен институт да заплати на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗАдв разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева. В касационната жалба са развити оплаквания за незаконосъобразност на решението на АССГ поради наличие на отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Искането е за отмяната му и постановяване на решение по същество, както и да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответник по касационната жалба К. К. М., чрез пълномощник оспорва основателността й. Искането е да се остави в сила решението на административния съд и да се присъдят разноски по приложения договор за правна защита и съдействие. Прокурор от Върховна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е основателна и обжалваното решение на административния съд следва да се отмени. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. Подложеното на касация съдебно решение е валидно и допустимо, но неправилно. Постановено е по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна. Съдът се е произнесъл в пределите на сезирането, по процесуално допустима жалба, отговаряща на изискванията за форма и съдържание. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите към казуса доказателства, изложил е подробно релевантните, според него, за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, и е проверил изцяло законосъобразността на оспорения административен акт съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168, ал. 1 от АПК по критериите в чл. 146 от АПК. Решението на съда има изискуемото съдържание по чл. 172а от същия кодекс и е постановено при неправилно прилагане и тълкуване на материалния закон. С обжалвания съдебен акт, предмет на касационен контрол за законосъобразност, първоинстанционният съд отменя по жалба на ответника М. решение 1040-21-283/05.05.2023 г. на директора на ТП на НОИ - София - град, с което са потвърдени Разпореждане 212-00-5857-4/03.04.2023 г., Разпореждане 212-00-5857-5/03.04.2023 г., Разпореждане 212-00-5857-6/03.04.2023 г., издадени от ръководителя по осигуряването за безработица. Първоинстанционният съд приема, че в развилото се административно производство по издаване на оспорваното решение са допуснати съществени процесуални нарушения, които опорочават законосъобразността на административния акт. Първоинстанционният съд е обсъдил събраните в производството пред административния орган доказателства, както и тези приети в съдебното производство. От съвкупноста им стига да правни изводи за незаконосъобразно прилагане на правната норма по чл. 54ж, ал. 2 от КСО, в резултат на допуснати съществени процесуални нарушения, от които съдът е приел, че е опорочена процедурата по прилагане правното основание по т. 1 от разпоредбата за открити нови документи или доказателства, които имат значение за определяне правото, размера и периода на паричното обезщетение за безработица. Правопораждащият факт за да се приеме незаконосъобразно прилагане на процедурата по отмяна на разпореждане за отпускане на ПОБ, а като краен резултата следващото разпореждане за възстановяване на полученото обезщетение, административният съд извежда от неуведомяване на ответника по касационната жалба за започнало административно производство по заличаване на данни по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО. Независимо, че много подробно е преразказана фактологията по спора, първостепенният съд съсредоточава правните си изводи единствено по отношение на нарушена процедура, в частност по отношение на осигурителя във връзка с уведомяването за издадени задължителни предписания за заличаване на данни. Съдът приема, че административният орган е нарушил правилата по връчване на административен акт по реда на чл. 110, ал. 4 от КСО, без да е изчерпал нормативно определените способи и се позовал на нарушение по чл. 18а, ал. 8 от АПК. Решаващо за този извод на съда е липсата на доказателства от страна на касационен жалбоподател, удостоверяващи приключена процедура по уведомяване и връчване на съобщение за издадения административен акт задължителни предписания за заличаване на декларирани данни с адресат търговското дружество осигурител. Административният съд неправилно съчетава две различни административни производства с различни адресати по независимо издадени административни актове. Процедурата по връчване на какъвто и да било административен акт на страна, различна от ответника по касационната жалба не влияе върху законосъобразността на издадените разпореждания и надлежно връчени на адресата им. Доколкото правните основания за отмяна на оспорвания административен акт са изведени от друго, независимо развиващо се административно производство по реда на чл. 107 от КСО, решаващият съд е приел допуснати съществени процесуални нарушения в административно производство, по което М. не е и не може да бъде страна. Страните в производството по заличаване на данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО са административния орган и проверяван осигурител. Първостепенният съд е зачел опорочена процедура, относно действието на задължителните предписания, с които подадените от осигурителя данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО са били заличени. В казуса обаче не е било съобразено от първостепенния съд, че в това производството осигуреното лице не е било конституирано и не е участвало като страна, поради което следва да се приеме, че тези предписания не могат да му бъдат противопоставени. Следва да се посочи, че първостепенният съд се концентрира в друго административно производство, развило се между специализираната администрация на ТП на НОИ София - град и дружество осигурител. Това производство, послужило като мотив да се приеме, че административното производство по оспорване на решение 1040-21-283/05.05.2023 г. на директора на ТП на НОИ - София град се развива при допуснати съществени процесуални нарушения е самостоятелно. Неправилно е въведено като правно основание, за да се приеме, незаконосъобразността на потвърдените разпореждания, издадени от органа по ПОБ спрямо ответника. Преимуществено, Върховния административен съд прави отлика между производствата по издаването на задължителни предписания по заличаване на данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО и такива по чл. 54ж и/или по чл. 114 от КСО. Действително, първостепенният съд се мотивира с цитирано решение на ВАС, но на първо място, настоящият състав следва да посочи, че наложилата се практика не споделя доводите на цитираното и други сходни решения на ВАС; на следващо изолирани съдебни актове не са приоритет в сравнение с наложената практика, която отграничава отделните административни производства; следващо - инцидентно постановени съдебни актове не формират постоянна практика на Върховния съд и не са задължителни за правоприлагащите низови съдилища. Следвайки изложеното, настоящият съдебен състав не споделя изводите на административния съд за допуснато съществено процесуално нарушение, от което да е нарушено правото на защита на ответника по касационната жалба. По тази причина, обжалваното решение е неправилно и само на това основание следва да бъде отменено. Оспореният съдебен акт е постановен при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, а именно от съда не са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за спора, предвид служебното начало в административния процес, което преклудира възможността на касационната инстанция да извърши контрол за материалната законосъобразност на проверяваното решение. На първо място следва да се акцентира върху това, че издадените от административния орган задължителни предписания на осигурителя за заличаване на данни не са противопоставими на осигуреното лице, защото то няма обезпечена от приложимата нормативна уредба възможност да ги оспори. Същественият въпрос, на който следва да отговори съда в случаи като процесния е дали работникът/служителят в относимия за казуса период е извършвал реална трудова дейност в полза на работодателя си по сключеното между тях трудово правоотношение, и оттам, имал ли е статута на осигурено лице, което в последващ период би обусловило правото му да получава обезщетение за безработица по чл. 54а, ал. 1 от КСО, ако разбира се, са налице и останалите кумулативно изискуеми предпоставки за целта. Административният съд е приел доказателствата по административната преписка и тези ангажирани от страните в хода на съдебното производство. Описани са и преразказани подробно, но предвид наличните според него съществени процесуални нарушения, не е обсъдил доказателствата в съответствие с приложените правни основания от касационен жалбоподател. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд не приема, независимо от приетото от първоинстанционния съд, че ответникът по касационната жалба е имал редовно сключен и прекратен на годно правно основание трудов договор за да може да заяви искането си по чл. 54а от КСО. Безспорно е, че документално за ответника са налични белезите на трудово правоотношение, от което следва и осигурително правоотношение. От тези обстоятелства администрацията на ТП на НОИ София-град е приела, че ответникът има право на ПОБ, но впоследствие е установено, че осигурителят не е извършвал дейност за да се приеме, че е полаган труд за него. Това е прието и по отношение на още 26 осигурявани лица, при безспорно установеното неосъществяване на дейност, което като фактология е отразено в обжалваното решение на административния съд. В хода на извършван следващ контрол, осъществяван по реда на чл. 108 от КСО, контролните органи могат да установят дали подадените от осигурителите данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО съответстват на действителната фактическа обстановка, което като правно действие е извършено. От резултатите от проверката установено, че документалното отразяване на трудови и осигурителни правоотношения не може да се потвърди като неспорим факт по отношение на ответника по касационната жалба. Съгласно чл. 10, ал. 1 от КСО, осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски, и продължава до прекратяването й. Понятието осигурено лице е дефинирано с легална дефиниция в § 1. ал. 1, т. 3 от ДР на КСО, според която осигурено лице е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а. ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. От цитираното определение за осигурено лице е видно, че едно от условията, на които трябва да отговаря лицето, за да се счита за осигурено, е да извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 от КСО. В случая липсват доказателства, че К. М. е извършвал трудова дейност по подаденото уведомление за сключен на 17.01.2018 г. трудов договор с Оушън хол ЕООД. Именно в тази връзка, първостепенният съд е следвало да съобрази предмета на спора, както и безспорната съдебна практика, установена и наложена от Върховен административен съд. Наличието на сключен трудов договор, регистриран в ТД на НАП и подаването на данни по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО не са достатъчни предпоставки, за да възникнат осигурително правоотношение и произтичащите от него права на обезщетение, изчислено по подадените данни но чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, тъй като не съществува идентичност на трудовото и осигурителното правоотношение. Извън предмета на спора е редовно оформената трудова книжка, която е кредитирана в първоинстанционното производство. Административният съд е допуснал и ангажирането на гласни доказателствени средства, като е изслушал свидетелските показания, но не ги е съпоставил, предвид приетото съществено процесуално нарушение, с относими и необходими доказателства за упражнявана трудова дейност в полза на търговското дружество осигурител. Правилни в тази връзка са оплакванията на касационен жалбоподател, че предмета на спора се свежда до това, упражнявана ли е трудова дейност, за която се дължат осигурителни вноски - формалното наличие на трудов договор, без реално да бъде извършвана трудова дейност, не води до възникването на осигурително правоотношение, а следствието от това е приложимостта на процедурата по чл. 54ж от КСО. От изложеното следва, че първоинстнционният съд е отменил решението на касационния жалбоподател, без да са налични относими правни основания за това, не е разгледал спора по същество и решението му като неправилно следва да се отмени. При новото разглеждане на делото трябва да бъдат установени всички факти и обстоятелства от значение за това упражнявал ли е ответникът по касационната жалба трудова дейност в полза на Оушън хол ЕООД през периода от 17.01.2018 г. до 25.03.2020 г., дали е имал право на парично обезщетение за безработица /ПОБ/, както и дали издадените от административния орган разпореждания са законосъобразни вкл., за което доказателствената тежест лежи върху жалбоподателят в първоинстанционното производство. Съдът следва също така да обсъди всички относими към предмета на спора възражения и становища на страните и да им даде изричен отговор в мотивите си. При този изход на делото по исканията за присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение следва да се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото на основание чл. 226, ал. 3 от АПК. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение второ от АПК и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, тричленен състав на Върховният административен съд, шесто отделение