Решение № 3260 от 27.3.2023 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за устройство на територията (ЗУТ). Образувано е по касационна жалба на Главния архитект на Столична община /СО/, чрез процесуалния му представител юрк. Йотов, против решение 6955 от 21.11.2022г. по адм. д. 11920/2021г. на Административен съд София град, с което е отменена заповед РА 52 47 от 30.09.2021г. на Главния архитект на СО, с която е отказано издаване на удостоверение за търпимост по реда на § 127 ал. 1 ПЗР на ЗИД на ЗУТ за строеж жилищна сграда с идентификатор 68134.509.667.1, находяща се в ПИ идентификатор 68134.509.667, УПИ VII 667, кв. 46, по плана на гр. София, м. Орландовци - Малашевци, район Сердика, с административен адрес [улица] с което административната преписка е изпратена на административния орган за ново произнасяне. В касационната жалба се твърди неправилност на оспореното решение, поради нарушения на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила отменителни основания по чл. 209 т. 3 от АПК. Твърди, че в нарушение на съдопроизводствените правила съдът не е издирил обективната истина и не е взел предвид събраните грасни доказателства относно годината на извършване на строежа, както и установяванията от приетата по делото СТЕ. Навежда съображения и че при издаване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, като неуведомяването на евентуално заинтересовани страни в административното производство, а именно другите съсобственици в недвижимия имот, в който се намира сградата, не е нарушение от категорията на съществените. Най накрая твърди неправилност на извода за материална незаконосъобразност на заповедта, като се позовава, че изписаното правно основание по § 127 ал. 1 ПЗР на ЗИД на ЗУТ в заповедта представлява очевидна фактическа грешка, тъй като от мотивите и административната преписка е видно, че органът се е произнесъл в хипотезата на § 16 ал. 2 ПР на ЗУТ. Посочва, че допуснатата фактическа грешка не е основание за отмяна като незаконосъобразна за заповедта. Иска оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде издадено друго, с което се отхвърля жалбата срещу заповедта. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави евентуално възражение за прекомерност на договорено в полза на процесуален представител на ответника адвокатско възнаграждение. Ответникът В. Веселинов, чрез процесуалния си представител адв. Григоров, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски в минимален размер. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на решението. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна адресат на оспореното решение и срещу акт, който подлежи на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови оспореното решение АССГ е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия, при спазване на изискването за форма. Достигнал е до извод обаче, че при издаването й са допуснати нарушения на административно производствените правила, които са съществени, а именно неуведомяване на заинтересовани лица в административното производство останалите съсобственици в недвижимия имот, в който се намира сградата, като се е ограничил само да посочи, че има такива, въпреки заявлението в обратен смисъл от заявителя Веселинов. Съдът е приел, че тези лица е следвало да участват в производството, тъй като е следвало да се получи тяхното общо съгласие, като носители на вещни права в имота, за издаване на поисканото удостоверение за търпимост. Позовал се е и на чл. 183 ал. 1 ЗУТ за изискване за такова съгласие при извършване на нов строеж, а именно такова въз основа на договор в нотариална форма с останалите собственици, като при липса на такова е достигнал до извод, че строежът ще стане обща собственост, а даването на съгласие строежът да е собственост на един от тях е следвало да се даде предварително. Приел е и че заповедта е издадена в противоречие с материалния закон, тъй като административният орган се е позовал на разпоредбана на § 127 ал. 1 ПЗР на ЗИД на ЗУТ, която обаче предвид приетата от органа година на построяване на сградата, а именно 1989г. е неотносима в случая. Посочил е, че липсва произнасяне съобразно предпоставките по относимата, предвид приетата година на посторяване, разпоредба на § 16 ал. 2 ПР на ЗУТ. Поради това е отменил заповедта и е върнал преписката за нопо роизнасяне от административния орган. Решението е правилно. На първо място неправилно съдът е приел допуснато съществени нарушение при издаване на заповедта, тъй като не са били призовани другите носители на вещни права, съсобственици в имота, в който е построена сградата. В производството по издаване на удостоверение за търпимост страни са само заявителят и административният орган, съответно удостоверението за търпимост не се издава на името на всички съсобственици на недвижимия имот, тъй като нито по разпоредбата на § 16 ПР на ЗУТ, нито по § 127 ал. 1 ПЗР на ЗИД на ЗУТ има такова изискване. При издаването или отказа за издаване на удостоверение за търпимост предмет на проверка е само това да ли обектът отговаря на предвижданията на ПУП и/или правилата и нормите по устройство на територията към момента на извършването му или съобразно сегадействащите. Наличието или не на съгласие от останалите съсобственици на поземления имот, има или няма отстъпено право на строеж или съгласие от останалите съсобственици са обстоятелства, които са ирелевантни за произнасянето по § 16, ал. 1, 2 и 3 от ПР на ЗУТ и по § 127 ал. 1 ПЗР на ЗИД на ЗУТ. На второ място правилно съдът е определил приложимият материален закон, а именно това е нормата на § 16 ал. 2 ПР на ЗУТ, предвид установената и декларирана и от жалбоподателя година на построяване на спорния обект. Като предвид този период е неприложима разпоредбата на § 127 ал. 1 ПРЗ на ЗИД на ЗУТ, на каквото правно основание е издадена оспорената заповед. Неоснователно е възражението на касатора, че така посоченото правно основание, несъответно на изложената фактическа обстановка, се дължи на допусната очевидна фактическа грешка. Съобразно чл. 59 ал. 2 т. 4 АПК административния акт следва да съдържа фактически и правни основания за издаването му, като фактчиеските такива следва да съответстват на правните основания, посочени в него. В случая правилно съдът е приел, че в оспорената заповед не е налице такова съответствие, като това представлява и съществено нарушение на административно производствените правила, тъй като се отразява на правото на защита на адресата на акта. Освен това в случая видно и от мотивната част на заповедта не са изследвани наличието или не на предпоставките по § 16 ал. 2 ПР на ЗУТ, които са различни от тези по § 127 ал. 1 ПЗР на ЗИД на ЗУТ. Релевантните факти досежно установяването на търпимост или не на строежите по § 16 ал. 2 от ПР на ЗУТ са най напред дали извършеното представлява строеж, годината на извършване, съответства ли на предвижданията на ПУП, действал към момента на извършването им или по сегадействащия, бил ли е допустим по нормите по устройство на територията, действали към момента на извършване на строежите или по сегадействащите и ако са декларирани пред одобряващите органи до 31.12.1998г., като тези предпоставки следва да са дадени комулативно. Във връзка с така очертания фактически състав съдът е достигнал до правилен извод относно липсата на фактически установявания в заповедта досежно тези предпоставки. Правилен е и извода на съда за неотносимост в случая на § 127 ал. 1 ПЗР на ЗИД на ЗУТ, на който се е позовал органът за издаване на акта, съответно за противоречие на същия с материалния закон. Оспореното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора е неоснователно искането на касатора за присъждане на разноски в размер на юрисконсултско възнаграждение. Искането на ответника по касация за присъждане на разноски макар и основателно не следва да бъде уважено, тъй като не са представени доказателства за строени такива пред настоящата инстанция. Воден от горното и на основание чл. 221 ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение