Решение № 3945 от 20.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 15367/2012 г.

Решение № 3945 от 20.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 15367/2012 г., II о., докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на Йордан Андонов Муховски от гр. Стамболийски, представляван от адв. Маринов, надлежно упълномощен, против решение № 2235/19.10.12 г. по адм. д. № 2613/11 г. по описа на Административен съд-Пловдив с молба за отмяната му като неправилно. Ответникът, Началник РДНСК Южен централен район, не взема становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд намира допустимата, подадена от надлежно легитимирана страна /чл. 210, ал. 1 АПК/ в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, касационна жалба неоснователна по следните съображения: Предмет на оспорване по жалбата на касатора Муховски в първоинстанционното производство е Заповед № ДК-02-ЮЦР-434/17.08.11 г., с която на основание чл. 225, ал. 1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ началникът на РДНСК Южен централен район е наредил премахване на незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ строеж "вилна сграда" в поземлен имот /ПИ/ 44 по кадастралната карта /КК/ на м. Върховръх, земл. с. Скобелево, общ. Родопи, извършен от оспорващия без строителни книжа. С постановеното по делото решение оспорването е отхвърлено с мотиви относно неговата неоснователност. След преценка на доказателствата в съвкупност с доводите на страните съдът е приел, че извършеното представлява строеж съгласно определението на § 5, т. 38 ДРЗУТ, извършен без строителни книжа. Изложени са подробни съображения относно липсата на условия за търпимост на строежа в хипотезите на § 16 ПРЗУТ и за наличие на мълчалив отказ за узаконяване в процедурата, иницирана с подаденото в срока по § 184, ал. 2 ПЗРЗИДЗУТ заявление за узаконяване. Касационната жалба, подадена срещу така постановеното решение с оплаквания за неправилност на основанията по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 АПК, е неоснователна. В касационната жалба се акцентира на подаденото в срока по § 184, ал. 1 ПЗРЗИДЗУТ заявление за узаконяване на строежа и с оглед установените в хода на делото действия на общинската администрация, се твърди, че процедурата по узаконяване е висяща. Това становище не може да бъде споделено по следните съображения: Процедурата по узаконяване, въведена с § 184 ПЗРЗИДЗУТ, предвижда задължителни действия, които общинската администрация следва да извърши по повод подадено в преклузивния шестмесечен срок заявление за узаконяване, а именно в едномесечен срок от постъпване на искането да състави констативен акт за установяване на незаконното строителство, въз основа на който да бъдат изискани в определен срок необходимите документи по чл. 144 ЗУТ/ ал. 3/. По делото е установено, че констативен акт за установяване на незаконния строеж не е съставен, не са изискани и документите по чл. 144 ЗУТ. Поисканото с писмо изх. № 94-23-396/04.02.04 г. геодезично заснемане не удовлетворява изискването за посочената разпоредба за съставяне на констативен акт и определяне срок за представяне на книжата по чл. 144 ЗУТ. В същото писмо на адресата се указва и срокът, до който може да подаде заявление по § 123, ал. 1 ПЗРЗИД на Закона за горите /ЗГ-отм/ за закупуване на терена, данни във връзка с което оспорващият не е представил по делото. Нанасянето на строежа в действащата кадастрална карта няма отношение към узаконяването му, тъй като кадастърът, съгласно чл. 2, ал. 1 и ал. 2 от Закона за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/, представлява съвкупност от основни данни за местоположението, границите и размерите на недвижимите имоти, за собствеността и други вещни права върху тези имоти, които намират отражение в КК и КР, вкл. и построеното в имотите, без да се държи сметка за законността на строежа. Не представляват част от процедурата по узаконяване и приложените на л. 6 и л. 46 писма изх. № 94-24-409/04.09.08 г. и изх. № 92-834/15.09.11 г. на община Родопи, още повече, че липсват данни указанията по първото писмо адресатът да е изпълнил, а второто сочи, че за местността има одобрен план за улична и дворищна регулация през 1972 г., но не и застроителен план, чието изработване е възложено през м. 08.11 г. В тази връзка следва да се има предвид, че при изработването и одобряването на застроителния план като вид подробен устройствен план се държи сметка за заварените законни строежи, а не за строежите изобщо /чл. 125, ал. 5 ЗУТ вр. § 21 ЗРЗУТ/. Обсъдената до тук кореспонденция между касатора и администрацията на община Родопи не обуславя извод относно висяща процедура по § 184 ПЗРЗИДЗУТ- в срока по ал. 3 не е съставен констативен акт за установяване на незаконното строителство, не са поискани книжата по чл. 144 ЗУТ, а писмата от 2008 и 2011 г. са извън сроковете по ал. 9, от което следва, че в процедурата по узаконяване е формиран мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 АПК, влязъл в сила като необжалван от касатора. Принципно изискване за законосъобразност на индивидуалните административни актове е тяхното мотивиране-излагане на фактическите и правни основания, като елемент от тяхното съдържание - чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Ето защо, изискването по § 184, ал. 4 ПЗРЗИДЗУТ за издаване на мотивиран отказ за узаконяване при наличие на предпоставките за това, не обосновава неприлагането на чл. 58, ал. 1 АПК, респ. не препятства непроизнасянето в срок по заявлението за узаконяване да бъде квалифицирано като мълчалив отказ. Изложеното налага извод, че решението се явява постановено в отсъствие на релевираните с касационната жалба основания за неправилност, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на II-ро отделение