Решение № 4960 от 10.5.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ) срещу решение 156/28.07.2022 г. по адм.дело 67/2022 г. на Административен съд - Сливен, с което е отменено уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР 2014 -2020г. за кампания 2019 г. с изх. 02 - 200 - 6500/15167/09.12.2021 г., издадено от заместник - изпълнителния директор на ДФЗ и му е изпратена преписката за ново произнасяне по подаденото заявление за подпомагане от Р. Колева. Касаторът поддържа в касационната жалба чрез процесуален представител, че обжалваното решение е неправилно - постановено в нарушение на материалния закон, при съществени съдопроизводствени нарушения и необосновано, иска отмяната му, отхвърляне на жалбата срещу акта, присъждане на разноски за двете съдебни инстанции - юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, при условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна. Ответникът по касационна жалба - Р. Колева, гр. Сливен, в писмена молба чрез процесуален представител, иска оставяне на решението в сила и присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, АС е взел предвид, че с оспорения пред него акт е оторизирана сума в размер на 0 лева по заявлението за подпомагане на Колева за кампания 2019 г по мярка 11 "Биологично земеделие". АС е приел, че актът е издаден от компетентен орган, комуто надлежно са делегирани правомощия. При издаването му е допуснато съществено нарушение на административно - процесуалните правила, тъй като не е спазена разпоредбата на чл.26, ал.1 АПК за уведомяване на Колева за започване на производството, поради което същата не е имала възможност да представи писмени доказателства, удостоверяващи наличието на правно основание за ползване на поземления имот. Актът е издаден в писмена форма, но не е спазено изискването на чл.59, ал.2, т.4 АПК за посочване на фактически и правни основания за издаване на акта. Едва в хода на съдебното производство е изяснено, че един от заявените парцели е заявен като имот в преход, но е въведен от контролиращото лице с код "биологичен". Отделно от това, отказ за субсидиране е постановен и по БР 12, като и в тази част на уведомителното писмо липсват мотиви. Видно е от табличната форма към акта, че заявената по направлението площ за подпомагане е 21, 48 лева, намалена с 3,96 ха, последната - описана като наддекларирана. В съдебно производствено е установено, че спорът е относно това дали Колева разполага с валидно правно основание за ползване на парцел в землището на с. Камен, като съдът е изложил мотиви, че представеният от земеделския производител договор е за срок от 25 години, считано от 19.04.2006 г. и представлява валидно правно основание за ползване за процесната кампания. Решението е правилно като краен резултат. Обосновани са изводите на съда за липса на фактически основания в обжалвания акт, които да имат характера на мотиви по чл.59, ал.2, т.4 АПК, а бланкетното посочване на всички възможни правни основания в уведомителното писмо води до невъзможност да се прецени на кое конкретно правно основание е постановен отказът за изплащане на финансово подпомагане. За пръв път в становище на административния отговор, изготвено на 22.03.2022 г. и получено в съда на 26.03.2022 г. е конкретизирал фактите, поради които е постановен отказът за финансиране - при образувано съдебно производство и получена призовка за първото съдебно заседание от изпълнителния директор на ДФЗ. Не е налице нито една от хипотезите по ТР 16/1975 на ВС, в която се приема, че е възможно по - късно отделно изготвяне на мотивите на оспорения административен акт, тъй като административната преписка е получена в съда на 14.03. 2022 г и в нея, както и в придружителното писмо не се се съдържат мотиви, изложени от изпълнителния директор на ДФЗ. Възможността да се санира липсата на мотиви не е безсрочна във времето, както се твърди в касационната жалба, тъй като подобна теза би довела до нарушаване на правото на защита на лицето, за което индивидуалният административен акт е неблагоприятен. Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото няма възможност за присъждане на претендираните от касатора разноски. На ответника по касационна жалба следва да се присъдят направените разноски за касационната инстанция в размер на 2550 лева заплатено адвокатско възнаграждение, който не е прекомерен предвид разпоредбата на чл.8, ал.1 от Наредба /09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и фактическата и правна сложност на делото, платими от ДФЗ. Воден от горно и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, пето отделение