Решение № 328 от 17.6.2025 г. на ВКС по г.д. № 20248002101859/2024 г.

Производството е по реда на чл. 290 от ГПК и е образувано по касационни жалби на Ц. Н. Д. и Комисия за противодействие на корупцията срещу решение №30/09.01.2023г. по в.гр.д. №1121/2023г. на Апелативен съд – гр.София Състав на Апелативния съд – гр.София е: - отменил решение №260193 от 26.01.2023 г., поправено с решение № 262684 от 03.05.2023г. и двете постановени по гр. д. № 5150 по опис на СГС за 2020г., в частта, с която искът на Ц. Н. Д., [ЕГН], срещу КПКОНПИ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е бил отхвърлен за разликата от 1 000лв. до 5 000лв., като е постановено решение по същество, с което е присъдено в полза на ищцата допълнително обезщетение от още 4 000лв., ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба в съда – 12.06.2020г. до окончателното изплащане на сумата; - потвърдил решение №260193 от 26.01.2023 г., поправено с решение № 262684 от 03.05.2023г. и двете постановени по гр. д. № 5150 по опис на СГС за 2020г., в следните части: искът на Ц. Н. Д., [ЕГН], срещу КПКОНПИ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е бил уважен за сумата от 1 000лв.; искът на Ц. Н. Д., [ЕГН], срещу КПКОНПИ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над 5000лв. до претендираните 50 000лв. В касационната жалба на Ц. Н. са развити доводи за неправилност на обжалваното въззивно решение поради нарушаване на материалния закон, допуснати при постановяването му съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, с оглед на което се моли за неговата отмяна и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което предявеният иск бъде изцяло уважен. В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касационната жалба Комисия за противодействие на корупцията изразява становище, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване на въззивното решение. Срещу въззивното решение в осъдителната му част е постъпила жалба от Комисия за противодействие на корупцията.Навеждат се доводи за вероятна недопустимост на обжалваното въззивно решение, което е постановено срещу ненадлежна страна.В условията на евентуалност са развити доводи за неправилност на обжалваното въззивно решение. Ищцата Ц. Д. оспорва касационната жалбата. С постановеното определение №939/27.02.2025г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по реда на чл.280, ал.2, предл.3 от ГПК, тъй като е прието, че същото е вероятно недопустимо. Към момента на приключване на съдебното дирене пред въззивния съд е приет Закона за противодействие на корупцията/06.10.2023г./, с който е създадена Комисия за противодействия на корупцията, която съгласно чл.7, ал.3 от закона е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище София.Съгласно §5, ал.1 от ЗПИ - неприключилите до влизането в сила на този закон проверки и производства пред съда във връзка с отменени разпоредби на Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, както и производства по установяване на конфликт на интереси и налагане на административни наказания, се довършват по досегашния ред от Комисията.В процесния случай като страна във въззивното производство е участвалата КПКОНПИ /преименувана на Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество с §6 от ЗПИ/, поради което обжалваното въззивно решение следва да бъде изцяло обезсилено, а производството по делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда при участието на Комисия за противодействие на корупцията като надлежен ответник. На основание чл.294, ал.2 от ГПК при повторното разглеждане на делото въззивният съд следва да се произнесе и по разноските за водене на делото във Върховния касационен съд. Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение