Решение № 4135 от 19.4.2023 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 208-228 АПК.

Образувано е по касационна жалба на А. Грънчарова и С. Грънчарова срещу Решение 1714/05.11.2021 г. на Административен съд Бургас по адм. дело 1588/2020 г., с което е отхвърлено оспорването им на Заповед 2493/24.09.2020 г. на зам.-кмета по строителство, инвестиции и регионално развитие на община Бургас, отказваща одобряването на изменение на подробен устройствен план план за застрояване и работен устройствен план за УПИ XI-2388 и УПИ XII-2357 в кв. 21 по плана на ЦГЧ, гр. Бургас, ПИ с идентификатори 07079.618.126 и 07079.618.121 по кадастралната карта на града.

В частта, с която е отхвърлена жалбата на Буревестник 29 ООД против същата заповед, съдебното решение не е обжалвано и е извън предмета на касационна проверка.

От ответниците А. Батенберг 12-14 ЕООД е на становище за неоснователност на жалбата, административният орган и Буревестник 29 ООД не вземат участие в касационното производство.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на решението.

Касационната жалба е допустима, но неоснователна.

Обжалваното решение не е засегнато от заявените касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

1. Първоначалното заявление от 14.03.2017 г. за изменението на ПУП е подадено от всички собственици на УПИ XI-2388 и УПИ XII-2357. Със Заповед 919/20.04.2017 г. зам.-кметът на общината е разрешил изработване на проект на основание чл. 134, ал. 2, т. 6 вр. чл. 135, ал. 3 ЗУТ.

Оспореният пред първата инстанция отказ да се одобри изменение на ПУП е мотивиран с изразеното от А. Батенберг 12-14 ЕООД новият собственик на УПИ XII-2357, категорично несъгласие с проекта, обективирано в заявление от 10.08.2020 г.

1. а. Разрешаващата изработването на проект за изменение на плана заповед по чл. 135, ал. 3 ЗУТ определя параметрите на евентуално бъдещо изменение на ПУП и дава изначален отговор на въпроса за принципната допустимост на проектираната устройствена промяна. Тя представлява краен акт на предварителната фаза от главното производство по одобряване на плана.

б. С влизането в сила на заповедта по чл. 135, ал. 3 ЗУТ (няма данни, нито твърдение тя да е била оспорена) е решен въпросът за обхвата на административното производство, вкл. и относно правното основание (инкорпориращо в себе си и фактическото, съдържащо се в разпоредбата на чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ) за промяна на ПУП, доколкото то изрично е индивидуализирано в акта. Затова именно очертаните предели обуславят издаването на заключителния акт в производството за одобряване или отказ да се измени ПУП в зависимост от преценката за основателността на иницииращото градоустройствената промяна искане.

1. Съгласието на собствениците на имоти по чл. 131, ал. 2, т. 1 ЗУТ, каквото е и правното положение на А. Батенберг 12-14 ЕООД, е материалноправно условие да се разпореди исканата промяна в застрояването.

а. Без значение за правомерността на отказа е обстоятелството, че с противопоставянето си на проекта дружеството по същество е оттеглило съгласието, дадено от предишните собственици при образуването на административното производство. ЗУТ не установява обвързваща сила на това съгласие, вкл. за административния орган, и заинтересованата страна има правото на автономна преценка дали да подкрепи искането за устройствена промяна, засягаща собствения му имот. Меродавен за релевантния факт на (не)съгласието е моментът на издаване на административния акт по общото правило на чл. 142, ал. 1 АПК. В ЗУТ не е уредено специално изискване.

б. При изричното несъгласие на заинтересовано в хипотезата по чл. 131, ал. 2, т. 1 ЗУТ лице, позитивната предпоставка по чл. 134, ал. 2, т. 6 от закона, предпоставяща волеизявлението за изменение на ПУП, не е осъществена. На посоченото основание то е отказано законосъобразно, а потвърждаващото отказа съдебно решение е постановено в съответствие с материалния закон.

1. Неоснователен е касационният довод за допуснато от органа съществено нарушение на административнопроизводствените правила поради несъобразяване с решението на общинския експертен съвет по устройство на територията, който бил приел проекта и предложил издаването на акт за одобряването му.

Приемането на проекта от ОЕСУТ е елемент от динамичния фактически състав на процедурата по одобряване на ПУП - чл. 129, ал. 2 ЗУТ. Решенията на помощния орган обаче не обвързват компетентния издател на заповедта, респ. не изключват собствената проверка за наличието на условията да се разпореди правната промяна, още повече при настъпилия след решението на ОЕСУТ и възприет към момента по чл. 142, ал. 1 АПК юридически факт несъгласието на заинтересованата страна, обуславящо основание за отказ. В този случай акт на експертния орган не е и необходим.

1. Правилен е изводът на съда, че заповедта не противоречи на Определение 256/06.02.2019 г. на АС Бургас по адм. дело 55/2019 г., оставено в сила от ВАС, с което е отменена заповед от 27.11.2018 г. на административния орган за прекратяване на процедурата по изменение на ПУП-ПЗ по причина на оттегленото съгласие на А. Батенберг 12-14 ЕООД.

а. Съдебният акт отрича единствено основанието за прекратяване на административното производство по чл. 56, ал. 1 АПК при постъпило от дружеството искане с този предмет и задължава органа да продължи процедурата, а не разрешава въпроса за съдържанието на крайния акт. Напротив, в мотивите на Определение 6185/23.04.2019 г. на ВАС по адм. дело 3764/2019 г., с което е оставен в сила отменителният акт на първостепенния съд, изрично е указано, че наличието на съгласие на лицата по чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ е основание за изменение на ПУП-ПЗ, а не е предпоставка за провеждане на административното производство; доводът на дружеството за несъгласието му с исканото изменение следва да бъде преценен от органа при произнасянето по същество.

б. Следователно, противно на позоваването в касационната жалба на чл. 177, ал. 2 АПК, административният орган и съдът всъщност са зачели, а не игнорирали, произтичащите от цитираните съдебни актове последици.

1. а. Изложеното мотивира оставянето в сила на съдебното решение в атакуваната му част чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 АПК.

б. Въпреки изхода на спора, искането на ответника А. Батенберг 12-14 ЕООД за присъждане на разноски не може да бъде уважено, тъй като не са представени доказателства да са сторени в производството пред ВАС. Що се отнася до разноските пред първата инстанция, по претенцията ще се произнесе първоинстанционният съд при разглеждане на подадената молба по чл. 248, ал. 1 ГПК вр. чл. 144 АПК.

Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение