Решение № 12085 от 26.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8426/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на О. А. Х., гражданин на Сирия, чрез адв. Тенчев като процесуален представител, против решение 6637 от 18.07.2025 г., постановено по адм. дело 1289/2025 г. по описа на Административен съд - Хасково, с което е отхвърлена жалбата на чужденеца срещу решение 3646/02.06.2025 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет (ДАБ при МС). Излагат се доводи за неправилност на съдебното решение поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Според касатора административният съд достига до неправилни изводи за липсата на предпоставки за даване на статут на бежанец по чл. 8 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) и на хуманитарен статут по чл. 9 ЗУБ, тъй като не кореспондират със събраните по делото доказателства. Твърди, че съдът не обсъжда приложимото европейско законодателство и практиката на СЕС и не съобразява утежнената обществено-политическа обстановка в страната по произход Сирия, както и в конкретното място на живеене на жалбоподателя. Счита, че съдът допуска процесуално нарушение, като извършва повърхностен анализ на обстановката в държавата по произход на база единствено на постъпилата по делото справка. Касаторът прави искане обжалваното решение да бъде отменено. Ответникът - председателят на ДАБ при МС, чрез пълномощника си юрк. Хичовски, в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на второ отделение, след като обсъди доводите на страните и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на О. А. Х., гражданин на Сирия, против решение 3646/02.06.2025 г. на председателя на ДАБ при МС, с което поради липса на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ на чужденеца е отказано да му бъде предоставен статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови този резултат, съдът приема, че административният акт е издаден от компетентен орган и в изискуемата от закона писмена форма, като съдържа посочените в чл. 59, ал. 2 АПК реквизити, включително фактическите и правни основания за постановяването му, както и без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при правилно приложение на материалния закон. Анализирайки подробно бежанската история на чужденеца на база даденото от него интервю в хода на административното производство, както и другите събрани по делото писмени доказателства, съдът достига до извод, че не са налице предпоставките за предоставяне на закрила в някоя от хипотезите по чл. 8 ЗУБ. Излага съображения, че жалбоподателят не заявява да е бил подложен на преследване, основано на раса, религия, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. Наред с това неговата бежанска история не съдържа информация да е бил арестуван, да има проблеми с официалните власти в Сирия, да е бил жертва на насилие и да е била отправяна заплаха към него, да е било упражнявано физическо насилие или да е бил обект на репресии. Приема, че дискриминационни и други неблагоприятни мерки, водещи до риск от преследване в страната по произход, също не се установяват. Според съда възникналата в началото на март 2025 г. ситуация на конфликт, изразяваща се във въоръжени сблъсъци, е спорадичен проблем, който не обхваща голяма част от територията на Сирия и затова в случая не е налице преследване по смисъла на чл. 8 ЗУБ, което предполага насилие на цялата територия на съответната държава. На следващо място, след обсъждане на събраните по делото доказателства и служебно известната му информация, първоинстанционният съд приема, че няма основания за предоставяне на хуманитарен статут на основание чл. 9, ал. 1, т. 1 и 2 ЗУБ, тъй като установената фактическа обстановка не дава основание да се приеме, че чужденецът е бил принуден да напусне страната си поради реална опасност от смъртно наказание или екзекуция, нито твърди, че е подлаган на изтезание, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Достига до заключение, че не са налице и предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, като в тази насока е съобразено решение на Съда на Европейския съюз от 17 февруари 2009 г. по дело С-465/2007 г. Съдът се позовава на приложените от ответника по административната преписка и допълнително представените в хода на съдебното производство актуални справки на Дирекция Международна дейност при ДАБ, видно от които общото положение в страната се подобрява след падането на режима на президента Башар Асад и поемането на контрол в столицата Дамаск. Приема, че в случая не са налице хипотезите, посочени в цитираното по-горе решение на СЕС, тъй като споделената пред интервюиращия служител на ДАБ информация за личното положение на жалбоподателя, както и останалите данни и доказателства, не водят до извод, че към настоящия момент на цялата територия на Сирия е налице конфликт, който да достига до ниво, пораждащо сериозни и потвърдени основания да се смята, че търсещият закрила, върнат в конкретен регион на тази страна, поради самия факт на присъствието си на територията се излага на реална опасност да претърпи тежки заплахи срещу живота или личността си. След подробно обсъждане на представените справки съдът преценява, че положението в Сирия не може да се определи като достигащо изключително безогледно насилие, поради което не е налице хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Счита, че не се установяват и основанията, визирани в чл. 9, ал. 6 и ал. 8 ЗУБ, тъй като чужденецът не заявява на член от семейството му да е предоставена международна закрила, нито молбата му за закрила е обоснована с други причини от хуманитарен характер. По тези съображения е обоснован извод, че не са налице основанията по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ за предоставяне на чужденеца на статут на бежанец и хуманитарен статут. Решението е валидно, допустимо и правилно. От съда са събрани относимите за спора доказателства, които са анализирани поотделно и в тяхната съвкупност. Наведените в касационната жалба оплаквания в обратен смисъл са неоснователни. Обсъдени са доводите и възраженията на страните. При правилно изяснена фактическа обстановка са изведени законосъобразни и обосновани правни изводи. Правилно съдът приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма и притежава реквизитите по чл. 59, ал. 2 АПК, като са посочени фактическите и правни основания за постановяването му. Настоящият състав споделя направения извод за отсъствие на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, предвидени в ЗУБ. Заключението на административния орган и на съда за липса на основания за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут се подкрепя от събраните по делото доказателства, както и от данните, съдържащи се в представените в настоящото производство справки. Съгласно чл. 8, ал. 1 ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 ЗУБ под понятието преследване следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. Правилно административният съд след обсъждане на бежанската история на чужденеца и събраните по делото писмени доказателства приема, че не са налице фактическите основания, изброени в чл. 8, ал. 1 ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец. Няма данни и липсват твърдения, от които да може да се направи извод за опасение от преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежността му към определена социална група. Заявителят не навежда твърдения, които да представляват преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 ЗУБ. Изразените в касационната жалба опасения за живота и сигурността на чужденеца, в случай че той бъде върнат в Сирия, не са основание за предоставяне на закрила по чл. 8 ЗУБ, тъй като в проведеното интервю той не потвърждава наличието на нито едно от действията на преследване, изброени в чл. 8, ал. 5 ЗУБ. По делото не се установява жалбоподателят да е бил преследван от някой от субектите по чл. 8, ал. 3 ЗУБ. Видно от проведеното с чужденеца в хода на административното производство интервю от него пред интервюиращия орган е заявено, че е напуснал Сирия на 13.08.2024 г. и нелегално е преминал в Турция. В РБългария влиза на 19.08.2024 г. не през определените за целта места, след което се предава на полицията. На 27.08.2024 г. напуска лагера в гр. Харманли без разрешение, за да отиде в гр. Пловдив да работи. Заявява, че е напуснал родината си заради войната, липсата на сигурност и лошото икономическо положение. Всичко това го принуждава да тръгне за Европа да търси по-добро бъдеще. Преди на напусне Сирия чужденецът живее в [населено място], обл. Дейр Алзор. В интервюто си той сочи, че в момента в неговото населено място няма сражения, а се водят преговори между официалната власт и кюрдите за примирие. Потвърждава също, че върху него не е оказвано насилие, не е бил арестуван или задържан, не е съден или осъждан, не е подлаган на преследване от групировки, не е имал проблеми, свързани с етническия му произход или с изповядваната от него религия, той и неговото семейство не са заплашвани и не са пострадали от военните действия. Информацията, удостоверена в представеното пред настоящата инстанция удостоверение на арабски език, придружено от официален превод на български език, според което касаторът не може да се върне в страната си поради това, че е издирван от племето поради племенни проблеми, племенни вражди, в които той няма пряко участие, е с дата 05.09.2023 г. и не обосновава еднозначен извод за преследване по смисъла на закона. Жалбоподателят напуска страната си по произход около година след това, като в изявленията му в проведеното на 20.03.2025 г. интервю не се навеждат подобни твърдения, а напротив те са в пълно противоречие със съдържащата се в този документ информация. От представените по делото писмени доказателства също не могат да се изведат данни в подкрепа на удостоверените обстоятелства. Изложеното обосновава извод, че в процесния случай не се касае за лице, нуждаещо се от международна закрила, а за чужденец, напуснал държавата си на произход в търсене на по-добри условия за живот и реализация. Настоящият състав приема, че представената от касатора история не разкрива необходимост от предоставянето на статут на бежанец, поради което изводът на първоинстанционния съд за отсъствие на материалноправните предпоставки за това по смисъла на чл. 8 ЗУБ е обоснован и законосъобразен. Правилно е и заключението, че не са изпълнени условията за удовлетворяване на молбата на чужденеца за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 ЗУБ. Обосновани са констатациите на съда, че жалбоподателят не навежда твърдения да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне или наказание, каквито са изискванията на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ. По отношение на хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ е извършен анализ на представената от жалбоподателя бежанска история и актуалната информация относно Сирия с оглед решение от 17 февруари 2009 г. на Съда на Европейския съюз по дело С-465/07, по тълкуване и прилагане на чл. 15, буква в от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно преценката на безогледно насилие. В обжалвания съдебен акт е направено изследване на ситуацията в страната на произход към момента на постановяването му, като от съда са обсъдени и анализирани допълнително представените пред него от дирекция Международна дейност при ДАБ справки, съдържащи информация относно положението в Сирия. Изведен е правилен извод, че не се установяват данни понастоящем конфликтът в тази страна да е на нива, обосноваващи съществуване на реален риск чужденецът непременно да понесе тежки посегателства. Въз основа на последните данни за обстановката в Сирия, включително и справките, представени от административния орган в касационната инстанция, позоваващи се на международнопризнати и независими източници, се налага извод за значително успокояване на военно-политическата ситуация и липса на вътрешен въоръжен конфликт. Дори да се приеме, че такъв все още е налице, не се установява такова високо ниво на безогледно насилие, което да води до съществуването на сериозни и потвърдени основания да се смята, че чужденецът, върнат в държавата по произход в качеството му на цивилно лице, поради самият факт на присъствието си там, би бил изложен на тежки заплахи за живота или личността му. В конкретния случай следва да се отчете, че жалбоподателят не сочи конкретни обстоятелства, които да са представлявали непосредствена заплаха за неговия живот и сигурност в Сирия. Допълнителен аргумент в тази насока е и фактът, че близките му продължават да живеят в страната по произход и към момента. Неоснователно е възражението на касатора, че решението на първоинстанционния съд е незаконосъобразно, тъй като направените в него изводи относно липсата на безогледно насилие в цялата страна се основават на противоречиви мотиви, относими само към една област в Сирия, като от съда не са взети предвид сочените от чужденеца факти на насилие и несигурност в конкретното му място на живот. Посочения довод не кореспондира с потвърденото от чужденеца по време на проведеното интервю обстоятелство, че в момента в неговото населено място не се провеждат сражения. Също така следва да се вземат предвид данните, съдържащи се в представената от ответника в настоящото производство справка МД-02-528 от 30.09.2025 г. на директора на дирекция Международна дейност при ДАБ, според която в бюлетин на Върховния комисариат на бежанците на ООН (ВКБООН) от 26.09.2025 г. се сочи, че към 25.09.2025 г., считано от 08 декември 2024 г., около 1 027 887 сирийци са преминали обратно в Сирия от съседни страни, а по отношение на вътрешното разселване към посочената дата 1 863 863 вътрешно разселени лица са се завърнали по домовете си, включително 980 899 души, напуснали местата за вътрешно разселени лица в северната част на страната. Между 17 23 септември 2025 г. ВКБООН продължава да улеснява безопасното и достойно завръщане на сирийските бежанци в техните родни райони, осигурявайки транспорт и друга логистична подкрепа на граничните контролно-пропускателни пунктове Ал Салама и Джусие. В случая са налице предпоставките за прилагане на чл. 9, ал. 5 ЗУБ, според който хуманитарен статут може да не се предостави, когато в една част на държавата по произход не съществува реален риск чужденецът да понесе тежки посегателства, при което той може сигурно и законно да пътува и да получи достъп до тази част на държавата, както и може основателно да се очаква да се установи там. Не са налице обстоятелствата за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 8 ЗУБ. С тази разпоредба от законодателя е предвидена възможността за предоставяне на хуманитарен статут и по други причини от хуманитарен характер. Безпротиворечива е практиката на Върховния административен съд, че тези причини следва да са такива, че да разкриват реален риск от посегателства върху личността на чужденеца при завръщането му в държавата по произход. Видно от данните по делото такива причини не се установяват по отношение на чужденеца, поради което в случая не са налице и предпоставките по чл. 9, ал. 8 ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут. По делото не са налице основанията за прилагане на принципа "забрана за връщане", установен в член 33, параграф 1 от Женевската конвенция за статута на бежанците от 1951 г. и възприет и в чл. 4, ал. 3 ЗУБ, съгласно който чужденец, влязъл в България, за да потърси закрила, не може да бъде връщан на територията на държава, в която са застрашени неговият живот или свобода по причина на раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение или той е изложен на опасност от изтезания или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Няма данни, че ако чужденецът бъде върнат обратно в Сирия, има голяма вероятност да бъде подложен на изтезание или на нечовешко и унизително отношение. Предвид изложеното обжалваното решение е правилно, поради което следва да се остави в сила. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. първо АПК, Върховният административен съд, второ отделение,