Решение № 1706 от 3.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14367/2019 г.

Решение № 1706 от 3.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14367/2019 г., IV о., докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 459, ал. 9 от Изборния кодекс (ИК). Образувано е по касационна жалба на Р. Живков от [населено място], чрез адв. Александрова, срещу решение № 147 от 21.11.2019 г. на Административен съд - Видин, постановено по адм. дело № 324/2019 г. С него е потвърдено решение № 114-МИ/28.10.2019 г. на Общинската избирателна комисия (ОИК) – Белоградчик за избиране на общински съветници от проведените на 27.10.2019 г. местни избори. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушения на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд - Видин. Ответникът Общинска избирателна комисия - Белоградчик, с представен с отговор на касационната жалба и в съдебно заседание, чрез председателя и секретаря на ОИК, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли да бъде оставено в сила обжалваното решение. Заинтересованите страни - А. Алексиев, А. Вътков, А. Георгиев, А. Боянов, А. Ганчова, Б. Иванов, В. Драгомански, Л. Алексиев, М. Ангелов, М. Димитрова, Р. Цанков, Т. Цеков и Ю. Миланов, редовно призовани, не изразяват становища по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 459, ал. 8 от ИК. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Производството пред административния съд е по реда на чл. 459 от ИК и е образувано във връзка с оспорване от Р. Живков – кандидат за общински съветник в общински съвет Белоградчик от листата на ПП "Национален фронт за спасение на България" на решение № 114-МИ от 28.10.2019 г. на ОИК Белоградчик, с което са обявени резултатите от проведените на 27.10.2019 г. избори за общински съветници в Община белоградчик. Съдът е приел за допустими за разглеждане следните доводи на жалбоподателя: в една от секциите са събрани личните карти на гласоподавателите, бюлетинитe са били с откъснати отрязъци и вече попълнени; в секция номер 8 не е била налице обособена част, "тъмна стаичка", като по този начин е нарушена тайната на вота; в същата избирателна секция, по време на броенето, не са присъствали всички членове на СИК. В процеса на броенето на бюлетините е имало не една, а три химикалки, което обстоятелство е създавало предпоставки за реална подмяна за вота на избирателите. Полаганите печати излизат извън определеното за това място, като освен това има и много зацапани печати; не е извършен контрол с оглед забраната да се гласува с мобилни телефони. Върху голяма част от протоколите липсват подписи на членовете на комисията на всеки лист от протокола. От фактическа страна е прието, че на 27.10.2019 г. е проведен избор за общински съветници на Община Белоградчик в 21 избирателни секции. По делото са приложени протоколите на секционните избирателни комисии- № 050100001 до № 050100021 вкл., съдържащи данни за броя на избирателите според избирателните списъци, допълнително вписаните избиратели, брой на гласувалите според избирателните списъци, данни за бюлетините-неизползвани, унищожени, намерени в избирателната кутия бюлетини, броя на недействителните и броя на действителните гласове, както и разпределение на гласовете по кандидатски листи. Всички двадесет и един протокола на секционните избирателни комисии са подписани от всичките им поименно посочени членове без особени мнения. Има направени поправки, оформени с по три подписа на членове на СИК в протоколите на СИК № 005, 010, 011, 016 и 018, съобразно чл. 445, ал. 5 във вр. с чл. 444, ал. 1 от ИК, като видно и от характера на поправките същите са в резултат на погрешно място на нанасяне на данните, които впоследствие са попълнени на правилното място, и не засягат волята на избирателите. В нито един от протоколите на секционните избирателни комисии не са вписани направени възражения. По делото са били разпитани посочените от жалбоподателя свидетели- Е. Цанков и К. Матеев, и посочените от ответната страна свидетели-С. Стефанов и Н. Кольов. Заинтересованите лица А. Вътков и А. Ганчова също са дали гласни показания във връзка с осъщественото гласуване. За да потвърди решението на ОИК съдът е анализирал дадените свидетелски показания, като е дал вяра на едни, противопоставяйки ги на други при съвкупна преценка и при преценка на представени по делото писмени доказателства. След преценка на събраните по делото доказателства, съдът е приел, че не е установено да са допуснати нарушения на изборния процес, които да водят до опорочаване на обявения вот на избирателите. Обжалваното решение е правилно. В касационната жалба се приповтарят всички доводи, наведени и пред първоинстанционния съд. Следва да се подчертае, че съобразно решение № 13/28.11.2013 г. по КД № 14/2013 г., решение № 9/26.11.2009 г. по КД № 8/2009 г., решение № 2 от 16.02.2010 г. по КД № 10/2009 г., решение № 5 от 9.07.2013 г. по КД № 13/2013 г., постановени от Конституционния съд на Република България, приложими и в случая, за да бъде обявен изборът за недействителен, следва съдът да установи, че изборният процес е протекъл в нарушение на основополагащите демократични конституционни принципи, относими към избирателното право – общо, равно и пряко избирателно право с тайно гласуване - чл. 10 от Конституцията на Република България, и нарушенията трябва да са в такава степен тежки, че да опорочават изцяло изборния процес и общия резултат от изборите. Важно е обстоятелството, че не всяко нарушение води до недействителност на изборните резултати, а само това, което се е отразило на вота на избирателите. Тези стандарти въведени с практиката на Конституционния съд се потвърждават и от решение от 13.10.2015 г. на четвърто отделение на ЕСПЧ – дело Риза и други срещу България, според което активното избирателно право, както е гарантирано в чл. 3 от Протокол № 1 не се ограничава единствено до действията, състоящи се в тайния избор на предпочитания кандидат, а включва и възможността всеки гласувал да види гласа си да оказва влияние при съставяне на избираемото тяло при спазване на правилата, установени от изборното законодателство. В производството по оспорване на изборен резултат оспорващата страна следва да установи по несъмнен начин, че нарушенията са променили изборния резултат. Такова установяване не е налице в разглеждания спор. Съдът е разпитал свидетели, чиито гласни показания са поискани както от страна на оспорващия, така и от страна на ответника. В провелите се о. с. з на 14.11.2019 г. 18.11.2019 г. по делото са приети показанията на свидетелите. По делото са били разпитани посочените от жалбоподателя свидетели - Е. Цанков и К. Матеев, и посочените от ответната страна свидетели-С. Стефанов и Н. Кольов. Заинтересованите лица А. Вътков и А. Ганчова също са дали гласни показания във връзка с осъщественото гласуване. Дадените показания на св. Цанков, послужили като основни мотиви за подаване на жалба пред съда от оспорващия, съдът не е кредитирал, противопоставяйки ги с другите дадени свидетелски показания и писмените материали по делото и е изложил съображения, които се споделят от настоящия състав. На първо място следва да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл. 172 от ГПК свидетелските показания се преценяват от съда с оглед на всички други данни по делото, като се има предвид и възможната заинтересованост на свидетелите. Съдът е изложил убедителни мотиви защо не дава вяра на показанията на св. Цанков. От съвкупната преценка на доказателствата, касаещи наличието или не на "тъмна стаичка" в която се осъществява избора, може обосновано да се приеме, че такава е била обособена и се е гласувало в нея. Същата не е била плътно отделена със завеси, но фактът, че открита част на помещението е била само най-ниската половина на помещението на нивото на човешките стъпала, то не е било възможно опорочаване на тайната на вота. Не се спори, че в секционното помещение е било обособено и друго такова пригодено за гласуване, но се установява при съвкупна преценка на доказателствата, че в него не е било допускано гласуване от СИК. Св. Ганчова твърди, че е гласувала в друго помещение, различно от официално обособеното, но също така твърди, че освен помещението, в което е гласувала, не е било обособено друго, които факти се опровергават от всички останали приобщени доказателства, вкл. и от показанията на св. Цанков, поради което не се приемат възраженията, че е нарушена тайната на вота. Първоинстанционният съд е съобразил, че ИК не поставя изисквания за начина на изграждане на кабината за гласуване на избирателите, но същата следва да осигурява тайната на вота. Установено е, че кабините (и двете) са се намирали на повече от 10 м. разстояние от членовете на СИК, което допълнително опровергава тезата за опороченост на тайната на вота. Относно твърдението, че при гласуването са използвани мобилни телефони, следва да се приеме, че изрични доказателства в тази насока не са представени. Нарушено упражняване на правото на глас на избирателя е заснемането на начина му на гласуване. Твърдените от св. Цанков обстоятелства в тази насока се отнасят до подадени жалби в изборния ден на 03.11.2019 г. На проведените местни избори на 27.10.2019 г. по делото не са събрани доказателства за използване на мобилните телефони по време на гласуване от избирателите и не е констатирано подаване на жалба с такова съдържание. Не е констатирано в секция № 008 използване на мобилен телефон за заснемане на вот на гласоподавател. Протоколът на СИК № 008 съдържа вписване за 0 на брой недействителни бюлетини по чл. 227 от ИК, същият е подписан от всички членове на СИК без възражения, съдържанието на същия не е оспорено и като официален свидетелстващ документ. Съгласно чл. 164, ал. 1, т. 2 от ГПК е недопустимо опровергаване на съдържанието на официален свидетелстващ документ със свидетелски показания, освен при оспорване на неговото съдържание в производство по чл. 193 от ГПК, което в случая не е сторено, поради което съдът обосновано е отхвърлил този довод на жалбоподателя. По делото не се твърди и не са събрани доказателства, че сочените като налични химикалки са използвани за нанасяне на отбелязвания върху бюлетините, а процесът на преглеждане и броене на бюлетините е извършен в присъствие на представители на различни политически сили. Хипотетичната възможност за извършване на нарушение не е подкрепена с доказателства, а е бланкетно изложена, поради което правилно този довод не е бил разгледан. Във връзка с оплакването за липса на подписи в протоколите на СИК са приобщени доказателства, от които е видно, че всички протоколи са надлежно подписани на определените за това места. Свидетелят Цанков е посочил, че членове на СИК за продължителен период от време не са участвали в изборния процес по изваждане и преброяване на бюлетините, но не е могъл да посочи имена на конкретни членове на СИК, които не са участвали в процедурата. Съдът правилно е съобразил, че протоколите на СИК се ползват с материална доказателствена сила. По отношение на СИК № 008 е извършено и преброяване от съда на положилите подписа си лица в избирателния списък, като е налице пълно съответствие с броя, отразен в протокола, съответно са попълнени личните данни на гласувалите лица и този довод не е бил оборен от оспорващия. С касационната жалба не е оборен и довода на първоинстанционния съд, че по отношение на секция № 21 не са събрани никакви гласни или веществени доказателства относно начина на протичане на изборния процес с оглед оплакванията в жалбата - за предварително събрани лични карти на гласоподавателите, предварително откъснати отрязъци с вече попълнено отбелязване на номера, за който се гласува. От приложения избирателен списък се установява, че вписаните лица са със различни адреси и са положили подписа си за гласувал на 27.10.2019 г., което опровергава доводите за предварително събиране на личните им карти и предварително отбелязване на начина на гласуване върху бюлетините. Не е оспорено съдържанието на протокола на СИК № 021, а и не са развити доводи за неправилно отразяване на брой бюлетини, брой действителни, брой недействителни и отчитането на бюлетините по партии и кандидати, поради което и е оставено без уважение като неоснователно искането за събиране като доказателство на чувала с бюлетините за секция № 021 за установяване начина на оформяне на бюлетините. Твърденията на оспорващата страна се опровергават и от представите по делото протокол на секционната комисия и списък на избирателите, упражнили правото си на глас в тази избирателна секция. В секцията са гласували 43 лица, включени в избирателния списък, от които 11 от дома за дементно болни в с. Дъбрава. Отразения резултат е 8 недействителни бюлетини, 35 действителни бюлетини, разпределени по кандидатски листи, както следва 26 за МК " БСП За България" /ДПС/, 4 гласа за ПП "НФСБ", 4 гласа за ПП "ГЕРБ" и 1 глас за ПП "Воля". При тези данни не може да се приеме възражение, че в тази ПСИК е гласувано по унифициран начин с предварително попълнени бюлетини. По същия начин са изложени и бланкетни доводи относно твърдението, че в тази ПСИК неправилно са обединени хората от дома за дементно болни от с. Дъбравка с хората, заявили посещение на подвижен СИК в дома им и така явно по преценка на ОИК, но без кореспонденция със закона, посетените по домовете, домуващите - всичките, са в един общ списък. Въпреки, че тези доводи са релевирани извън срока по чл. 459, ал. 1 от ИК, съдът се е произнесъл и обосновано приема, че образуването на избирателните секции и съставянето на избирателните списъци са действия по организация на изборите и съответните актове подлежат на самостоятелен контрол по предвидения в Изборния кодекс ред. След влизане в сила на тези актове те пораждат целеното правно действие, а именно провеждане на изборите при утвърдените правила. С касационната жалба са представени бланкетни твърдения за незаконосъобразност на първоинстанционното съдебно решение и не са представени доказателства за установяване на касационните основания. По тези съображения обжалваното пред ВАС съдебно решение е правилно, постановено при спазване на материалния закон, обосновано е и не страда от релевирани с касационната жалба пороци. Затова то следва да се остави в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,