Решение № 179 от 26.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2318/2014 г.

Решение № 179 от 26.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2318/2014 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Илияна Папазова Производството е с правно основание чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената от М. Ж. М. от [населено място] молба за отмяна с вх. № 15185 от 11.10.13 г. на влязлото в сила решение № 1129 от 12.12.2012 г. по гр. д. № 413/12 г. на Шуменски районен съд. Молбата е мотивирана с твърдение за лишаване от възможност за участие в делото, в резултат на допуснато от съда нарушаване на правилата за призоваване за проведени съдебни заседания и за уведомяване за постановен съдебен акт, довели до накърняване правото на защита и на участие в процеса. Желае влезлият в сила съдебен акт да бъде отменен, а делото върнато за ново разглеждане. С решението, чиято отмяна се иска - РС Шумен е допуснал извършване на съдебна делба на съсобствен недвижим имот - еднофамилна жилищна сграда с идентификатор 83510.661.34.1, построена върху държавно място, парцел ХI-5979 в кв. 202 по плана на [населено място], с площ от 480 кв. м., с адрес: [населено място] [улица], заедно с вещно право на строеж, при квоти: * ид. ч. общо за С. И. С. и Ц. К. П. -С. и ? ид. ч. за М. Ж. М. Впоследствие - с друго решение № 638 от 19.07.2013 г. - делбата е извършена, чрез изнасяне на имота на публична продан и е осъден М. Ж. М., на основание чл. 31, ал. 2 от ЗС, да заплати на С. И. С. и Ц. К. П. -С. сумата от 997.50 лв., обезщетение за лишаване от право на ползване за периода 26.04.12 г. -13.03.13 г., ведно със законната лихва считано от 26.04.12 г., като е отхвърлен иска в останалата част и са присъдени следващите се такси и разноски. Срещу подадената молба за отмяна е постъпил писмен отговор, с който се оспорват допустимостта й - поради допусната грешка при посочване на номера на решението, чиято отмяна се иска и основателността й. Претендира направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 240 лв., чието реално заплащане удостоверява с представен договор за правна защита и съдействие от 9.01.2014 г. В съдебно заседание от страните не се явяват. Молителят се представлява от процесуален представител, който поддържа молбата и желае тя да бъде уважена. Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след като обсъди направеното искане, изразените становища и доказателствата, намира молбата за неоснователна. Изводът, че съдът не е допуснал нарушение на съответните правила по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК за призоваване и уведомяване за постановения акт и съответно настоящият молител не е бил лишен от възможност да участва в делото, настоящият съдебен състав прави въз основа на следните факти по делото: Молителят е бил ответник в производство по чл. 341 и сл. от ГПК. Поради неоткриването на посочения в исковата молба адрес /гр. Шумен [улица]/ - по искане на ищовата страна, съдът е издал съдебно удостоверение за установяване на неговите постоянен и настоящ адрес. С удостоверение № 118 от 14.03.12 г. на [община] е установено, че регистрираният постоянен адрес на лицето е същия: [населено място] [улица], а настоящия е: [населено място] [улица] вх. 2 ет. 2 ап. 19. Съгласно изискването на чл. 38 от ГПК съобщението трикратно е изпращано на посочения настоящ адрес и на съседен пред вид получена неофициална информация за лицето, откъдето се е връщало в цялост със следните отбелязвания: 1.лицето не пребивава на посочения адрес по сведения на живущите" с дата 23.03.2012 г., 2."адресът е посетен на 31.03.2012 г. в 19.30 часа и на 2.04.2012 г. в 10.30 часа и лицето не е открито" и 3."на посочения адрес вход 1 ет. 2 няма" на 10.04.12 г. След като не е бил намерен на посочения настоящ адрес, както и на коригирания от ищеца адрес в съседния вход /гр. Шумен [улица] вх. 1 ет. 2 ап. 19/, съдът е постановил връчването да се извърши по реда на чл. 47 от ГПК- чрез залепване на уведомление. С определение № 1837 от 25.04.12 г. съдът е преценил, че са налице условията, визирани в чл. 47, ал. 6 от ГПК и е назначил особен представител на ответника на разноски на ищеца. На 26.04.2012 г. ищецът лично от съда е получил книжата си по делото и на 29.05.2012 г. е депозирал отговор на исковата молба, ведно с доказателства. Адресът, който е посочил в отговора е този, който е посочен по делото и за който е установено, че е обявен от молителя като негов постоянен адрес: [населено място] [улица]. С оглед личното явяване на страната, съдът е преценил, че е отпаднала нуждата от назначаване на особен представител и е отменил определението си от 25.04.12 г. Съобщението до ответника за насроченото съдебно заседание се е върнало в цялост с дата 27.06.12 г. На заседанието на 19.09.12 г. съдът не е дал ход на делото и е разпоредил лицето за следващото съдебно заседание отново да бъде призовано на посочения от него адрес в отговора. Лицето не е намерено на адреса. Залепени са уведомления на 1.10. и 8.10.2012 г. /т. е. приложен е способа за призоваване по чл. 47 от ГПК/. Съдът като е взел пред вид, че ответника е бил запознат със задължението си при промяна на адреса, който веднъж е посочил по делото, да уведоми съда за новия си адрес и не го е изпълнил, на основание чл. 41, ал. 2 от ГПК го е приел за редовно уведомен и е дал ход на делото. Приключил е събирането на доказателствата. С определение № 43965 от 8.11.12 г. е отменил определението за приключване събирането на доказателствата и отново е насрочил делото. За насроченото на 28.11.12 г. съдебно заседание ответника лично е уведомен и в проведеното съдебно заседание е присъствал лично. Делото е обявено за решаване. Съобщението за постановения съдебен акт е връчено при условията на чл. 41, ал. 1 от ГПК, тъй като не е намерен на посочения от него адрес. Съдът с разпореждане от 11.02.13 г. е приел, че е редовно уведомен за съдебния акт, считано от 25.01.2013 г. и насрочил заседание за втора фаза на делбата, по извършване. Така изложените данни опровергават твърдението на молителя, че правото му на защита и на участие в процеса е било нарушено. За всички предприети от съда действия той е бил редовно уведомяван, съобразно установените в ГПК способи - чрез залепване на уведомление /чл. 47 от ГПК/, лично /чл. 43 от ГПК/, или чрез прилагане към делото /чл. 41, ал. 2 от ГПК/. Спазени са изискванията на закона, касаещи адреса за връчване /чл. 38 от ГПК/ и начините за връчване / чл. 43 от ГПК/. Част от книжата и съобщенията молителят е получил лично, включително и е взел участие в съдебно заседание. Наличието на предвидени в закона различни способи за редовно връчване на съобщения, опровергава твърдението за нарушение на правилата поради прилагане на други способи освен лично уведомяване на адреса. Неоснователен е и довода на молителя за неправилно приложение на чл. 41 от ГПК от съда. Съгласно цитираната норма - съдът прилага към делото и счита за връчени всички съобщения, когато страната не го е уведомила за новия са адрес в два алтернативни случая - или когато страната е отсъствала повече от месец от адреса, който е съобщила по делото, или когато страната е отсъствала повече от месец от адреса, на който веднъж й е връчено съобщението. В случая е приложена първата хипотеза - молителят е отсъствал повече от месец от адреса, който е съобщил по делото без да е уведомил съда за новия си адрес. Това е достатъчно, за да бъдат приложени последиците по чл. 41, ал. 2 от ГПК, поради което в случая е ирелевантен факта, на който молителя акцентира, че на адреса не му е връчвано съобщение. Гореизложеното мотивира съда да приеме, че хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК не е налице, съдът не е допуснал нарушение на правилата за призоваване за съдебните заседания и за уведомяване за постановен съдебен акт, поради което подадената молба за отмяна е неоснователна. С оглед изхода на делото, направеното искане и на основание чл. 78 от ГПК в тежест на молителя следва да бъдат присъдени установените като реално направени разноски от ответната страна в размер на 240 лв. Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение