Решение № 8828 от 6.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1548/2016 г.

ВАСV отделение06.07.2017 г.докладчик Илиана Славовска

Диспозитив

ОТМЕНЯ по жалба на А. Д. В. и Н. Е. В. заповед № РД49-524/01.12.2015 г. на Министъра на земеделието и храните като незаконосъобразна. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на А. Д. В. и Н. Е. В. за определяне на срок за изпълнение на Заповед № РД49-348/23.08.2011 г. на министъра на земеделието и храните ОСЪЖДА Министерство на земеделието и храните и Изпълнителна агенция по горите да заплатят солидарно на А. Д. В. и Н. Е. В. деловодни разноски в размер на 620 (шестстотин и двадесет) лева. Решението може да се обжалва пред Петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Мотиви

Решение № 8828 от 6.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1548/2016 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е реда на чл. 145 - 178 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на А. Д. В. и Н. Е. В., чрез процесуален представител, срещу заповед № РД49-524/01.12.2015 на Министъра на земеделието и храните с която е изменена Заповед № РД49-348/23.08.2011 г. на министъра на земеделието и храните. С жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност на административния акт, изразени в това, че при издаването на заповедта са допуснати нарушения на чл. 99, т. 2 от АПК тъй като са липсвали нови обстоятелства за възобновяване на административното производство. Твърди се и нарушение на чл. 100 от АПК тъй като не е било ясно по чия инициатива е възобновено административното производство. Поради това се иска отмяната на заповедта, като на жалбоподателите бъдат присъдени и направените деловодни разноски. Иска се определяне на срок за изпълнението на Заповед № РД49-348/23.08.2011 г. на министъра на земеделието и храните Ответникът - Министърът на земеделието и храните, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата, която счита за неоснователна. Моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли. Заинтересованата страна - Изпълнителна агенция по горите, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата, която счита за неоснователна. Моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 171 АПК представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Административното производство е започнало с подадено до министъра на земеделието и храните Заявление с рег. № 94А-206/21.02.2004 г. от А. В. и Н. В. с искане по реда на § 123 от ПЗР към ЗИД на Закона за горите (ЗГ) за закупуване на застроен и прилежащ терен към притежавана от жалбоподателите вилна сграда в местността "Дълбок дол" на ДДС "Б., гр. Б.. Посочено е, че вилата попада във вид собственост "държавна частна" и е нанесена в ЦМ на КВС, землище Б. като проектен имот № 568. Към заявлението са приложени документи, обективирани в 7 пункта. Предметът на искането - част от имот, разположен в отд. 154 "б" собственост на ДЛ "Б." с кадастрален № 026031, в който се намира вилната сграда на жалбоподателите, е установена базисна цена на с кад. К. № 026031 с площ 300 кв. м. в размер на 176 лв. от които: базисна цена на земята - 176 лв., и базисна цена на насаждението - 0,00 лв. Удостоверението за оценка е изготвено от експерт-оценител с дата 19.07.2005 г. Със заповед № Рд49-348/23.08.2011 г. Министърът на земеделието и храните, на основание § 5, ал. 1 на ПЗР на ЗГ, вр. § 123 от ПЗР към ЗИД на ЗГ, отм. с § 2 от ЗГ, вр. с чл. 2 от ПМС № 168/23.07.2007 г. за преобразуване на Национално управление по горите в Държавна агенция по горите, ПМС № 246/15.10.2009 г. за преобразуване на Държавна агенция по горите към МС в Изпълнителна агенция по горите към министъра на земеделието и храните с рег. Индекс 94-А-206/20.02.2004 г. и в Национално управление по горите с рег. Индекс 94-АА-113/08.12.2005 г. на А. Д. В. и Н. Е. В., за придобиване право на собственост върху застроената и нормативно определена прилежаща площ от държавния горски фонд към едноетажна масивна вилна сграда, придобита с нотариален акт за собственост върху вилен имот, издаден въз основа на обстоятелствена проверка № 94/15.03.1991 г., том I, нот. Дело № 197/1991 г., е наредено: 1. да им се продаде частна държавна собственост - имот № 026031 в землището на гр. Б. с ЕКАТТЕ 02837, община Б., с площ 0,300 дка в местността "Дълбок дол"; 2. В едномесечен от влизане в сила на заповедта А. В. и Н. В. да заплатят дължимите цени, данъци, такси и разноски: по т. 2.1. цена за закупуване на имота - 176,00 лв.; по 2.2. режийни разноски в размер на 3,52 лв.; по 2.3. местен данък; С т. 3. Въз основа на влязлата в сила заповед и извършените плащания да се сключи договор за продажба, който влиза в сила от деня на сключването му; С т. 4 е указано задължението на собствениците да впишат договора за продажба в службата по вписване по местонахождение на имота; с т. 5 и указано трайното предназначение на имота. По делото са приложени копия от платежни документи (л. 7 и л. 8) за извършени плащания от страна на заявителите по 2.1., 2.2., и 2.3. от заповедта. С доклад от 26.10.2015 г. изпълнителният директор на Изпълнителна агенция по горите (ИАГ) е предложил възобновяване на административното производство по издаване на заповед № РД 49-348/23.08.2011 г. на министъра на земеделието и храните. Посочено е, че на основание чл. 43, ал. 2 от Закона за държавната собственост (ЗДС) за цена на имота следва да е определената с удостоверение за данъчна оценка с изх. № 6301000198/30.03.2015 г., издадено от община Б., стойност в размер на 870,50 лв. В тази връзка Заповед № РД 49-348/23.08.2011 г. следва да се измени като в т. 2.1. се впише новата данъчна оценка на имота, а в т. 2.2. от същата заповед размерът на режийните разноски също следва да се измени. Със заповед № РД-49-524/01.12.2015 г. на основание чл. 99, т. 2 от АПК, вр. с писмо с рег. индекс ИАГ-12574/06.04.2015 г. от Ю. Ц. държавно предприятие - С., приложена данъчна оценка с изх. № 6301000198/30.03.2015 г., чл. 43, ал. 3 от ЗДС и одобрен доклад с рег. индекс 13-6294/26.10.2015 г. е възобновено административното производство по издаване на заповед № РД 49-348/23.08.2011 г. на министъра на земеделието и храните като т. 2.1. предвижда цена за закупуване на имота от 875,50 лв, а с т. 2.2. платимата стойност на режийните разноски е изменена на 17,51 лв. По делото са приети гласни доказателства, дадени в с. з. проведено на 05.04.2017 г. Изисканите от съда заверени копия на писмо с № ИАГ-10346/19.05.2015 г. и преписка ИАГ-27663/11.08.2014 г., касаещи издаването но обжалвания административен акт, не са представени по делото от ответника и заинтересованата страна. Предвид така установеното от фактическа страна и при извършената проверка за законосъобразност на обжалвания административен акт по реда на чл. 168 АПК съдът намира следното. Жалбата е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 149 АПК, срещу подлежащ на обжалване валиден административен акт, а разгледана по същество е основателна. Оспореният акт е издаден от Министъра на земеделието и храните, който е компетентният орган, съгласно разпоредбата на чл. 99 от АПК, предвиждаща, че влязъл в сила индивидуален административен акт, който не е бил оспорен пред съда, може да бъде изменен от органа, който го е издал, ако актът не е подлежал на оспорване по административен ред. Актът е издаден в предвидената от закона форма. Същият съдържа наименование на органа-издател, фактически и правни основания за неговото издаване, адресат, разпоредителна част и мотиви. Административният е издаден при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Процедурата по възобновяването на административното производство е започнала въз основа доклад с рег. № 13-6294/26.10.2015 г. до министъра на земеделието и храните от страна на Изпълнителния директор на ИАГ. Правното основание, послужило за възобновяването на производството, е разпоредбата на чл. 99, т. 2 от АПК, указваща, че производството може да бъде възобновено ако се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за издаването на акта, които при решаването на въпроса от административния орган не са могли да бъдат известни на страната в административното производство, а в конкретния случай нова определена данъчна оценка на процесния имот - удостоверение за данъчна оценка с изх. № 6301000198/30.03.2015 г., издадено от община Б., в размер на 875,50 лв. По смисъла на чл. 99, т. 2 от АПК не всяко "ново" писмено доказателство може да послужи за възобновяване на административното производство по реда на гл. VII от АПК. Необходимо е новите доказателства да са писмени и да установяват съществуването на нови обстоятелства, които обаче са възникнали до постановяването на административния акт и са от съществено значение за произнасяне на органа. Т. е. ако са били известни към този момент, биха обусловили друг правен резултат (в този смисъл решение № 2471 от 17.02.2011 г. по адм. д. 12016 от 2010 г. на ВАС, VII отд.). Дори и да се приеме, че различният размер на данъчната оценка на процесния имот е обстоятелство от съществено значение за крайния резултат на процедурата, то в никакъв случай не може да се приеме, че това обстоятелство е било ново, т. е. съществувало е, но е новооткрито и не е можело да бъде приложено в хода на административното производство. Видно от данните по делото произнасянето на административния орган е направено на 23.08.2011 г., а твърдяното ново обстоятелство е възникнало на 30.03.2015 г., т. е. няколко години по-късно. Административният акт е издаден в нарушение на материалния закон. Заповед № РД-524/01.12.2015 г. е издадена на основание чл. 43, ал. 2 от ЗДС съобразно който държавата се разпорежда с имоти - частна държавна собственост, на база оценки на имотите, извършени от независим оценител, не по-ниски от данъчните им оценки. Неправилно административният орган е приел, че като цена на процесния имот следва да се приеме преди разпореждане с имота тази, определена с удостоверение за данъчна оценка от 30.03.2015 г. От една страна - заявителят е изпълнил задължението са ди приложи данъчна оценка съобразно § 123, ал. 2, т. 8 от ПЗР на ЗГ, отм. с § 2 от ПЗР на Закона за горите - ДВ, бр. 19 от 8 март 2011 г., в сила от 09.04.2011 г. От друга страна разпореждането с имота вече е извършено като е наредено с влязъл сила административен акт - РД-49-348/23.08.2011 г. продажбата му на заявителите. Административният акт е издаден в нарушение на предвидената от закона цел. Съгласно принципа на процесуална икономия процесуалните действия следва да се извършват за най-краткото време, необходимо според целта на действието на административния акт. Предвид влизането в сила на РД-49-348/23.08.2011 г. на 06.09.2011 г. и задължението на административния орган, породено от нея, да се сключи договор за покупко-продажба със заявителите в разумен срок, просрочен с 4 години настоящата инстанция счита, че с действията си административният орган не е упражнил правомощията си разумно, добросъвестно и справедливо, съобразно изискването на принципа на съразмерност, прогласен с чл. 6 на АПК. Предвид изложеното настоящият състав намира, че обжалваният административен акт е незаконосъобразен, като постановен при допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, материална незаконосъобразност и несъответствие с целта на закона при което жалбата е основателна и следва заповед № РД49-524/01.12.2015 на Министъра на земеделието и храните да бъде отменена. Искането на жалбоподателите за определяне на срок за изпълнение на задължение, произтичащо от административния акт е неоснователно. По арг. от чл. 174 от АПК съдът може да определи срок когато задължава административният орган да издаде административен акт или документ, а изпълнението на съдените решения е уредено в Дял пети от АПК. При този изход на делото и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК МЗХ и ИАГ следва да бъдат осъдени да заплатят на жалбоподателите направените от тях деловодни разноски в размер на 620 лв, от които 20 лв. - държавни такси и 600 лв. адвокатско възнаграждение за един адвокат. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение

Цитирани разпоредби

1
  • чл. 123 ЗИД