Решение № 4577 от 18.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9000/2015 г.

Решение № 4577 от 18.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9000/2015 г., IV о., докладчик съдията Марио Димитров Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Светлана Спасова Рашкова от гр. София, против решение № 3749 от 29.05.2015 г. по адм. дело № 10146/2014 г. на Административен съд София - град, Второ отделение, 38 състав, с което е отхвърлена жалбата й против Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2013 г., с изх. № 02-220-6500/2267 от 13.08.2014 г. на изпълнителния директор на ДФ"Земеделие" - Разплащателна агенция, както и е осъдена да заплати на ДФЗ разноски в размер на 650 лв. В касационната жалба са развити доводи, че обжалваното решение е неправилно, поради противоречие с материалния закон и е необосновано. Излага, че съдът не е съобразил договори за ползване на земеделската земя, както и че представеното споразумение е подписано само от две лица и не обуславя призната права на ЕТ "Тина - Георги Паунов". Излага също, че съдът не е съобразил заключението на съдебно - техническата експертиза, че ако се признаят договорите за ползване, площите следва да се преизчислят. Моли, да се отмени обжалваното решение и се отмени уведомителното писмо за отказаното финансиране. Ответникът - изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие", чрез процесуален представител ст. юриск. Антония Иванова, с писмено становище, подадено по факс оспорва жалбата и излага доводи за правилност на обжалваното решение, с искане, да бъде оставено в сила и се присъдят направените разноски по делото. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Излага, че решението е правилно. Излага, че в актът са посочени мотиви, от които макар и в табличен вид може да се установят доводите на административния орган защо отказва оторизиране на поисканата от жалбоподателя сума, както и са изброени всички парцели по отношение на които са установени недопустими за подпомагане площи. Излага, че изводите на административния орган и съда се подкрепят и от събраните в хода на съдебното производство доказателства, а представеният пред съда договори за наем, сключени от жалбоподателката, посочват за материалноправен спор за ползване на земеделските стопанства, който правилно съдът е приел, че не следва да се разрешава в настоящото производство. Излага, че жалбоподателката не е представила пред ДФЗ документи за право на ползване на процесните БЗС и не е имало основание за провеждане на процедурата по чл. 18 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г., а при извършените проверки са установени заявени парцели и от жалбоподателката и от друг земеделски стопанин ЕТ "Тина-Георги Паунов", като последният е представил Споразумение по чл. 37в, ал. 2 от Закона за собствеността и ползването на земеделски земи с вх. № ПО-03-805/28.09.2012 г. за създаване и ползване на масиви в землището на Враждебна, одобрено със Заповед № РД-03-0220 от 01.10.2012 г. на директора на Областна дирекция "Земеделие"-София град, поради което въз основа на споразумението застъпванията са разрешени в полза на ЕТ. Излага, че са правилни изводите на съда, че е следвало да бъде издаден актът съобразно доказателствата по делото, че парцелите не отговарят на изискванията за подпомагане. Предлага решението като правилно да бъде потвърдено. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд приема, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. С решение № 3749 от 29.05.2015 г. по адм. дело № 10146/2014 г. на Административен съд София - град, Второ отделение, 38 състав, е отхвърлена жалбата на Светлана Спасова Рашкова против Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2013 г., с изх. № 02-220-6500/2267 от 13.08.2014 г. на изпълнителния директор на ДФ"Земеделие" - Разплащателна агенция, както и е осъдена да заплати на ДФЗ разноски в размер на 650 лв. Административният съд е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, съгласно материално правните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Съдът и приел, че е установено при извършените административни проверки от административния орган, че е налице двойно заявени площи от двама земеделски стопани, за което жалбоподателката е била надлежно уведомена, но не е представила документи за отстраняване на застъпването, а от страна на другия земеделски стопанин е представено Споразумение по чл. 37в, ал. 2 от Закона за собствеността и ползването на земеделски земи с вх. № ПО-03-805/28.09.2012 г. за създаване и ползване на масиви в землището на Враждебна, одобрено със Заповед № РД-03-0220 от 01.10.2012 г. на директора на Областна дирекция "Земеделие" - София град, поради което въз основа на споразумението застъпванията са разрешени в негова полза. По отношение на представените договори за ползване на земеделски земи в съдебното производство, съдът е приел, че е налице спор за материални права, които не може да бъде разрешен в административно съдебното производство. Приел е, че недопустимите площи в оспореното уведомително писмо се установяват и от допусната и приета съдебно техническа експертиза. По тези съображения е отхвърлил жалбата. Обжалваното решение е правилно. Първоинстанционният съд обективно е установил фактите и обстоятелствата имащи отношение към оспорения акт и към компетентността на органа издател на акта. Производството пред административния съд е образувано по жалба от Светлана Спасова Рашкова против Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2013 г., с изх. № 02-220-6500/2267 от 13.08.2014 г. на изпълнителния директор на ДФ"Земеделие" - Разплащателна агенция. С УП е оказано изплащане на субсидии по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП), по Схемата за национално доплащане на площ /СНДП/, и по Плащания за природни ограничения в планинските райони (НР1), като по СНДП е наложена и санкция за бъдещ период в размер на 326,94 лева. В хода на съдебното производство е допусната и приета съдебно-техническа експертиза (СТЕ). Обективно е установено от съда, че жалбоподателката е заявила за подпомагане 31 парцела с обща площ 135,50ха, по Схема за единно плащане на площ (СЕПП) - 135,50ха, по Схемата за национално доплащане на площ (СНДП) 18 от тях с обща площ 67,05 ха и Плащания за природни ограничения на земеделски стопани в планински райони (НР1) - 30 парцел с обща площ 134,86ха - и по НР1. Установено е, че за кампания 2013 г. при извършени административни проверки в 13 от заявените парцели е установено наличие на площи, заявени както от жалбоподателката, така и от друг земеделски стопанин - ЕТ "Тина - Георги Паунов". За установените застъпвания на кандидата и на земеделския стопани, чиито заявени имоти се застъпват с тези на оспорващия, са изпратени уведомителни писма за площи, декларирани от повече от един кандидат, в които им е указано да потвърдят площите, за които кандидатстват посредством представяне на документи по чл. 2а от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. От страна на жалбоподателката не са представени документи по чл. 2а, а от страна на ЕТ "Тина-Георги Паунов" е представено Споразумение по чл. 37в, ал. 2 от Закона за собствеността и ползването на земеделски земи с вх. № ПО-03-805/28.09.2012 г. за създаване и ползване на масиви в землището на Враждебна, одобрено със Заповед № РД-03-0220 от 01.10.2012 г. на директора на Областна дирекция "Земеделие" - София град, поради което въз основа на споразумението застъпванията са разрешени в негова полза и не е проведена процедурата по чл. 18 от същата Наредба. Констатациите на административния орган се потвърждават и от допуснатата и приета съдебно - техническа експертиза, въз основа на която административният съд е приел, че е спазена процедурата по Наредба № 5 от 27.02.2009 г. Въз основа на обективно установени фактически обстоятелства съдът правилно е приел, че не е допуснато нарушение от страна на административния орган, който е установил редовност на представените документи по чл. 2а, ал. 2 от Наредбата. Отделно от това по представените пред съда договори за ползване на земеделски земи, съдът е приел, че не може да преценява тяхната правна стойност, поради това, че се отнася до материалноправен спор за право на ползване на земеделските стопанства, който спор не може да се реши в административното производство. Неоснователни са доводите на касатора, че съдът не е съобразил представените документи за ползване на земеделска земя и извършената обработка и засаждане със земеделски култури, както и че представеното споразумение е подписано от двама земеделски стопани и не следва да се приема. Съгласно чл. 2а, ал. 3 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания (в приложимата редакция ДВ, бр. 21 от 2012 г.) заявените земеделски площи трябва да се владеят или държат от техните ползватели към 31 май на годината, през която се подава заявление за подпомагане. В случая от страна земеделския стопанин ЕТ "Тина - Георги Паунов" е представено Споразумение по чл. 37в, ал. 2 от Закона за собствеността и ползването на земеделски земи с вх. № ПО-03-805/28.09.2012 г. за създаване и ползване на масиви в землището на Враждебна, одобрено със Заповед № РД-03-0220 от 01.10.2012 г. на директора на Областна дирекция "Земеделие" - София град, за която няма данни да е оспорена и като влязъл в сила административен акт, е валидно правно основание за ползване по чл. 2а, ал. 2, т. 4 от Наредбата. В тази връзка е извършена процедурата по чл. 17, ал. 1 от Наредбата, при която са представени документи само от единия кандидати за застъпените площи. Съгласно чл. 17, ал. 7 от Наредба № 5 (в приложимата редакция ДВ, бр. 21 от 2012 г.) когато само един от кандидатите е предоставил документи по чл. 2а, ал. 2, доказващи правното основание за ползване на застъпените площи, Разплащателната агенция одобрява изплащането на субсидия на него за площите, за които е доказал правно основание за ползване. За останалите застъпени площи Разплащателната агенция след прилагане на процедурата по чл. 18, ал. 1 отказва изплащане на субсидия на всички кандидати и им налага санкции съгласно чл. 58 от Регламент № 1122/2009. Законосъобразно административният съд е приел, че административният орган е спазил процедурата по Наредба № 5 в приложимата редакция, както и е съобразил заключението на вещото лице, което е проверило установените застъпвания по отношение на всеки заявен парцел поотделно и са потвърдени констатациите на административния орган. Правилно съдът е приел, че представените пред съда договори за наем, сключени от жалбоподателката, сочат на възникнал материалноправен спор за право на ползване на земеделските стопанства, който не е бил известен на административния орган. За прилагането на чл. 17, ал. 6 и чл. 18 от Наредба № 5 не се изисква от административния орган при представени документи по чл. 2а, ал. 2 за правото на ползване от двама земеделски стопани, да установява владението или държането на застъпените площи към 31 май на съответната година. Отнася се за материалноправен спор между земеделските стопани, които следва да бъде решен по общия ред, като по отношение на отказа за подпомагане в случая е приложима разпоредбата на чл. 17, ал. 7 от Наредбата, респ. чл. 43, ал. 3, т. 5 от ЗПЗП, след като пред административния орган са представени документи само от един земеделски стопанин. Обосновано съдът е установил и с оглед заключението на СТЕ, че процента на наддеклариране, който по СЕПП и НР1 остава в границите от 20% до 50%, и съгласно чл. 58 от Регламент 1122/2009 и чл. 16 от Регламент 65/2011 г., се санкционира цялата площ, която е допустима за подпомагане, и се отказва изцяло исканата субсидия, а когато процентното съотношение на недопустимата площ спрямо допустимата площ е по-голямо от 50%, както е в случая по СНДП, не се изплаща субсидия за цялата година и се налага санкция за бъдещ период в размер, съответстващ на наддекларираната площ, умножен по ставката за кампанията - 9,43 лв/ха. Правните изводи на съда съответстват на фактическите установявания и обосновават правилно постановено съдебно решение. С оглед на изложеното настоящият съдебен състав приема, че административният съд обосновано и законосъобразно е приел, че оспорения административен акт е законосъобразен, поради което правилно е отхвърлил жалбата. Предвид на изложеното следва да се приеме, че не са налице отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК и обжалваното решение като правилно, следва да бъде оставено в сила. Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 4 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването, подателят на жалбата заплаща всички направени по делото разноски, включително минимално възнаграждение за един адвокат, определено по реда на Закона за адвокатурата. В случая от административният орган чрез процесуалния представител юрисконсулт е претендирано заплащане на разноски за касационното производство, със становище подадено по факс, което съдържа само искане, да се даде ход на делото и да се потвърди обжалваното решение. Не са представени доказателства за направени разноски за тази инстанция, както и процесуалният представител не се е явил в съдебно заседание и не представил писмена защита по касационната жалба. По тези съображения настоящият съдебен състав приема, че не е налице основание за присъждане на разноски по делото в съответствие с ТР № 3 от 13 май 2010 г. на ОСК на ВАС, поради което следва да бъде оставено без уважение искането на процесуалния представител на ДФЗ за присъждане на разноски. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение