Решение № 4479 от 8.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2155/2021 г.

Решение № 4479 от 8.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2155/2021 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Диана Петкова Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/. Образувано е по молба от К. М. -Т. от гр. София подадена чрез процесуалния й представител за отмяна на влязло в сила Решение № 11641/1.08.2019 г. постановено по адм. д. № 4795/2017 г. по описа на Върховния административен съд. Молбата за отмяна е подадена на основание чл. 239, т. 3 и чл. 239, т. 4 АПК и е мотивирана с обстоятелството, че с влязло в сила Решение № 1990/7.02.2020 г. постановено по адм. д. № 12455/2017 г. по описа на Върховния административен съд е отменена Заповед № ЧР-03-59/29.09.2017 г. издадена от Министъра на правосъдието, с която на осн. чл. 90, ал. 2, т. 5 от ЗДСЛ за извършени дисциплинарни нарушения по чл. 89, ал. 2, т. 1, 2, 4 и 5 ЗДСл на молителката е наложено дисциплинарно наказание "уволнение". Твърди се, че е налице хипотезата на чл. 239, т. 3 АПК тъй като образуваното на дисциплинарното производство приключило с отменената заповед е основание за издаване на Заповед №ЧР-03-69/19.08.2016 г. на Министъра на правосъдието, с което молителката временно е отстранена от длъжност и която заповед е предмет на проверка по адм. д. № 4795/2017 г. по описа на Върховния административен съд. Алтернативно се изтъква наличието на основанието по чл. 239, т. 4 АПК, в случай че съдът не възприеме наличието на основанието по чл. 239, т. 3 АПК. Посочва се, че е налице противоречие в мотивите на решенията постановени по посочени две дела на Върховния административен съд. В съдебно заседание процесуалният представител на молителката поддържа изцяло подадената молба. Претендира съдебни разноски. Ответната страна-Министъра на правосъдието, чрез процесуалният си представител оспорва основателността на молбата и на двете основания. Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия намира искането за допустимо като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 240, ал. 1, т. 3 и т. 4 АПК. Разгледано по същество същото е неоснователно. С Решение № 11641/1.08.2019 г. постановено по адм. д. № 4795/2017 г. по описа на Върховния административен съд, пето отделение чиято отмяна се иска, Върховният административен съд е отхвърлил жалбата на К. М. -Т. срещу Заповед № ЧР-03-69/19.08.2016 г. на Министъра на правосъдието за временното й отстраняване от длъжност на основание чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Решението е оставено в сила с Решение № 2582/18.02.2020 г., постановено по адм. д. № 14375/2019 г. по описа на Върховния административен съд, петчленен състав на Втора колегия. Видно от делото оспорената заповед на Министъра на правосъдието е издадена по инициатива на органа по назначаването след констатация, че срещу служителката е образувано дисциплинарно дело № 3/16.08.2016 г. и след преценка на наличието на основанията на чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДСл. С Решение № 1990/7.02.2020 г. постановено по адм. д. № 12455/2017 г. по описа на Върховния административен съд, Пето отделение е отменена Заповед № ЧР-03-59/29.09.2017 г. издадена от Министъра на правосъдието, с която на осн. чл. 90, ал. 1, т. 5 ЗДСл на К. Т. е наложено дисциплинарно наказание "уволнение"и на осн. чл. 107, ал. 1, т. 3 ЗДСл е прекратено служебното й правоотношение на длъжност Директор на Дирекция "Българско гражданство" в Министерството на правосъдието. Решението е оставено в сила с Решение № 14567/25.11.2020 год. постановено по адм. д. № 4059/2020 г. по описа на Върховния административен съд, петчленен състав на Втора колегия. Отменената заповед за дисциплинарно наказание е постановено по дисциплинарно дело № 2/2017 г., обединено под този номер с дисциплинарно дело № 3/2016 г. образувани срещу длъжностното лице. Въз основа на горните фактически обстоятелства, на които К. Т. се позовава за да обоснове основателността на искането си, настоящия петчленен състав намира че не са налице основанията на чл. 239, т. 3 и т. 4 АПК за отмяна на съдебното решение постановено по адм. д. № 4795/2017 г. по описа на Върховния административен съд. Отмяната е извънреден способ за защита срещу съдебни актове, които са неправилни, но не поради грешка на съда или на страните, а поради обективно възникнали други обстоятелства, изчерпателни изброени в чл. 239 АПК. Способът за защита чрез искане за отмяна има изключителен и ограничен характер поради това, че засяга стабилитета на влезли в сила съдебни актове и е допустим само при наличието на изчерпателно предвидените предпоставки на закона. Разпоредбата на чл. 239, т. 3 АПК визира, че влезлият в сила съдебен акт подлежи на отмяна когато актът е основан на документ, който по надлежния съдебен ред е признат за подправен или на акт на съд или друго държавно учреждение, който в последствие е бил отменен. От съдържанието на нормата е видно, че тя обединява три различни хипотези като конкретното искане за отмяна би могло да се подведе под третата хипотеза-съдебния акт чиято отмяна се иска е основан на акт издаден от държавно учреждение, който в последствие е бил отменен. При това положение искането за отмяна на релевираното основание следва да се отхвърли, тъй като решението на съда с което е оставена в сила заповедта за временно отстраняване на служителката не е обусловено от изхода на дисциплинарното производство. Разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДСл предвижда възможност за органа по назначаването да отстрани временно държавния служител от работа, когато против него е образувано дисциплинарно производство. Следователно за да възникне за органа по назначаването правото да упражни правомощието си по посочения законов текст е достатъчно да се установи че срещу служителя е образувано дисциплинарно производство. Разпоредбата не изисква да бъде издадена заповед за дисциплинарно наказание. Въпросите относно законосъобразността на дисциплинарното производство остават извън предмета на производството по временно отстраняване. Не е налице и отменителното основание на чл. 239, т. 4 АПК. Разпоредбата на чл. 239, т. 4 АПК визира, че влезлият в сила съдебен акт подлежи на отмяна, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което му противоречи. Т. е. следва да е налице пълно тъждество по предмет и страни, а не между мотивите на противоречащите си съдебни решения. Съгласно ТР № 6/2010 г. на Общото събрание на колегиите на Върховния административен съд следва да е налице съвпадение освен в субективните предели на силата на присъдено нещо, така и на обективните предели. Под обективни предели се разбира, предметът за който силата на присъдено нещо важи т. е. това което придобива качество на сила на присъдено нещо, спорът за което не може да се пререшава и с което страните по делото следва да се съобразяват занапред. Смисълът на разпоредбата е да препятства съществуването по един и същи правен спор на две съдебни решения с различно съдържание, които да се ползват със сила на присъдено нещо. В конкретния случай липсват такива противоречащи се решения. Макар страните по двете дела да са еднакви, то липсва тъждество на искането и основанието. Самата молителка сочи че е налице противоречие в мотивите на двете съдебни решения-Решение № 11641/1.08.2019 г. и Решение № 1990/7.02.2020 г. С оглед на изложеното настоящата инстанция намира, че не са налице предпоставките на чл. 239, т. 3 и т. 4 АПК за отмяна на атакуваното съдебно решение. Искането като неоснователно следва да бъде отхвърлено. Водим от горното и на осн. чл. 244, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия